Случка в тролей №1 в София на 5 януари, разказана

Случка в тролей №1 в София на 5 януари, разказана в социалната мрежа Фейсбук от Стелиян Ботев, хвърля светлина върху отношението към пасажери с лимитирана подвижност и готовността на хората да им окажат помощ в градския превоз.

Според описа на Ботев, тролеят, в който се качил от спирка ул. „ Поп Груйо “ в ж.к. „ Левски В “ в посока центъра, е бил относително цялостен, нов нископодов Skoda Solaris. 

По време на пътуването се качила майка с бебешка количка, която сама съумяла да се оправи. „ Майките в България са супермами “, отбелязва Стелиян. Но на спирка ул. „ Васил Кънчев “ Ботев забелязал жена, която съпровожда мъж в инвалидна количка. Вратите на тролея се отворили, пасажери слизали, а други се качвали, докато дамата се оглеждала, очаквайки водачът да спусне платформата, така като превозното средство било спряно надалеч от тротоара. Както дамата, по този начин и Стелиян очаквал реакция от водача, само че такава липсвала - той протегнал ръка към бутоните, с цел да затвори вратите на транспортното средство. Ботев се обърнал към него: „ Господине, има пасажер, който би трябвало да се качи. Жената чака да ѝ отворите платформата “. В отговор лидерът споделил: „ Ми тя не го качва. Защо вие не я отворихте? “ и потеглил.

Осъзнавайки какво се случва, Ботев профучал до водача и в придвижване споделил: „ Спрете! Жената има потребност от помощ. За нея не е допустимо да качи сама мъжа, в случай че транспортното средство е надалеч от тротоара “. Шофьорът спрял транспортното средство и, по думите на Ботев, почнал да мърмори: „ Оправдава се, че те не били тръгнали да се качват и че никой нищо не му е споделил “. Ботев взема решение, че не е моментът за спор и го приканва да слезе и да отвори платформата, с цел да може мъжът в инвалидната количка да се качи безвредно.

“Той става, отива и изрича: „ Да забележим дали въобще работи. Хайде, отворете я де “. Мъж, застанал по-близо до вратата, се притичва и с изцяло съответен отговор споделя на водача: „ Помогнете ни, не знаем по какъв начин да я отворим “. Платформата е свалена. Тролеят продължава да е надалеч от тротоара. Двама мъже оказват помощ на дамата да смъкна количката от тротоара, качват мъжа в тролея през платформата. Шофьорът я прибира и потегляме “, споделя Ботев. 

След случилото се в тролея настъпила тишина. По думите на Ботев, транспортното средство било цялостно с хора, само че никой от пасажерите не се противопоставил на първичното безучастие и не реагирал в отбрана на индивида, който имал потребност от подпомагане. Той признава, че е траял пътуването си до нормалната спирка за работа, размишлявайки „ къде бъркаме “ като общество.

В обявата си Ботев прави извод, че казусът не е единствено механически. Според него актуалният градски превоз разполага с нужните улеснения, само че постоянно липсва изясненост дали те работят и кой носи отговорност за потреблението им. „ Имаме техника. Имаме улеснения, които не знаем по какъв начин да използваме “, написа той.

Стелиян акцентира, че виновността не може да бъде хвърлена само върху лидера. По думите му отговорността е споделена - както от страна на водачите, по този начин и от страна на пасажерите, които постоянно остават безучастни. Въпреки това той е безапелационен, че лидерът на градския превоз има съответни отговорности и основна роля при оказването на помощ на пасажери с лимитирана подвижност, като отбелязва, че в тази ситуация се е усетила липса на емпатия.

Ботев слага и съответен въпрос - кой в действителност би трябвало да отваря платформата и по какъв начин следва да се работи в сходни обстановки. Той признава, че самичък не би се осмелил да работи своеволно, поради острите реакции, които постоянно се следят от страна на водачите.

В този подтекст той насочва зов към Центъра за градска подвижност да организира спомагателни указания и осведомителна кампания - както към водачите, по този начин и към пътниците - за това по какъв начин да се реагира, кого да се уведомява и по какъв начин да се употребяват платформите за хора с лимитирана подвижност. Според него сходна информация би могла да бъде включена и в известията, които се излъчват в транспортните средства.

В края на пътуването си Ботев споделя, че е решил да се обърне към лидера с сдържан и спокоен звук. Той му е благодарил за оказаната помощ и го е призовал по-често да обръща внимание на пасажерите на спирките и на тези, които се нуждаят от подпомагане. „ Вие сте лидер на това транспортно средство “, споделил той, пожелавайки му сполучлив ден.

Авторът приключва обявата си с вярата думите му да бъдат чути, да има реакция от институциите и хората в градския превоз да бъдат по-внимателни, по-съобразителни и по-човечни един към различен.