Случващото се около Украйна, според президента на САЩ Джо Байдън,

...
Случващото се около Украйна, според президента на САЩ Джо Байдън,
Коментари Харесай

Михаил Хазин: Русия представи исканията си. Очакваме капитулация!

Случващото се към Украйна, съгласно президента на Съединени американски щати Джо Байдън, стартира да се трансформира в съревнование по устойчивост. От една страна в него взе участие Русия, а от другата е Западът. Но не целият, несъмнено, без самите Щати.

В диалог с публицисти стопанинът на Белия дом беше още по-откровен. “Наистина считам, че в един стадий това ще се трансформира в избрана степен на игра на очакване - поради какво могат да понесат руснаците и какво е подготвена да понесе Европа”, призна американският президент, допълвайки, че и Съединени американски щати, и Европа би трябвало да са подготвени и отсега нататък да заплащат цената, която се появява с въвеждането на глобите срещу Русия. При това Байдън по никакъв начин не се притеснява, че антируският западен съюз се е разпаднал.

Обсъждаме тази тематика с икономиста Михаил Хазин.

Байдън, както виждаме, твърди, че сред Русия и Европа се води война “на изтощение”. При това не загатна Съединени американски щати.

Михаил Хазин: Това, което се случва в Европа е въпрос кой ще каже първи “Предавам се”. И този, който го каже, по-късно би трябвало да изплати репарации. И за Европейски Съюз това ще значи отвод от наказания, а също по този начин самопризнание, че Украйна е Русия. Преди подписването на капитулацията би трябвало да се проведат договаряния.

Според вас водят ли се сега договаряния?

Михаил Хазин: За капитулация ли? Не, несъмнено. Европа продължава да се съпротивлява, само че не може да завоюва. Напълно правилно се отбелязва, че Русия елементарно може да издържи три-четири месеца. След това ще стартират разнообразни дребни неприятности. Ако не създадем нищо, то тези неприятности ще се ускоряват. А в този момент малко се прави.

Докато идвах към изявлението, видях следната информация: в страната има стесняване на заема, което значи, че икономическият спад продължава. Защото бюджетните вложения, реализирани от държавното управление са незадоволителни, с цел да компенсират общия спад, който ни основава Запада.

За да го преодолеем са ни нужни частни вътрешни вложения. А за задачата би трябвало коренно да сменим кредитно-паричната политика. С други суми продължаването на кредитно-паричната политика на Централната банка и Министерството на финансите неизбежно ще докара до стопански спад.

Но в Кремъл споделят, че макроикономическата политика е посочила своята успеваемост.

М. Х.: Къде? Ако е в това, че сме отбили първата офанзива, то да. Макар и че не бих вдигал главния лихвен % до 20%. Беше някаква нервност. Всички споделят: народът щеше да си изиска спестяванията в банките. За Бога, да бяха въвели за две седмици мораториум за изтегляне на влоговете, всичко щеше да е същото, без да се покачват процентите.

Добре, на първи стадий въпреки всичко признавате, че почти сме се справили.

Да. Искрено се удивлявам от умеенето на хората, които са се изхитрили да устоят офанзивата против рублата в брой. Колкото и вагони кеш да са хвърлили в стопанската система, всичките те се върнаха назад. Не бяха нужни толкоз доста на хората. Просто бяха в суматоха, а по-късно суматохата завърши.

Това не дава стопански растеж. Това се удостоверява от цифрите. Бедата се състои в това, че на фона на заявките какви са ни умници н държавното управление, никой не гледа тези числа. А на вятъра.

Ние доста пъти предупреждавахме и нито един път не сбъркахме: актуалната кредитно-парична политика подсигурява продължаването на икономическия спад. Обяснявам ви механизма, той е доста елементарен.

Работата е там, че тъй като стопанската система ни разчита на вноса, то Западът ни генерира висока инфлация. Добре, че не е 30-40%, като в Евросъюза, а едвам 20-25%. В рамките на тази инфлация, тъй като приходите на популацията не порастват, пада търсенето. Падането на търсенето е и рухване на Брутният вътрешен продукт.

За да се отстрани тази инфлация, с цел да е всичко наред, трябват вложения, а такива няма. Има някакви неща, на които би трябвало да се обърне внимание.

Първото, съветникът на президента господин Максим Орешкин приказва, че по времето на Съюз на съветските социалистически републики, руската стопанска система е закрита. Глупости. Защото Съюз на съветските социалистически републики управлява забележителна част от международните пазари - самолетния, трета от пазара за нуклеарни технологии и впрочем.

Тоест Съюз на съветските социалистически републики е международна страна. Друга е работата, че Съюз на съветските социалистически републики не се меси изключително с сферата на ползите на Съединени американски щати, както и Съединени американски щати не се месят в нашите. Тук всичко беше обикновено.

Вицепремиерът Андрей Белоусов изяснява, че в най-хубавия случай ни е нужна политика на ситуационно реагиране. Ще обясня - това е влагане в действителния бранш. Обяснявам - вложенията са влагане в действителния бранш. Те не са ситуационни, би трябвало да се готвим за тях. Първоначално би трябвало да се направи план, по-късно да се извършва. Строителството на АЕЦ от време на време лишава 12-15 години. Как по този начин ще инвестирате ситуационно в това строителство? Нужна ви е АЕЦ. Така не става. Трябва да сменим моделите.

Защо се съпротивляват? Това, за което говорите, е явно.

М.Х.: Това е безусловно явно. За да се осъществят тези стратегии, би трябвало да се задълбочим в тях. Ако ли не, няма да ги извършите.

Тоест те са професионално непригодни?

М.Х.: Орешкин към този момент сподели, че той е професионално неприспособим. Но той по компетентност не е икономист, а търгаш.

Отдавна знаем за тези негови интервенции.

Той е търгаш, това е неговата специалност. Не му би трябвало да знае историята на стопанската система, не му би трябвало да знае що е то добавена стойност. Но такава картинка има и в главите на ръководителите на паричната власт на Съединени американски щати. Сега там суматохата не е поради това, че им е висока инфлацията.

Нека погледнем истината в очите. В Съединени американски щати стартира същата рецесия като тази сред март 1930 и края на 1932 година, при която скоростта на падението е 1% от Брутният вътрешен продукт месечно. Това е структурна рецесия.

Сега спадът при тях е същия. Инфлацията по промишлени активи доближава 20%, освен това не се трансформира от септември 2021 година - ту е 19%, ту 22%.

Но министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън споделя: не е несъмнено, че ще има криза.

М.Х.: Рецесията няма никакво отношение към този развой. Спадът във Брутният вътрешен продукт за последните осем-девет месеца в Съединени американски щати е най-малкото 6-7%. Но в случай че занижавате инфлацията, естествено Брутният вътрешен продукт ви се усилва.

Ето за какво са в суматоха: поради високата инфлация те желаят да вдигнат главния лихвен %. Повишаването му е намаляване на търсенето. Защото народът стартира да харчи пари не за ползване, а с цел да връща насъбраните заеми. А в този случай Брутният вътрешен продукт пада, тъй като 70% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е от потреблението.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР