Поглед към миналото: Агаси vs. Блейк от US Open 2005
Случвало ли ви се е да присъствате на обещано събитие и в един миг да осъзнаете, че сте същински късметлия. След 20, 30 или 50 години ще можете да кажете: „ Да, аз бях там и видях по какъв начин се написа история “. И до момента в който сте жив, ще може да си припомните всеки един подробност, без значение от това какъв брой време е минало. Странно нещо е човешкият мозък – кадърен е да не помни какво сте закусили тази заран, само че помни чудесно по какъв начин Андре Агаси се е изтеглил и е пласирал ретура си от форхенд по правата в 1:15 ч. след среднощ локално време на 8-и септември 2005 година
Разбира се, приказвам за прословутия мач сред Агаси и Джеймс Блейк на US Open. За да осъзнаете за какво бе толкоз особено това, което се случи в този дуел, първо ще стартираме с малко предистория.
За Агаси това бе 20-то следващо присъединяване във Флашинг Медоус – единствения шампионат от Големия Шлем, който пирата от Лас Вегас в никакъв случай не бе пропущал в своята кариера. За първи път Андре се появи като участник в Ню Йорк през 1986 година, надалеч преди рухването на Берлинската стена. Тогава американецът носеше перука, наподобяваща лъвска грива, и бе изцяло неизвестен и не на място в Ню Йорк. Не успяваше да си резервира час даже за най-външните подготвителни кортове и постоянно закъсняваше, защото невъобразимият трафик в Голямата ябълка бе нещо напълно ново и непознато за него.
19 години по-късно Агаси към този момент нямаше нито косъм по главата си, само че бе същинска легенда и безспорен любим на почитателите. С осем трофеи от Големия Шлем на сметката си, две от които на US Open, Андре играеше за един финален „ Мейджър “. Макар и рядко невероятен гений, американецът към този момент бе на 35 години и тялото му мъчно понасяше инжекциите кортизон, на които бе задължен да се подлага, с цел да може въобще да се състезава. Ранното взимане на топката и гениалният тенис разсъдък не можеха да компенсират все по-скованото напредване по корта. За Агаси моментът бе тук и в този момент – след страхотни победи над Иво Карлович, Томаш Бердих и Ксавие Малис, Мистър Ретур бе на още три триумфа от мечтаната купа №9.
От другата страна на мрежата бе безпределно симпатичният Джеймс Блейк. За разлика от Агаси, Блейк бе в самото начало на своето премеждие. Макар и единствено на 25 години, 16 месеца по-рано американецът се бе разминал на косъм от голяма покруса и прибързано пенсиониране. По време на подготвителна сесия в Рим против Роби Джинепри кракът на Блейк заорава в пясъка, той губи равновесие и пада неприятно върху едно от колчетата, които придържат мрежата. Джеймс удря доста неприятно врата си и самичък признава, че си е помислил най-лошото, до момента в който е лежал с лице в пясъка.
„ Стоях неподвижно, с цел да не се нараня още по-сериозно. Надявах се да е единствено навехнато, само че мрачните мисли нахлуваха в главата ми и започнах да си представям по какъв начин ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Треньорът ми бе извънредно бледен и незабавно повика кола за спешна помощ “, спомня си случая Блейк.
Лекарите в близката болница незабавно откриват, че става дума за строшен шиен прешлен. За благополучие, костта не е засегнала нерв, само че през идващите седмици Блейк е заставен да седи безусловно неподвижно, с цел да не се стигне до доста по-сериозно увреждане. Американецът прекарва цялото си свободно време, играейки покер онлайн и гледайки телевизия. Когато стартира да се възвръща лека-полека, докторите му разрешават да кара велоергометър, само че 20-минутните тренировки го изморяват неимоверно. Към този миг наподобява подозрително дали 24-годишният спортист ще може в миналото още веднъж да играе тенис, какво остава да го прави професионално.
Междувременно, бащата на Джеймс – Томас Блейк – страда от рак на стомаха, финален етап и му остават броени седмици живот.
