Случка в градския транспорт на Варна предизвика вълна от реакции

Случка в градския превоз на Варна провокира вълна от реакции в обществените мрежи. Майка на дете със специфични потребности показа, че е била афектирана от водач на рейс, който ѝ споделил „ Ей, не млъкна бе “, до момента в който тя говорела с детето си и му обяснявала какво се случва по време на пътуването. Историята ѝ провокира разнопосочни отзиви – едни коментиращи упорстват, че сходно отношение е неприемливо и неналичието на приемливост е проблем, до момента в който други считат, че майката може би е говорила на всеослушание и е прекалила.

„ Здравейте група знам, че поста ми не е за тук, само че въпреки всичко. Ще подам сигнал и където би трябвало. Току що пътувах с 20 от Тролейна до последна спирка, с детенце със специфични потребности, малко преди края на престоя ни в рейса водача ми сподели " Ей не млъкна бе ". Явно му е пречело, че приказвам с детето, че изяснявам цветове на светофара, че е спирка и се качват пасажери. Но в случай че някой си води диалог по телефона, не им пречи.

Потресена съм, би трябвало детето да пищи и да се усеща зле, тогава по-добре ли ще се усеща водача, или такива деца с таксита, че да не пречим.

Много е обидно такова поведение от мъж на възраст и поел ангажимент да вози хора, не всички сме идентични, само че децата са деца, без значение от потребностите им.

И да може да му е било неприятно, че приказвам зад тила му, само че не аз съм определила местата за деца. Извинявайте, господин водач на номер 20 в посока центъра в 16.19 от Тролейна.

В шок съм, “ написа Мария Йорданова.

Ето и част от мненията:

- Съжалявам за случилото се.Не съм на 100 % сигурна, само че мисля, че има такова пожелаваме, до водача да не се приказва, да се пази тишина, с цел да не се разсейва лидерът, което е причина за злополука. Мисля, че е за сигурност. Не вземам страна, само че мисля, че е това.

- Отпреди години имаше надписи " Разговорите С водача по време на придвижване са неразрешени ". Стараем се да пазим по-тихо просто от просвета и човечност. На никой не му е прелестно на обществено пространство и то - в затворено помещение, да слуша непознати диалози и надвиквания (особено по време на работен процес).

- Шофьор в градски превоз, в случай че се разсейва (т.е. " надава ухо " да слуша), не е за тази работа. Нали им работи постоянно радио - слушат вести, излъчвания, музика.

- Просто в тази ситуация очевидно майката е говорела много мощно и се е изнервила ситуацията.

- Масово ги виждам телефона им в ръката и на ухото или пушат цигари до момента в който карат.

- Прост народ, учтив на безволие и назадничавост, няма какво да се направи против това!

- Често близките не схващат, че децата ни са със специфични потребности. Оттам и несъответстващото им отношение. Невъзпитани били и впрочем. Тъжно е, болно ни е, само че мисля, Че стават от ден на ден хората, които са съпричастни и разбиращи. Аз съм слизала от рейса преди да ни пристигна спирката с ревящо детенце..

- Като се знае, че ще бърбори непрекъснато, да седне по-назад и да не виси ня главата на водача. Така пък от своя страна ще го отнесат другите пасажери, само че най-малко те не ръководят цялостен с живи хора рейс и не би трябвало да са съсредоточени.

- Жената с детето е седнала там, където би трябвало да седне. Дали му пречи, си е негов проблем. Ами, в случай че седне някой с детенце, което е ревливо и плаче... тогава какво, ще я линчуват ли!? Българина по принцип не е търпелив, нито демонстрира емпатия-манталитет.