Правилно е да наричаме новата власт в Италия фашистка
Случи се това, от което се опасяваха враговете на Русия в Европейската комисия. Изборите в една от трите съществени страни от еврозоната – Италия, бяха извоювани от дясна коалиция. Включваща и тези, които преди се назоваха „ другари на Русия “ и тези, които се назоваха „ полуфашисти “, в това число бъдещият министър председател Джорджия Мелони. Трябва ли да се съгласяваме с сходна оценка?
Жанрът гадаене на евроизборите до неотдавна беше известен в съветските медии. Кандидатите допълнително или по-малко значими и огромни страни бяха разграничени на " очевидни врагове " и " евентуални другари " съгласно правилото на по-голяма или по-малка преданост към Русия като индивид на интернационалната политика.
„ Нашият човек “ трябваше да бъде песимист във връзка с антируските наказания. Противник на сходна политика, която постоянно се съпоставя със пукотевица в личните крайници и се жигосва като русофобия.
Сега подобен хиподрум няма смисъл - допълнително или по-малко значима Европа повече или по-малко всички са срещу нас, а тези, които са даже малко " за ", не претендират съществено за власт.
Имаше малко смисъл от това преди, в интервала 2014-2022 година Ту левите печелеха, ту десните печелеха, само че нямаше подобен случай въпросът за унищожаване на притесняващите всички наказания да стигне до „ несъгласие “ от някое държавно управление на стадия на удължение (на всеки шест месеца). Нито крайнолевият гръцки евроскептик Ципрас, нито „ крайнодесният (в Европейски Съюз го назовават така) маджарски евроскептик Орбан са се решили на такова нещо.
Докато сме съперници на Запада като цяло, никое държавно управление на Европейски Съюз няма да се съгласи с ролята на наш сътрудник. Ние сме в положение на спор с целия Европейски съюз без изключение, без разделяне на десни и леви.
Това не е нещо обикновено, само че е непоправимо без да се откри общ език сред Москва и Вашингтон. Дотогава всеки русофил, в случай че влезе във властта, било в Рим, било даже в Париж, ще бъде разрушен в воденичните камъни на евроатлантическата взаимност, след което ще остане мърморещ, само че дисциплиниран по главните неща.
Между другото, в това време оставането на евроскептични позиции е възможно, при изискване че се резервира лоялността към Съединените щати. Такива са Полша и частично Унгария (Виктор Орбан поддържа топли връзки с една от двете опорни партии в Америка – Републиканската).
Разликата сред 2022 година и да вземем за пример 2019 година е, че въпросът за борбата сред русофили и русофоби въобще не стои в дневния ред на Европейски Съюз - русофилите са изтласкани от Европейски Съюз. Дясното ли печели или лявото - все ни е тази.
Такъв беше казусът в Швеция, където неотдавна пристигна на власт коалиция с присъединяване на крайнодясната „ Шведски демократи “, също толкоз русофобска, колкото и левият ѝ предходник. Така ще бъде и в Италия, където през днешния ден десницата чества победа - още по-скандална, защото там " най-десните " не са настрана, както в Швеция, а преди всичко.
Партията „ Братя от Италия “ завоюва златния орден и към една четвърт от всички подадени гласове. Нейният водач Джорджия Мелони към този момент ще бъде министър-председател, а „ Северната лига “ на Матео Салвини и „ Напред, Италия! “ на Силвио Берлускони ще бъдат други два стълба на нейния кабинет.
И двамата бяха наричани " приятелите на Путин в Европа ", само че това беше от дълго време. И Мелони не е наш другар през цялото време: тя поддържа Украйна и приканва за подсилване на НАТО.
Левичари и либерали към този момент нарекоха нейното държавно управление „ най-дясното след Мусолини “, „ първото популистко в еврозоната “ (Унгария към момента има форинти), „ постфашистко “ или даже „ неофашистко “. Но това до известна степен е клюка на съперника. Сред съдружните сътрудници на силата, към която преди принадлежеше Мелони, в действителност имаше радикали. А за идеологическата левица, както постоянно „ застанал до фашист – ставаш фашист “ и „ един път фашист – постоянно фашист “.
Самата Мелони не е радикал, само че е десен евроскептик – съперник на миграцията, последовател на обичайните полезности, народен лакомец. Италианска версия на Виктор Орбан.
Но в границите на съветската външна политика би било по-правилно държавното управление на Мелони да се смята за фашистко, даже и с някакъв тип префикс. Например, полуфашистко като за начало.
Не единствено тъй като по съветския въпрос италианката Мелони е доста по-близка до английската Тръс, в сравнение с до Орбан. Но тъй като е по-подходящо за момента – и за равнището на връзките ни с Европа.