„ В някакво отношение, този случай в Рим бе и благословия за мен “ – декларира Джеймс. – „ Ако не се бе случил, щях да бъда някъде по света на следващия шампионат. Баща ми в никакъв случай нямаше да ми признае какъв брой се е влошило положението му, тъй като той просто бе подобен човек. А по този метод съумях да прекарам последните 6 седмици от живота му с него. Припомняхме си случки от времената, когато бях дете, говорихме доста. Накрая, когато той се измори, просто ме слушаше. “
Като доказателство, че една неволя в никакъв случай не идва сама, Блейк бива сполетян и от вирусно заболяване, което краткотрайно сковава половината му лице.
„ Бях извънредно злокобен на външен тип с кривата си усмивка. Тогава разбрах и кои са същинските ми другари – тези, които ми заявяваха самоуверено, че наподобявам извънредно. Реших да се дръзвам на цялата преживелица, а не да се самосъжалявам. Преди обръщах доста внимание на косата си и външния си тип, само че към този момент се бях убедил, че това не е чак толкоз значимо. “
Противно на упованията, Блейк прави стремително завръщане през сезон 2005. В Синсинати изтегля непобедимия по това време Роджър Федерер в първи кръг, само че мачът е доста непосредствен и Блейк отстъпва с достойното 7-6 7-5, с което загатва за формата си.
На US Open Джеймс е неукротим и разпарчетосва съперниците си един след различен. Може би най-сетне Блейк осъзнава, че има и по-важни неща от кариерата му на професионален тенисист и за първи път съумява да играе изцяло освободено.
„ Преди моята кариера бе всичко за мен и не си представях какво бих правил, в случай че тя ми бъде отнета. Но ето, че бях на косъм от прибързано пенсиониране, а нямах чувството, че няма да се оправя. Мислех си, че ще умра, в случай че нещо се случи с някой от родителите ми, само че преодолях и този тест. Лесно е да си кажеш „ за какво навръх мен “, когато те сполети злощастие, само че човек би трябвало да си задава същия въпрос и когато му се случват хубави неща. “
Руседски, Андреев, Надал, Робредо са единствено колчета по пътя на развихрилия се американец. Преди броени месеци той не е в положение да върви, а не щеш ли към този момент е най-бързият тенисист в тура и безусловно лети по хард корта. Срещу Надал, който към този момент е №2 в света и първенец на Ролан Гарос, приключва третия сет с удивителен смаш с отскок, с което припомня за славните времена на Пийт Сампрас.
Четвъртфиналът против Агаси е предстоящ с голям интерес – конфликт сред двама американци в нощната сесия на „ Артър Аш “ постоянно е мотив за неспокойствие за публиката. Особено когато единият е жива легенда, а другият е родом от Ню Йорк и се завръща като същински воин. На всичкото от горната страна, към оня миг бе обезпечено, че единият финалист ще е представител на Щатите, защото в полуфиналите в тази част на схемата място към този момент си бе обезпечил Роби Джинепри – същият този Джинепри, против който Блейк играеше подготвителен мач в Рим преди да се случи животопроменящия случай.
Мачът стартира вихрено за Блейк. Той взимаше топката извънредно рано и летеше по корта. Вторият сервис на Агаси бе лесна плячка и неговият конкурент постоянно пласираще смазващи ретури, които се превръщаха в директни уинъри. Изглеждаше все едно ветеранът от Лас Вегас играе против собствен клонинг – единствено че с 10 години по-млад, по-висок, по-здрав и по-атлетичен.
Така първите два сета отидоха мълниеносно на сметката на Блейк – 6-3 6-3. В този миг се запитах дали има смисъл да не преставам срещата или всичко към този момент е предрешено. Все отново в България часът бе много след среднощ и този въпрос постоянно нахлува в главата на всеки почитател на тениса, когато развръзката наподобява сигурна.
