Синдромът на самозванеца: как сами пречим на успеха си на работното място
Случвало ли ви се е да се чувствате като че ли не пасвате на работното ви място и нещо все не ви достига в преследването на кариерата, която желаете и за която сте подготвени? Вие най-вероятно сте високообразовани, интелигентни и способни хора, само че макар това се страхувате да се утвърдите на работа, да поискате покачване, да кандидатствате за по-добра позиция или да изберете ново занятие?
На пръв взор тези ситуации може да ви се струват просто като демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, само че в действителност това е нещо доста повече. Това е поведенчески феномен, който даже си има име - „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome).
Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи даже при най-квалифицираните и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба, имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
Синдромът на самозванеца е изключително огромен проблем за дамите, защото това е една от главните аргументи те да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, този проблем засяга и мъжете.
Когато страдате от синдром на самозванеца, вие чувствате неудобство на работното място, тъй като си мислите, че сте незадоволително подготвени или способени да се справите със дилемите си или да заемете по-добра позиция. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас, а когато постигнете триумф, го отдавате на чист късмет или на други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
iStock
Питате се по какъв начин да разберете дали сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са главните му признаци:
- Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;
- Постоянно сравняване с другите;
- Притеснение и тревожност;
- Липса на религия в личните качества и интуиция;
- Самокритичност;
- Чувствате се не на място;
- Премисляте миналото;
- Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
iStock
И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
- Поемате спомагателна работа;
- Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други постижения;
- Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас;
- Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.);
- Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
iStock
Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може не по-малко да засегне и персоналния ви живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа*
Е, ако сте осъзнали, че сте жертва на синдрома на самозванеца, по какъв начин да се справите с него?
- Състрадание и емпатия към себе си;
- Поставяне на реалистични цели и очаквания;
- Грижа за себе си и почивка;
- Напомняне за минали постижения;
- Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете успех;
- По-положителен вътрешен диалог;
- Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от подкрепа;
- Празнуване на успехите;
- Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи;
- Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф.
На пръв взор тези ситуации може да ви се струват просто като демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, само че в действителност това е нещо доста повече. Това е поведенчески феномен, който даже си има име - „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome).
Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи даже при най-квалифицираните и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба, имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
Синдромът на самозванеца е изключително огромен проблем за дамите, защото това е една от главните аргументи те да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, този проблем засяга и мъжете.
Когато страдате от синдром на самозванеца, вие чувствате неудобство на работното място, тъй като си мислите, че сте незадоволително подготвени или способени да се справите със дилемите си или да заемете по-добра позиция. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас, а когато постигнете триумф, го отдавате на чист късмет или на други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
iStock Питате се по какъв начин да разберете дали сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са главните му признаци:
- Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;
- Постоянно сравняване с другите;
- Притеснение и тревожност;
- Липса на религия в личните качества и интуиция;
- Самокритичност;
- Чувствате се не на място;
- Премисляте миналото;
- Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
iStock И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
- Поемате спомагателна работа;
- Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други постижения;
- Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас;
- Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.);
- Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
iStock Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може не по-малко да засегне и персоналния ви живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа* Е, ако сте осъзнали, че сте жертва на синдрома на самозванеца, по какъв начин да се справите с него?
- Състрадание и емпатия към себе си;
- Поставяне на реалистични цели и очаквания;
- Грижа за себе си и почивка;
- Напомняне за минали постижения;
- Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете успех;
- По-положителен вътрешен диалог;
- Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от подкрепа;
- Празнуване на успехите;
- Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи;
- Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