Част от болниците трябва да се трансформират в услуги за най-слабите
Случилото се с възрастните хора в дома в с. Ягода (а и в други заведения) е призрачен сън. Липсата на задоволително предложение на сходни услуги на фона на мощно (и все по-засилващо се) търсене в композиция с тежки регулации към доставчиците водят до човешки нещастия. В същото време страната разполага със 181 държавни и общински лечебни заведения, част от които към момента имат потенциал и медицински личен състав, само че не и задоволително активност, с цел да се устоят съответно с заплащания за активност от НЗОК. Защо не използваме тях за даване на по този начин изчезналите дълготрайни здравни и обществени грижи?
на ИПИ още в далечната 2021 година демонстрира, че:
Потребностите от обществени услуги са огромни и са обект на обилни районни разлики. Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания. Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда. В множеството случаи на остарели хора и на хора с увреждания има огромно разминаване сред потребността и предлагането на обществените услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 броя домове за остарели хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са:
Източник: Решение № 93 от 2025 година на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2025 година
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия[1]. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0.33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1.62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0.31% – в дома. Демографските трендове и застаряването на популацията последователно, само че непреклонно ще усилват потребността от подобен вид услуги в дълготраен проект.
Какъв да е методът за решение на този проблем?
Част от държавните и общински лечебни заведения да се трансформират в заведения за дълготрайни медицински грижи – медицински центрове, приюти, структури за рехабилитация или различен тип заведения.
Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – във връзка с финансиране, критерии за достъп и надзор върху изпълнителите, в това число тласъци за частни реализатори.
[1] Повече информация по тематиката тук:
на ИПИ още в далечната 2021 година демонстрира, че:
Потребностите от обществени услуги са огромни и са обект на обилни районни разлики. Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна опция на настаняването в институция. Това обаче е в мощна взаимозависимост от възрастта и здравословното положение на лицето. Потребността от настаняване в институция нормално е неотменна и неотложна при неспособност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, изключително в случаите на по-тежки болести и увреждания. Недостигът в институционалната поддръжка е доста по-висок от дефицита при грижите в домашната среда. В множеството случаи на остарели хора и на хора с увреждания има огромно разминаване сред потребността и предлагането на обществените услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надвишават десетократно потенциала на институциите.
През 2025 година в България се финансират 82 броя домове за остарели хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са:
Източник: Решение № 93 от 2025 година на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от страната действия с натурални и стойностни индикатори през 2025 година
Дългосрочните медицински грижи освен са мираж у нас, само че и дребното налични се правят главно от фамилиите на пациентите в домашни условия[1]. Данните на Евростат демонстрират, че в България се отделят общо 0.33% от Брутният вътрешен продукт за дълготрайни медицински грижи (при 1.62% приблизително за Европейски Съюз, или 5 пъти повече), от които 0.31% – в дома. Демографските трендове и застаряването на популацията последователно, само че непреклонно ще усилват потребността от подобен вид услуги в дълготраен проект.
Какъв да е методът за решение на този проблем?
Част от държавните и общински лечебни заведения да се трансформират в заведения за дълготрайни медицински грижи – медицински центрове, приюти, структури за рехабилитация или различен тип заведения.
Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – във връзка с финансиране, критерии за достъп и надзор върху изпълнителите, в това число тласъци за частни реализатори.
[1] Повече информация по тематиката тук:
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