Замислих се обаче, че Агаси е представител на едно славно и отминало потомство, което бе известно с това, че в никакъв случай не се предава. Колкото и безнадеждна да наподобява обстановката, тези динозаври постоянно играеха до самия край – до момента в който не чуят думите „ гейм, сет и мач “ от съдията на стола. Дори в главите си да са приели провалянето, те се абстрахираха от резултата и играеха по този начин все едно дуелът таман стартира. Длъжен си да го направиш от почитание към щаба си; към почитателите, които са платили доста пари, с цел да бъдат на трибуните; към феновете по телевизия и най-важното – от почитание към самия себе си. Днешните състезатели могат да научат доста в това отношение от хора като Агаси.
В третия сет Андре претърпя същинска трансформация. След като видя, че не може да победи Блейк в личната му игра, стартира да „ търси малки врати “, както доста пъти е правил в дългогодишната си кариера. Взе решение да насочва повече точки към по-уязвимия еднорък бекхенд на своя застрашителен съперник (може би най-съществената разлика сред стиловете на двамата) и да надвива в дуелите по диагонала. В арсенала му се появиха и тези толкоз присъщи за него къси топки, при които се създаваше оптична машинация, че са изпълнени с две ръце. Това накъса играта и разстрои ритъма на Блейк, а публиката стартира мощно да поддържа своя любим. Въпреки че Джеймс е родом от Ню Йорк. Младият американец несъмнено стартира да се усеща некомфортно и да взима прибързани решения, които водеха и до повече неточности. Агаси усети момента на уязвимост и към този момент все по-често влизаше три крачки пред главната линия, с цел да извърши обичаните си ретури със свръхзвукова скорост.
„ В един тенис мач всичко се свежда до това какъв брой верни и какъв брой неправилни решения ще вземеш в хода на вечерта “, заявявал е нееднократно самият Агаси.
За следващ път бе потвърдена уникалността на формата 3 от 5 сета и четвъртфиналът бе преобърнат с краката нагоре. Агаси завоюва третата и четвъртата част със същия резултат – 6-3 6-3 и внезапно всичко щеше да се реши в един финален, съдбоносен пети сет.
Блейк седна на столчето за отмора, комплициран и неразбиращ. Само преди час той контролираше изцяло мача, а в този момент бе в нокдаун.
„ В началото на петия сет той също спря да мисли и стартира да следва инстикта си. Тогава най-сетне, за първи път от началото на вечерта, бяхме в изравнени позиции “, спомня си Агаси.
Петият сет бе същински шедьовър. И двамата демонстрираха цялата хубост на тениса на твърди кортове и бруталните замени от дъното на корта се редуваха една след друга. Със сигурност 35-годишният деец нямаше да може да продължи по същия метод и в някакъв миг щеше да почувства отмалялост, нали? Та на тази възраст множеството тенисисти от дълго време са пенсионирани и към този момент мислят единствено за фамилията си и за следобедния голф на близкото игрище?
Блейк проби първи в петия сет и още веднъж виждаше светлината в тунела. Сервисът му още веднъж бе това страховито оръжие, което му носеше точка след точка. При 5-4 гейма младият американец щеше да сервира за успеха.
Повечето играчи наподобяват сломени, когато са на 4 точки от загубата – изключително откакто са хвърлили толкоз доста старания преди този момент. Агаси обаче изглеждаше изпълнен с увереност и отиде на линията за посрещане още преди съдията на стола да е оповестил „ време “. Тук и в този момент бе моментът за решителни дейности.
Три мълниеносни ретура на ветерана доведоха нещата до 15-40. Два брейкбола. Този път ръката на Блейк трепна и обичаният му форхенд се приземи малко настрана. Гейм – Агаси. Като феникс, който се възражда от пепелта, Андре в този момент играеше при 5-5 и сервис, а на големия стадион „ Артър Аш “ бе шумно като на рокконцерт.
За да бъде драмата цялостна, се стигна до съдбоносен, заключителен тайбрек. Блейк още веднъж бе напред с 3-0 точки и постоянно поглеждаше към небето, като че ли търсейки помощ от татко си, умрял 12 месеца по-рано.