Едно от главните политически оправдания за специфичната интервенция в Украйна (която се трансформира в крайъгълен камък в връзките ни с ЕС) е битката против фашистите, неонацистите, бандеровците. Тоест с десните радикали, в това число тези, които татуират свастика на рамо.
Те се опълчват на интернационализма на съветските войски, изразен апропо в изказването на президента „ Аз съм лак, аз съм дагестанец, аз съм чеченец, аз съм ингушет... “
При такива условия разчитането на съдействие с европейските партии от крайния десен набор е или идеологическа разхайтеност, или политическа шизофрения, изключително откакто постоянно приказваме за сили, които като цяло поддържат Украйна.
Ако ги запомнят като фашисти, Русия най-малко ще приказва на същия език като съперниците им, европейската левица. Освен това измежду тях в действителност от време на време има релативно русофилски партии, за някои от които взаимната битка против фашизма през Втората международна война към момента има значение.
Такива са да вземем за пример българските социалисти и немските " леви ". Нещо повече, левите считат партията „ Алтернатива за Германия “ за фашистка и безусловно противна – същата, на която беше всекидневно да разпореждат очаквания като създател на руско-германското „ разведряване “.
Само че в този момент няма късмет за такова разведряване. Затова общуването с тези, които мнозина в Германия възприемат като крайнодесни, е последното нещо, което ни би трябвало в този момент.
Може да се твърди, че десните евроскептици на Европа най-малко няма да се прострелят в крайници, т.е. ще бъдат по-разумни и прагматични по въпроса за глобите. Но в случай че си представим, че някой ден някаква националистическа партия в действителност ще блокира антируските наказания, тя ще направи това не поради Русия, а в името на националните ползи на своята страна. Тоест, ще го направи даже политическите връзки сред нас да са отвратителни, като на антифашисти и фашисти.
Но в средносрочен проект е евентуално Мелони да стане потребна на Русия просто сама, като изцяло самостоятелен състезател. По-точно като метежник, който разделя Европейския съюз и отвлича вниманието на Европейската комисия от Украйна.
Между другото, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в действителност заплаши бъдещото дясно държавно управление на Италия с „ ограничения, както против Полша и Унгария “ (тоест понижаване на дажбата на Европейския съюз), в случай че стартира държи се необичайно.
По кардинални за Русия въпроси няма да стартира, а в случай че стартира, то ще е независимо. Основното е, че страната, която се опълчва на фашистите в Украйна, е по-логично да приравни италианската другарка на Киев най-малко до съизвършител на фашизма, изключително откакто забележителна част от италианците ще се съгласят с нас по този въпрос и може би даже ще погледнат по-отблизо тези, които се предадоха в „ Азовстал “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Жанрът гадаене на евроизборите до неотдавна беше известен в съветските медии. Кандидатите допълнително или по-малко значими и огромни страни бяха разграничени на " очевидни врагове " и " евентуални другари " съгласно правилото на по-голяма или по-малка преданост към Русия като индивид на интернационалната политика.
„ Нашият човек “ трябваше да бъде песимист във връзка с антируските наказания. Противник на сходна политика, която постоянно се съпоставя със пукотевица в личните крайници и се жигосва като русофобия.
Сега подобен хиподрум няма смисъл - допълнително или по-малко значима Европа повече или по-малко всички са срещу нас, а тези, които са даже малко " за ", не претендират съществено за власт.
Имаше малко смисъл от това преди, в интервала 2014-2022 година Ту левите печелеха, ту десните печелеха, само че нямаше подобен случай въпросът за унищожаване на притесняващите всички наказания да стигне до „ несъгласие “ от някое държавно управление на стадия на удължение (на всеки шест месеца). Нито крайнолевият гръцки евроскептик Ципрас, нито „ крайнодесният (в Европейски Съюз го назовават така) маджарски евроскептик Орбан са се решили на такова нещо.
Докато сме съперници на Запада като цяло, никое държавно управление на Европейски Съюз няма да се съгласи с ролята на наш сътрудник. Ние сме в положение на спор с целия Европейски съюз без изключение, без разделяне на десни и леви.
Това не е нещо обикновено, само че е непоправимо без да се откри общ език сред Москва и Вашингтон. Дотогава всеки русофил, в случай че влезе във властта, било в Рим, било даже в Париж, ще бъде разрушен в воденичните камъни на евроатлантическата взаимност, след което ще остане мърморещ, само че дисциплиниран по главните неща.
Между другото, в това време оставането на евроскептични позиции е възможно, при изискване че се резервира лоялността към Съединените щати. Такива са Полша и частично Унгария (Виктор Орбан поддържа топли връзки с една от двете опорни партии в Америка – Републиканската).
Разликата сред 2022 година и да вземем за пример 2019 година е, че въпросът за борбата сред русофили и русофоби въобще не стои в дневния ред на Европейски Съюз - русофилите са изтласкани от Европейски Съюз. Дясното ли печели или лявото - все ни е тази.
