„Не всичко е пари, приятелю“
Случи се по този начин, че в един и същи ден двама от най-уважаваните визионери в българското обучение, Асен Александров и Деян Стаматов, разгласиха завладяващи постове. Деян Стаматов оповести, че след отраслов съвет в образованието са взети значими решения, едно от които е анулация и проверка на наредбата за ръководство на качеството в институциите. Естествено продължение на почналата към този момент политика на признание на недомислиците в написаната на коляно подзаконова нормативна база. Напоследък е прекомерно комфортно да се споделя, че редакциите на наредбите са въодушевени от желанието да бъде понижена бумащината в учебно заведение. Етикетчето с тази причина 
стои много примамливо и върху решението за евакуиране на наредбата за качество. Въпреки, че аз си мисля, че скритата и нелицеприятна истина е напълно друга – не сме стигнали до единодушие за дефинирането на качество, нямаме благонадежден механизъм за неговото премерване, нито критерии за неговата оценка. Което е най-лошо няма обществено предпочитание за слагане на качеството като явен индикатор за диференциране на учебните заведения и учителските старания. Все по това време, когато министерството се чуди по какъв начин да отбута тематиката за качеството в просветителния развой, 100 възпитаници от учебното заведение на Асен Александров заявяват палитра от мечтани специалности, само че нито един не разпознава бъдещето си като преподавател. Два поста, които ни оповестяват обстоятелства май обществено известни. Не се планува неотдавнашен дебат за качеството на образование и учебните заведения, само че не се задава и скорошна вълна от млади учители в изнемощялата в кадрово отношение просветителна система.
Не желая да ми целуват ръка
До какви промени ще докара новият метод на финансиране в междинното обучение
Един по-задълбочен разбор ще покаже, че тези обстоятелства имат скрита, само че мощна връзка и са признаци на две от най-сериозните болести на актуалното обучение. Декларираме блян да модернизираме образованието и признаваме незадоволството си от слабите пълномощия на българските възпитаници в интернационалните изследвания, само че не бързаме да си сложим упоритости за качествени достижения. Водим ялови полемики за усилване привлекателността на учителската специалност, само че тя продължава да бъде измежду най-непопулярните варианти за реализация на младежите.
Хайде да помислим дали настоящата просветителна политика съумява да ни убеди в своите ясни цели. Ако страната преследва по-добро качество няма да притиска профилираните учебни заведения с потвърдено високи просветителни достижения за сметка на професионалните гимназии, които отстъпват доста в просветителните си достижения. В случай, че страната има намерение да даде логичен приоритет на професионалното обучение щеше да го обвърже с стопански потребности и реформира в интерес на нужни специалности. Ако целеше привличането на млади учители нямаше да разчита единствено на увеличение на заплатите, а щеше да работи за същинска рационализация на методите, технологиите, да уголемява свободата на преподаване, да облекчи учителя от десетките, несвойствени административни задължения. Щом желае съвременно образовани, ще влага повече средства в модернизацията му вместо да ги налива единствено за заплати. Няма нито един приоритет, който да се отстоява без съмнения и с неизменност от формулирането до реализиране на набелязани резултати. Прибързаните решения и непрекъснатите проверки са несъмнено доказателство, че се работи „ на парче “ и половинчато.
И още една по-трудно доловима връзка сред постовете на уважаваните шефове. Качеството и младостта са единственото рационално бъдеще за българското обучение. Качествени резултати не се реализират за година, две или пет. Трябва десетилетие, че в миналото и повече. Пада се като повинност за новото потомство учители. Все още прекомерно скептично към случката да образова бъдещи генерации. Учителската специалност към момента е непривлекателна. И тъй като „ не всичко е пари, приятелю “даскалуването ще стане магнетично тогава, когато учителят бъде оставен само да преподава, свободен от десетките безсмислени, натоварващи и изнервящи бюрократични отговорности, изискани от РУО и шефовете. От друга страна с цел да има първокласен прогрес не е задоволително единствено да има млади учители, те самите би трябвало да са качествено готови. Не мога да бленувам за финландската действителност, където най-хубавите студенти стават учители. Иска ми се да не са най-лошите. Нашата действителност е балът на признатите в педагогичен специалности да е най-нисък. Нещо повече в доста университети междинен резултат на матурата е задоволителен за записване в компетентност с педагогическа дееспособност. В доста случаи зрелостници записват педагогика или производни специалности, единствено тъй като това е единственото, което са признати. Естествено, че оттези студенти положителни учители няма да произлязат. А и доста от тях изобщо не слагат сходна опция измежду целите си.
Хем качеството ще пристигна от младите експерти, хем тях ги няма. Хем ни се желае обучение с достижения близки до европейските, хем сме снижили до най-малко условията за банкет и образование на бъдещите учители. Омагьосан кръг, в който до момента в който не се намерят целите и не стартира да се ползват на дело, всекидневието на образованието ще се обобщи с информации като тези на Асен Александров и Деян Стаматов.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
