Случва се нещо, за което предупреждавахме от три месеца, когато

" Случва се нещо, за което предупреждавахме от три месеца, когато се приемаше републиканският бюджет. Имахме оферти по какъв начин това да се направи с един буферен фонд, който да е разполагаем на министъра на финансите, към 200 милиона лв. - толкоз трябват, с цел да се решат всички тези проблеми, които виждаме през днешния ден, през вчерашния ден и ще виждаме в идните дни ", това съобщи пред Българска национална телевизия Пламен Димитров - шеф на КНСБ.

" Когато няма чуваемост да седнем на масата, когато се вземат решение проблемите, в бюджетната комисия, когато се приема бюджетът, там е мястото, стигаме до хора по улиците, митинги, стачки, което не ни е най-любимото занятие ".

Като синдикалисти ние желаеме да решим проблемите на хората преди да се стигне до ексцесия, съобщи Пламен Димитров.

" Такива механизми са употребени през последните години. При признати бюджети с буферите, които постоянно има в границите на един бюджет. Да напомним още две цифри - 97 милиарда лв. - това е разходната част на бюджета за 2025 година. Всички цифри, с които се замеряме тука - включително и доскоро кметът - заплати против рейсове. 200 милиона - има ги, няма ги, ще ги вземем, няма да ги намерим - всичко това са в порядък на десетки милиони. А не на десетки милиарди, каквато е разходната част на бюджета. Т.е. буфери има сега, само че най-големият буфер за жалост са финансовите разноски ".

Според него точно там има едни 5 милиарда, които няма да бъдат изпълнени. Това е огромният буфер в бюджета, от където могат да бъдат финансирани отчасти. Това не е най-хубавият метод, съобщи Пламен Димитров. Най-доброто беше да бъдат заложени тези средства в бюджета, с цел да има бистрота.

" Но в този момент освен това състояние това е пътят. Подчертавам дебело, не желая да ме поставят в никакви лагери, срещу, против, за или еди какво си. Ние сме били постоянно за еврозоната. Казвам, че бюджетният недостиг може да бъде изпълнен, както би трябвало да бъде изпълнен ".

Пламен Димитров напомни, че през 2023 година БНР се подвига независимо на митинг, след което те са получили малко нарастване от 10%.

" БНР може би сега са може би с най-ниските заплати в трите медии. Средната заплата там е малко под 2100 лв.. В Българска телеграфна агенция е малко по-висока, а Българска национална телевизия се води, че е с най-високи заплати. Разликата е в няколкостотин лв.. Но, когато стигнем до другите позиции - заплащането е доста сходно ".

Той уточни, че в случай че човек отвори уебсайт с разгласи за работа може да се ориентира за заплащането в медиите. Даде образец, че за редактор обявата за работа е 1200 лв., за монтажист 1800 лева, а за оператор от 2000 до 2500 лв.. Нивата са извънредно ниски, сподели той. Направи съпоставяне със прилежаща Сърбия, където 3288 лв. е междинната работна заплата, в Хърватия е близо 4000 лв., в Литва - 5429 лв..

" Т.е. оценката за работата на националните публични медии е надалеч по-висока и по тази причина сме длъжници, не тъй като се намирам в национална социална медия, а тъй като обективните данни го демонстрират. И съгласно мен това, което се желае са 14 милиона общо, с цел да можем да получим едно общо 15% нарастване ".

И това би трябвало да продължи през идващите години, с цел да има по-нормален статут през идващите години за работещите в националните медии.

По думите му " митингите в България не са цаката ", само че " за жал се стига до това, че на този, на който му е прикипяло през последните години и споделя " не може повече по този начин, излиза да си каже гласа и тогава се чува ".