Такъв беше казусът в Швеция, където неотдавна пристигна на власт коалиция с присъединяване на крайнодясната „ Шведски демократи “, също толкоз русофобска, колкото и левият ѝ предходник. Така ще бъде и в Италия, където през днешния ден десницата чества победа - още по-скандална, защото там " най-десните " не са настрана, както в Швеция, а преди всичко.
Партията „ Братя от Италия “ завоюва златния орден и към една четвърт от всички подадени гласове. Нейният водач Джорджия Мелони към този момент ще бъде министър-председател, а „ Северната лига “ на Матео Салвини и „ Напред, Италия! “ на Силвио Берлускони ще бъдат други два стълба на нейния кабинет.
И двамата бяха наричани " приятелите на Путин в Европа ", само че това беше от дълго време. И Мелони не е наш другар през цялото време: тя поддържа Украйна и приканва за подсилване на НАТО.
Левичари и либерали към този момент нарекоха нейното държавно управление „ най-дясното след Мусолини “, „ първото популистко в еврозоната “ (Унгария към момента има форинти), „ постфашистко “ или даже „ неофашистко “. Но това до известна степен е клюка на съперника. Сред съдружните сътрудници на силата, към която преди принадлежеше Мелони, в действителност имаше радикали. А за идеологическата левица, както постоянно „ застанал до фашист – ставаш фашист “ и „ един път фашист – постоянно фашист “.
Самата Мелони не е радикал, само че е десен евроскептик – съперник на миграцията, последовател на обичайните полезности, народен лакомец. Италианска версия на Виктор Орбан.
Но в границите на съветската външна политика би било по-правилно държавното управление на Мелони да се смята за фашистко, даже и с някакъв тип префикс. Например, полуфашистко като за начало.
Не единствено тъй като по съветския въпрос италианката Мелони е доста по-близка до английската Тръс, в сравнение с до Орбан. Но тъй като е по-подходящо за момента – и за равнището на връзките ни с Европа.
Едно от главните политически оправдания за специфичната интервенция в Украйна (която се трансформира в крайъгълен камък в връзките ни с ЕС) е битката против фашистите, неонацистите, бандеровците. Тоест с десните радикали, в това число тези, които татуират свастика на рамо.
Те се опълчват на интернационализма на съветските войски, изразен апропо в изказването на президента „ Аз съм лак, аз съм дагестанец, аз съм чеченец, аз съм ингушет... “
При такива условия разчитането на съдействие с европейските партии от крайния десен набор е или идеологическа разхайтеност, или политическа шизофрения, изключително откакто постоянно приказваме за сили, които като цяло поддържат Украйна.
Ако ги запомнят като фашисти, Русия най-малко ще приказва на същия език като съперниците им, европейската левица. Освен това измежду тях в действителност от време на време има релативно русофилски партии, за някои от които взаимната битка против фашизма през Втората международна война към момента има значение.
Такива са да вземем за пример българските социалисти и немските " леви ". Нещо повече, левите считат партията „ Алтернатива за Германия “ за фашистка и безусловно противна – същата, на която беше всекидневно да разпореждат очаквания като създател на руско-германското „ разведряване “.
Само че в този момент няма късмет за такова разведряване. Затова общуването с тези, които мнозина в Германия възприемат като крайнодесни, е последното нещо, което ни би трябвало в този момент.
Може да се твърди, че десните евроскептици на Европа най-малко няма да се прострелят в крайници, т.е. ще бъдат по-разумни и прагматични по въпроса за глобите. Но в случай че си представим, че някой ден някаква националистическа партия в действителност ще блокира антируските наказания, тя ще направи това не поради Русия, а в името на националните ползи на своята страна. Тоест, ще го направи даже политическите връзки сред нас да са отвратителни, като на антифашисти и фашисти.
Но в средносрочен проект е евентуално Мелони да стане потребна на Русия просто сама, като изцяло самостоятелен състезател. По-точно като метежник, който разделя Европейския съюз и отвлича вниманието на Европейската комисия от Украйна.
Между другото, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в действителност заплаши бъдещото дясно държавно управление на Италия с „ ограничения, както против Полша и Унгария “ (тоест понижаване на дажбата на Европейския съюз), в случай че стартира държи се необичайно.
По кардинални за Русия въпроси няма да стартира, а в случай че стартира, то ще е независимо. Основното е, че страната, която се опълчва на фашистите в Украйна, е по-логично да приравни италианската другарка на Киев най-малко до съизвършител на фашизма, изключително откакто забележителна част от италианците ще се съгласят с нас по този въпрос и може би даже ще погледнат по-отблизо тези, които се предадоха в „ Азовстал “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