5-4 за Блейк и два следващи негови сервиса. Историята от 10 минути по-рано се повтори, Агаси още веднъж се изтегли за обичания си ретур от форхенд и изпрати същинско кроше по противоположния диагонал. Дори свръхбързият Блейк не може да отрази сходен удар – 5-5.
В идната точка кандидатът потърси линията от форхенд, само че топката падна агонизиращо покрай страничната линия. Но въпреки всичко настрана. 6-5 и Агаси пръв получи мачбол.
Нямаше по какъв начин обаче сходна драма да завърши от първия път. На мачбола Блейк пласира мощен ретур, а отговорът на Агаси пристигна в комфортната му зона. В момент на талантливост или на полуда Джеймс реши да бяга от своя бекхенд и да се изтегли за топовен форхенд. До последно изглеждаше като че ли топката е прекомерно покрай тялото му и той няма да е в положение да изиграе мощен удар. Нищо сходно – с помощта на една последна крачка настрана, Блейк съумя да се разгърне и да изпрати същинска мълния по правата. 6-6.
И двамата бяха търпеливи в идващото разиграване, никой не искаше да рискува ненужно. Пръв Агаси пое самодейността и изпрати още една от обичаните си замаскирани къси топки. Блейк потегли като бегач на 100 метра, борещ се за златен орден. Проблемът му обаче бе, че доближи топката ненадейно бързо даже за самия себе си. Държеше ракетата с неправилния в тази ситуация континентален хват и вместо да я приключи с топ спин, можеше единствено да я боксира и прати в комфортната зона на Агаси. Минаващият удар от бекхенд по правата изсвистя около Блейк и се приземи в полето. 7-6 и втори мачбол за легендата.
Блейк пропусна първия сервис. „ Каквото и да правиш, дай си късмет, не допускай двойна неточност “, призна, че си е мислил в този миг.
„ Трябваше да взема решение за елементи от секундата. Предполагах, че ще сервира на бекхенда ми. Дали да пожертвам и да застана там, където ще мога да изиграя съвършения ретур, само че и където ще бъда беззащитен, в случай че догатката ми се окаже неправилно? Или да остана на това място, от което бих могъл да се оправя обичайно с всеки сервис, само че не и да изиграя допустимо най-хубавия ретур? “, това пък е била алтернативата в главата на Агаси.
В последна сметка ветеранът взема решение, че в случай че в този мач би трябвало да се вземе едно последно решение, избира то да бъде негово. Сервисът идва тъкмо там, където мистър Ретур чака. Ясно е какво ще последва. Топката е изпратена по правата от форхенд към мястото, където се събират две линии.
Спомням си, че траекторията ми изглеждаше съмнителна и до последно си мислех, че ще излезе в навън. В последния миг обаче тя зави задоволително, с цел да се приземи на точното място. Отсъждане не последва. Гейм, сет и мач – Агаси!
„ Още в този миг знаех, че двамата сме създали нещо удивително. Знаех го по-добре от Блейк обаче, тъй като бях изиграл към 800 мача повече от него. Това бе съвършеният дуел, под който с удоволствие бих сложил подписа си! “
На корта Агаси декларира, че най-голямата победа е фактът, че феновете са останали по трибуните си, макар че часът е 1:15 след среднощ. За благополучие, в Ню Йорк не съществува възбрана за игра след 23 ч. и не се наложи мачът да бъде преустановяван.
Заедно с Гил Рейес, Дарън Кейхил и брат си, Агаси полива успеха до 4 сутринта. Когато се връща в хотела, брачната половинка му Щефи Граф му декларира в прав текст: „ Ти си вманиачен! “ Дори за тенисистка с 22 трофеи от Големия Шлем страстите очевидно са пристигнали допълнително.
Какво се е случило с Блейк – ще попитате? Може би допускате, че загубата го е съкрушила и той се е възстановявал душевен месеци наред? Нищо сходно – още на мрежата, когато двамата се поздравяват, Джеймс съобщи на своя кумир от детството, че в никакъв случай не се е забавлявал повече, когато губи дуел.
На идната година, когато Агаси бе оповестил, че се отдръпва след US Open, Блейк бе решил да носи негов екип от 90-те. А най-важното е, че Джеймс направи забележителна кариера след завръщането си и доближи до топ 5 на света!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
Разбира се, приказвам за прословутия мач сред Агаси и Джеймс Блейк на US Open. За да осъзнаете за какво бе толкоз особено това, което се случи в този дуел, първо ще стартираме с малко предистория.
За Агаси това бе 20-то следващо присъединяване във Флашинг Медоус – единствения шампионат от Големия Шлем, който пирата от Лас Вегас в никакъв случай не бе пропущал в своята кариера. За първи път Андре се появи като участник в Ню Йорк през 1986 година, надалеч преди рухването на Берлинската стена. Тогава американецът носеше перука, наподобяваща лъвска грива, и бе изцяло неизвестен и не на място в Ню Йорк. Не успяваше да си резервира час даже за най-външните подготвителни кортове и постоянно закъсняваше, защото невъобразимият трафик в Голямата ябълка бе нещо напълно ново и непознато за него.
19 години по-късно Агаси към този момент нямаше нито косъм по главата си, само че бе същинска легенда и безспорен любим на почитателите. С осем трофеи от Големия Шлем на сметката си, две от които на US Open, Андре играеше за един финален „ Мейджър “. Макар и рядко невероятен гений, американецът към този момент бе на 35 години и тялото му мъчно понасяше инжекциите кортизон, на които бе задължен да се подлага, с цел да може въобще да се състезава. Ранното взимане на топката и гениалният тенис разсъдък не можеха да компенсират все по-скованото напредване по корта. За Агаси моментът бе тук и в този момент – след страхотни победи над Иво Карлович, Томаш Бердих и Ксавие Малис, Мистър Ретур бе на още три триумфа от мечтаната купа №9.
От другата страна на мрежата бе безпределно симпатичният Джеймс Блейк. За разлика от Агаси, Блейк бе в самото начало на своето премеждие. Макар и единствено на 25 години, 16 месеца по-рано американецът се бе разминал на косъм от голяма покруса и прибързано пенсиониране. По време на подготвителна сесия в Рим против Роби Джинепри кракът на Блейк заорава в пясъка, той губи равновесие и пада неприятно върху едно от колчетата, които придържат мрежата. Джеймс удря доста неприятно врата си и самичък признава, че си е помислил най-лошото, до момента в който е лежал с лице в пясъка.
„ Стоях неподвижно, с цел да не се нараня още по-сериозно. Надявах се да е единствено навехнато, само че мрачните мисли нахлуваха в главата ми и започнах да си представям по какъв начин ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Треньорът ми бе извънредно бледен и незабавно повика кола за спешна помощ “, спомня си случая Блейк.
Лекарите в близката болница незабавно откриват, че става дума за строшен шиен прешлен. За благополучие, костта не е засегнала нерв, само че през идващите седмици Блейк е заставен да седи безусловно неподвижно, с цел да не се стигне до доста по-сериозно увреждане. Американецът прекарва цялото си свободно време, играейки покер онлайн и гледайки телевизия. Когато стартира да се възвръща лека-полека, докторите му разрешават да кара велоергометър, само че 20-минутните тренировки го изморяват неимоверно. Към този миг наподобява подозрително дали 24-годишният спортист ще може в миналото още веднъж да играе тенис, какво остава да го прави професионално.
Междувременно, бащата на Джеймс – Томас Блейк – страда от рак на стомаха, финален етап и му остават броени седмици живот.
„ В някакво отношение, този случай в Рим бе и благословия за мен “ – декларира Джеймс. – „ Ако не се бе случил, щях да бъда някъде по света на следващия шампионат. Баща ми в никакъв случай нямаше да ми признае какъв брой се е влошило положението му, тъй като той просто бе подобен човек. А по този метод съумях да прекарам последните 6 седмици от живота му с него. Припомняхме си случки от времената, когато бях дете, говорихме доста. Накрая, когато той се измори, просто ме слушаше. “
Като доказателство, че една неволя в никакъв случай не идва сама, Блейк бива сполетян и от вирусно заболяване, което краткотрайно сковава половината му лице.
„ Бях извънредно злокобен на външен тип с кривата си усмивка. Тогава разбрах и кои са същинските ми другари – тези, които ми заявяваха самоуверено, че наподобявам извънредно. Реших да се дръзвам на цялата преживелица, а не да се самосъжалявам. Преди обръщах доста внимание на косата си и външния си тип, само че към този момент се бях убедил, че това не е чак толкоз значимо. “
Противно на упованията, Блейк прави стремително завръщане през сезон 2005. В Синсинати изтегля непобедимия по това време Роджър Федерер в първи кръг, само че мачът е доста непосредствен и Блейк отстъпва с достойното 7-6 7-5, с което загатва за формата си.
На US Open Джеймс е неукротим и разпарчетосва съперниците си един след различен. Може би най-сетне Блейк осъзнава, че има и по-важни неща от кариерата му на професионален тенисист и за първи път съумява да играе изцяло освободено.
„ Преди моята кариера бе всичко за мен и не си представях какво бих правил, в случай че тя ми бъде отнета. Но ето, че бях на косъм от прибързано пенсиониране, а нямах чувството, че няма да се оправя. Мислех си, че ще умра, в случай че нещо се случи с някой от родителите ми, само че преодолях и този тест. Лесно е да си кажеш „ за какво навръх мен “, когато те сполети злощастие, само че човек би трябвало да си задава същия въпрос и когато му се случват хубави неща. “
Руседски, Андреев, Надал, Робредо са единствено колчета по пътя на развихрилия се американец. Преди броени месеци той не е в положение да върви, а не щеш ли към този момент е най-бързият тенисист в тура и безусловно лети по хард корта. Срещу Надал, който към този момент е №2 в света и първенец на Ролан Гарос, приключва третия сет с удивителен смаш с отскок, с което припомня за славните времена на Пийт Сампрас.
Четвъртфиналът против Агаси е предстоящ с голям интерес – конфликт сред двама американци в нощната сесия на „ Артър Аш “ постоянно е мотив за неспокойствие за публиката. Особено когато единият е жива легенда, а другият е родом от Ню Йорк и се завръща като същински воин. На всичкото от горната страна, към оня миг бе обезпечено, че единият финалист ще е представител на Щатите, защото в полуфиналите в тази част на схемата място към този момент си бе обезпечил Роби Джинепри – същият този Джинепри, против който Блейк играеше подготвителен мач в Рим преди да се случи животопроменящия случай.
Мачът стартира вихрено за Блейк. Той взимаше топката извънредно рано и летеше по корта. Вторият сервис на Агаси бе лесна плячка и неговият конкурент постоянно пласираще смазващи ретури, които се превръщаха в директни уинъри. Изглеждаше все едно ветеранът от Лас Вегас играе против собствен клонинг – единствено че с 10 години по-млад, по-висок, по-здрав и по-атлетичен.
Така първите два сета отидоха мълниеносно на сметката на Блейк – 6-3 6-3. В този миг се запитах дали има смисъл да не преставам срещата или всичко към този момент е предрешено. Все отново в България часът бе много след среднощ и този въпрос постоянно нахлува в главата на всеки почитател на тениса, когато развръзката наподобява сигурна.
Замислих се обаче, че Агаси е представител на едно славно и отминало потомство, което бе известно с това, че в никакъв случай не се предава. Колкото и безнадеждна да наподобява обстановката, тези динозаври постоянно играеха до самия край – до момента в който не чуят думите „ гейм, сет и мач “ от съдията на стола. Дори в главите си да са приели провалянето, те се абстрахираха от резултата и играеха по този начин все едно дуелът таман стартира. Длъжен си да го направиш от почитание към щаба си; към почитателите, които са платили доста пари, с цел да бъдат на трибуните; към феновете по телевизия и най-важното – от почитание към самия себе си. Днешните състезатели могат да научат доста в това отношение от хора като Агаси.
