Не дръжте заветните мечти дълго в кутията
Случва се по този начин: купиш си надали не с последните си пари някоя готина и доста харесвана движимост. Но не я носиш, тъй като ти е тъпо. И я слагаш деликатно в дрешника и почваш да чакаш специфичен случай или огромен празник.
Но минават седмици, месеци и даже години, а огромният празник все не идва и не идва. И ето, най-сетне, той настава, този СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ. Радостно изкарваш заветната вещ… И откриваш, че няма с какво да отидеш на празника. Вещта от дълго време е излязла от мода. Или ти самият си толкоз измършавял, че не можеш да влезеш в тази дреха или пък ти стои като окачалка.А, може би, са я изяли молците, виждайки, че тази движимост не ти е нужна.
Същото е и с нашите фантазии. Вечно отлагаме реализацията на заветните хрумвания за след това. Първо значимите каузи, работата, да окажеш помощ на някой друг… А след това въображаемо отваряш дрешника със своите проекти и върху теб пада цяла купчина от това, което в миналото по този начин си желал, само че не си направил и към този момент в никакъв случай няма да направиш.
Нека към този момент спрем да радваме молците и да отлагаме красивите движимости и заветните мечи за дълго в кутията! Нека носим, въплъщаваме, изпълняваме и се радваме на това в този момент, през днешния ден, в тази минута. Защото на следващия ден към този момент може да не пасва…
Олег Рой
