Случвало ли ви се е след часове в мола да

Случвало ли ви се е след часове в мола да се чувствате отпаднали и напряко скапани, да ви заболи глава и да ви се вие свят? Е, не е наложително да е от досадното циркулиране по магазините и констатацията по какъв начин са надули цените.

Ако подозирате, че се дължи на неналичието на пресен въздух и климатичната апаратура – може да сте прави.

Има си публично име – Синдром на болната постройка, и включва признаци като главоболие, замаяност, запушен или течащ нос, сухота в гърлото, парене в очите, затруднено дишане, кашлица, отмалялост, проблеми с концентрацията, суха или сърбяща кожа.

Състоянието се свързва с дълъг престой в постройка, всекидневно с незадоволително вентилация и неприятен въздух, и може да се разпознае по това, че признаците отшумяват след овакантяване на проблематичните пространства.

Макар че няма директна връзка с климатизацията на постройките, казусът може да е обвързван и с нейното планиране и поддръжка. Ако тя действа по този начин, че не се обезпечава задоволителен приток на пресен въздух, не филтрира добре или не се поддържа добре, то Синдромът на болната постройка може да се дължи на нея.

„ Синдром на болната постройка е общото име на признаци, които могат да се развият след прекарани продължителни интервали от време в климатизирана среда “, написа в The Conversation Праймроуз Фрийстоун, учител по клинична микробиология в университета в Лестър, Англия.

„ Тенденцията е положението се появява при хора, които работят в офиси, само че може да се прояви и при всеки, които прекарва дълги интервали в климатизирани здания като лечебни заведения “, добавя експертът по микробиология.

Тя дава образец с изследване от 2023 година в Индия, при което е направено съпоставяне сред 200 здрави възрастни, които работят най-малко по 6 часа в офиси с климатик и 200 души, които са в среда без AC. Установено е, че групата с климатици има повече признаци, сходни на тези при Синдрома на болната постройка в границите на 2-годишния интервал на проучването.

Особено преобладаващи са алергиите, а при клинични проби се оказва, че тези, които са били изложени на климатици, имат по-зле функциониращи бели дробове и отсъстват от работа по-често спрямо тези, които не работят на климатик.

Подобни резултати – за по-висока периодичност на признаци на синдрома имат и други проучвания, още веднъж измежду хора, които работят в офиси.

Специалистите допускат, че една от аргументите за Синдрома на болната постройка са неизправности и недобре работещи климатици. Ако уредите не действат както би трябвало, те могат да пропущат алергени, химикали и микроорганизми, които по принцип би трябвало да не минават през филтрите.
„ Ако климатична система не действа добре или не е поддържана вярно, може да се окаже инфектирана с микроби. Това може да трансформира климатика в евентуален източник на редица излъчени по въздушен път инфекции – от елементарни настинки до пневмония “, предизвестява Фрийстоун.

Зле функциониращи климатици може да изпускат и химикали от самите уреди, в това число токсичните бензен и фолмалдехид, които нервират дихателната система.

Те обаче могат да станат разплодник на бактерии, някои от които предизвикват съществени инфекции.

Често свързвана с климатиците и легионелозата – белодробна зараза, с която човек се инфектира при поемане на инфектирани аерозоли. Бактерията, която предизвиква Легионерската болест, постоянно се развъжда във влажна среда – каквато може да бъде централна климатична система в огромна постройка.

Заразата най-често се получава в места с климатични системи с водни охладители, където има доста хора – като хотели, лечебни заведения или офис здания, при които бактерията е заразила водоизточник.

Неподдържаните системи могат да събират и прахуляк и влага – положителни условия за напредък и на болестотворни гъбички, които предизвикват съществени инфекции при хора със слаба имунна система.

Това обаче важи за неподдържани климатици. Професионално обгрижваните уреди филтрират замърсителите от въздуха, бактериите, вирусите и спорите на гъбички и те не попадат във въздуха, които дишаме. Затова е извънредно значимо климатиците да се поддържат и почистват – тогава няма място за терзание.

Дори и почистени и поддържани климатици обаче основават различен проблем, който покачва риска от инфекции.

Те понижат влажността на въздуха, а несъразмерното излагане на такава среда изсушава лигавиците на носа и гърлото. Това пък затруднява функционалността им да „ стопират “ размножаването на бактерии и гъбички. Така вероятността от настинки, фарингити и даже бронхити се покачва, и е една от аргументите да споделяме, че сме настинали от климатика.

През лятото и изключително за хора със сърдечно-съдови болести рисков може да бъде термичният потрес – когато климатикът е надъхан на прекомерно ниски градуси по отношение на средата на открито.

Разликата не трябва да е над 8 градуса, най-много 10. В противоположен случай има риск от термичен потрес при внезапното стесняване или разширение на кръвоносните съдове съгласно това дали човек влиза за студено или топло. Това товари сърцето, може да докара до аритмия, прилошаване, зашеметяване и даже пристъп, както и до главоболие.

Директната студена бликам, или „ да те надуха “ климатикът пък фактически може да докара до схващания на мускулите и нервите на врата, гърба или врата. Това е още по-вероятно, в случай че човек е затоплен и изпотен поради внезапното изстудяване на съответното място и реакцията на мускулите.

Но пък неналичието на климатик и изстудяване с изключение на дискомфорт могат да доведат до прегряване с всичките му отрицателни резултати, или просто да понижат работоспособността. Затова климатиците са скъпи през лятото, а от нас зависи да ги вършим и безвредни.

webcafe.bg