В третия сет Андре претърпя същинска трансформация. След като видя, че не може да победи Блейк в личната му игра, стартира да „ търси малки врати “, както доста пъти е правил в дългогодишната си кариера. Взе решение да насочва повече точки към по-уязвимия еднорък бекхенд на своя застрашителен съперник (може би най-съществената разлика сред стиловете на двамата) и да надвива в дуелите по диагонала. В арсенала му се появиха и тези толкоз присъщи за него къси топки, при които се създаваше оптична машинация, че са изпълнени с две ръце. Това накъса играта и разстрои ритъма на Блейк, а публиката стартира мощно да поддържа своя любим. Въпреки че Джеймс е родом от Ню Йорк. Младият американец несъмнено стартира да се усеща некомфортно и да взима прибързани решения, които водеха и до повече неточности. Агаси усети момента на уязвимост и към този момент все по-често влизаше три крачки пред главната линия, с цел да извърши обичаните си ретури със свръхзвукова скорост.
„ В един тенис мач всичко се свежда до това какъв брой верни и какъв брой неправилни решения ще вземеш в хода на вечерта “, заявявал е нееднократно самият Агаси.
За следващ път бе потвърдена уникалността на формата 3 от 5 сета и четвъртфиналът бе преобърнат с краката нагоре. Агаси завоюва третата и четвъртата част със същия резултат – 6-3 6-3 и внезапно всичко щеше да се реши в един финален, съдбоносен пети сет.
Блейк седна на столчето за отмора, комплициран и неразбиращ. Само преди час той контролираше изцяло мача, а в този момент бе в нокдаун.
„ В началото на петия сет той също спря да мисли и стартира да следва инстикта си. Тогава най-сетне, за първи път от началото на вечерта, бяхме в изравнени позиции “, спомня си Агаси.
Петият сет бе същински шедьовър. И двамата демонстрираха цялата хубост на тениса на твърди кортове и бруталните замени от дъното на корта се редуваха една след друга. Със сигурност 35-годишният деец нямаше да може да продължи по същия метод и в някакъв миг щеше да почувства отмалялост, нали? Та на тази възраст множеството тенисисти от дълго време са пенсионирани и към този момент мислят единствено за фамилията си и за следобедния голф на близкото игрище?
Блейк проби първи в петия сет и още веднъж виждаше светлината в тунела. Сервисът му още веднъж бе това страховито оръжие, което му носеше точка след точка. При 5-4 гейма младият американец щеше да сервира за успеха.
Повечето играчи наподобяват сломени, когато са на 4 точки от загубата – изключително откакто са хвърлили толкоз доста старания преди този момент. Агаси обаче изглеждаше изпълнен с увереност и отиде на линията за посрещане още преди съдията на стола да е оповестил „ време “. Тук и в този момент бе моментът за решителни дейности.
Три мълниеносни ретура на ветерана доведоха нещата до 15-40. Два брейкбола. Този път ръката на Блейк трепна и обичаният му форхенд се приземи малко настрана. Гейм – Агаси. Като феникс, който се възражда от пепелта, Андре в този момент играеше при 5-5 и сервис, а на големия стадион „ Артър Аш “ бе шумно като на рокконцерт.
За да бъде драмата цялостна, се стигна до съдбоносен, заключителен тайбрек. Блейк още веднъж бе напред с 3-0 точки и постоянно поглеждаше към небето, като че ли търсейки помощ от татко си, умрял 12 месеца по-рано.
5-4 за Блейк и два следващи негови сервиса. Историята от 10 минути по-рано се повтори, Агаси още веднъж се изтегли за обичания си ретур от форхенд и изпрати същинско кроше по противоположния диагонал. Дори свръхбързият Блейк не може да отрази сходен удар – 5-5.
