Цветанов срещу президента: умрете от скука
Случва се, един ден просто се случва - в положение на надълбоко медийно досада, стигаш до престрелките сред Цветанов и Радев. Като се позачете човек, ненадейно открива, че колкото и опит да е натрупал в безкрайните пустини на скуката, пред него, с тържествено дръпнато було, се е издигнало " Най-скучното нещо на света ". То е нещо като великански купол, от който хипнотечни дохвърчат алфа талази, тези, които протичат сред съня и действителността, когато си се оклюмал на фотьойла.
За какво става дума? Почакайте, ще разкажем, прозявайки се. Цветанов, това острие на смисъла, най-често споделя с мотив и без мотив, че президентът желае да ни изкара отвън европейската орбита и да ни нашиба към Русия. И нормално със угрижен и извънредно съсредоточен взор, като че ли произнася най-дълбокомисленото фразеология в политиката, Цветанов стига до великата фраза: нашите евроатлантически сътрудници нещо си там, ша се ядосат. Когато Цветанов каже нашите евроатлантически сътрудници евентуално му се коства, че е достигнал до абсолютния лимит на политическата обосновка, блъснал е някакъв загадъчен гонг, до който единствено той има достъп, а щом гонгът е прозвънял в ушите ни, то ние би трябвало просто да се побъркаме, да кажем евала, Цветане, по какъв начин хубаво ти хрумна да кажеш тая работа, по какъв начин я измисли единствено. Впрочем, имам съмнението, че най-малко 40% от актуалните политици са създали кариера с това, че общо взето са повтаряли нашите евроатлантически сътрудници стотици пъти; доста е евентуално примерно единственото нещо, което да е належащо, с цел да станеш политик, е това да кажеш тези думички 20356 пъти - скришен брояч ги регистрира и щом стигне нужния предел, просто се събуждаш на банката в Народното събрание и с резервиван полет до Брюксел.
А какво прави президентът в отговор на обвиняванията на Цветанов? Обикновено на относително завоалиран и политически допустим език му споделя: " Много си тъп, братле ". Беше рекъл, че " Цветанов мъчно осмисля това, което чете ", едно излишно дълго изречение, което можеше да се ограничи и до първите три думи. Най-интересното е, че Борисов общо взето взема да бръщолеви същите работи, което е прекомерно необичайно - щом Борисов стартира да подражава на Цветанов, значи нещата напълно отпътуват към този момент.
В упреците против президента има един изключително занимателен - че той, споделят от ГЕРБ, не бил обединител на нацията. Това с обединителят на нацията постоянно е звучало прекомерно необичайно. Преведено от политически на естествен език евентуално значи, че институцията на президента би трябвало някак си да събере под бащинското си крило и ГЕРБ, и Пеевски, и мафията, и корупцията, и корпорациите, и богаташите, и бедните, и баба Дора, и стадото ѝ, и на всички да им каже - плодете се, множете се, ко са прайте ве! И те, всички до един, се плесват по челото и си споделят - правилно, бе, ко си мислехме, дай да се обединим към този момент, айде, ко толкова.
Айде.
Автор: Райко Байчев
За какво става дума? Почакайте, ще разкажем, прозявайки се. Цветанов, това острие на смисъла, най-често споделя с мотив и без мотив, че президентът желае да ни изкара отвън европейската орбита и да ни нашиба към Русия. И нормално със угрижен и извънредно съсредоточен взор, като че ли произнася най-дълбокомисленото фразеология в политиката, Цветанов стига до великата фраза: нашите евроатлантически сътрудници нещо си там, ша се ядосат. Когато Цветанов каже нашите евроатлантически сътрудници евентуално му се коства, че е достигнал до абсолютния лимит на политическата обосновка, блъснал е някакъв загадъчен гонг, до който единствено той има достъп, а щом гонгът е прозвънял в ушите ни, то ние би трябвало просто да се побъркаме, да кажем евала, Цветане, по какъв начин хубаво ти хрумна да кажеш тая работа, по какъв начин я измисли единствено. Впрочем, имам съмнението, че най-малко 40% от актуалните политици са създали кариера с това, че общо взето са повтаряли нашите евроатлантически сътрудници стотици пъти; доста е евентуално примерно единственото нещо, което да е належащо, с цел да станеш политик, е това да кажеш тези думички 20356 пъти - скришен брояч ги регистрира и щом стигне нужния предел, просто се събуждаш на банката в Народното събрание и с резервиван полет до Брюксел.
А какво прави президентът в отговор на обвиняванията на Цветанов? Обикновено на относително завоалиран и политически допустим език му споделя: " Много си тъп, братле ". Беше рекъл, че " Цветанов мъчно осмисля това, което чете ", едно излишно дълго изречение, което можеше да се ограничи и до първите три думи. Най-интересното е, че Борисов общо взето взема да бръщолеви същите работи, което е прекомерно необичайно - щом Борисов стартира да подражава на Цветанов, значи нещата напълно отпътуват към този момент.
В упреците против президента има един изключително занимателен - че той, споделят от ГЕРБ, не бил обединител на нацията. Това с обединителят на нацията постоянно е звучало прекомерно необичайно. Преведено от политически на естествен език евентуално значи, че институцията на президента би трябвало някак си да събере под бащинското си крило и ГЕРБ, и Пеевски, и мафията, и корупцията, и корпорациите, и богаташите, и бедните, и баба Дора, и стадото ѝ, и на всички да им каже - плодете се, множете се, ко са прайте ве! И те, всички до един, се плесват по челото и си споделят - правилно, бе, ко си мислехме, дай да се обединим към този момент, айде, ко толкова.
Айде.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