В идната точка кандидатът потърси линията от форхенд, само че топката падна агонизиращо покрай страничната линия. Но въпреки всичко настрана. 6-5 и Агаси пръв получи мачбол.
Нямаше по какъв начин обаче сходна драма да завърши от първия път. На мачбола Блейк пласира мощен ретур, а отговорът на Агаси пристигна в комфортната му зона. В момент на талантливост или на полуда Джеймс реши да бяга от своя бекхенд и да се изтегли за топовен форхенд. До последно изглеждаше като че ли топката е прекомерно покрай тялото му и той няма да е в положение да изиграе мощен удар. Нищо сходно – с помощта на една последна крачка настрана, Блейк съумя да се разгърне и да изпрати същинска мълния по правата. 6-6.
И двамата бяха търпеливи в идващото разиграване, никой не искаше да рискува ненужно. Пръв Агаси пое самодейността и изпрати още една от обичаните си замаскирани къси топки. Блейк потегли като бегач на 100 метра, борещ се за златен орден. Проблемът му обаче бе, че доближи топката ненадейно бързо даже за самия себе си. Държеше ракетата с неправилния в тази ситуация континентален хват и вместо да я приключи с топ спин, можеше единствено да я боксира и прати в комфортната зона на Агаси. Минаващият удар от бекхенд по правата изсвистя около Блейк и се приземи в полето. 7-6 и втори мачбол за легендата.
Блейк пропусна първия сервис. „ Каквото и да правиш, дай си късмет, не допускай двойна неточност “, призна, че си е мислил в този миг.
„ Трябваше да взема решение за елементи от секундата. Предполагах, че ще сервира на бекхенда ми. Дали да пожертвам и да застана там, където ще мога да изиграя съвършения ретур, само че и където ще бъда беззащитен, в случай че догатката ми се окаже неправилно? Или да остана на това място, от което бих могъл да се оправя обичайно с всеки сервис, само че не и да изиграя допустимо най-хубавия ретур? “, това пък е била алтернативата в главата на Агаси.
В последна сметка ветеранът взема решение, че в случай че в този мач би трябвало да се вземе едно последно решение, избира то да бъде негово. Сервисът идва тъкмо там, където мистър Ретур чака. Ясно е какво ще последва. Топката е изпратена по правата от форхенд към мястото, където се събират две линии.
Спомням си, че траекторията ми изглеждаше съмнителна и до последно си мислех, че ще излезе в навън. В последния миг обаче тя зави задоволително, с цел да се приземи на точното място. Отсъждане не последва. Гейм, сет и мач – Агаси!
„ Още в този миг знаех, че двамата сме създали нещо удивително. Знаех го по-добре от Блейк обаче, тъй като бях изиграл към 800 мача повече от него. Това бе съвършеният дуел, под който с удоволствие бих сложил подписа си! “
На корта Агаси декларира, че най-голямата победа е фактът, че феновете са останали по трибуните си, макар че часът е 1:15 след среднощ. За благополучие, в Ню Йорк не съществува възбрана за игра след 23 ч. и не се наложи мачът да бъде преустановяван.
Заедно с Гил Рейес, Дарън Кейхил и брат си, Агаси полива успеха до 4 сутринта. Когато се връща в хотела, брачната половинка му Щефи Граф му декларира в прав текст: „ Ти си вманиачен! “ Дори за тенисистка с 22 трофеи от Големия Шлем страстите очевидно са пристигнали допълнително.
Какво се е случило с Блейк – ще попитате? Може би допускате, че загубата го е съкрушила и той се е възстановявал душевен месеци наред? Нищо сходно – още на мрежата, когато двамата се поздравяват, Джеймс съобщи на своя кумир от детството, че в никакъв случай не се е забавлявал повече, когато губи дуел.
На идната година, когато Агаси бе оповестил, че се отдръпва след US Open, Блейк бе решил да носи негов екип от 90-те. А най-важното е, че Джеймс направи забележителна кариера след завръщането си и доближи до топ 5 на света!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