Случи се така, че трябваше да живея със сина си

...
Случи се така, че трябваше да живея със сина си
Коментари Харесай

Аз съм на 52 години, живея в апартамента на сина ми, а жена му иска да ме прогони. Какво да правя?

Случи се по този начин, че трябваше да пребивавам със сина си и брачната половинка му в апартамент, който синът ми получи от татко си. Имал съм сложна обстановка в живота си. Първият ми брачен партньор беше добър човек, само че умря рано. Казваше се Андрей и бяхме щастливи. Аз работех като преподавател, а Андрей се занимаваше с бизнес. Но в един миг щастието ни рухна. Андрей се разболя и ни напусна.

Останахме сами със сина ми. Живяхме в единия апартамент, другия давахме чартърен. Бях сама пет години, до момента в който не срещнах Роман. Тази връзка също беше несполучлива. Роман ме ограби, остави ми задължения и отпътува в чужбина. Трябваше да продам жилището си и със сина ми заживяхме в неговия двустаен.

След втората връзка стопирах да имам вяра на мъжете. В главата ми се образува психическа преграда. Промених сферата на активност, открих си работа в детска градина. Синът отиде в университет. Живеехме добре и умерено.

Във втори курс синът ми докара приятелката си Карина в нашия апартамент. Харесах момичето. Скромна, срамежлива. Всички започнахме да живеем дружно.

Лека бавно започнах да опознавам Карина по-добре и тя ми сподели другата си страна. Тя беше скромна единствено през първата седмица, по-късно стартира да ми дава отговор, когато желаех помощ с готвенето или за миенето на чиниите. Беше безусловно неподготвена за домакинство, също така обичаше да нагрубява.

Не споделих на сина си за това, мислех, че той самият ще разбере, че момичето не е уместно за фамилен живот.

Изминаха шест месеца, откогато всички живеехме дружно и младежите ми оповестиха новината: „ Мамо, взехме решение да подпишем, Карина чака бебе “. В този ден не можах да дойда на себе си.

Е, каква майка и брачна половинка е тя. Но няма какво да се направи, защото това е изборът на сина и в този момент ще имат дете, би трябвало по някакъв метод да установя контакт със снахата. Опитвах се да намеря общи тематики за диалог с нея, само че тя избягваше контакт с мен.

Дадох пари на младите за сватбеното им пътешестване. Когато се върнаха и Карина към този момент беше бременна в 8-ия месец, една вечер, до момента в който синът ми беше на работа, тя ми сподели:

– Скоро детето ще се роди, ще бъде малко препълнено за всички нас. По-добре си потърси друго място за живеене.

– Карина, не ти искам нищо неприятно, няма потребност да командваш в жилището на сина ми – отговорих аз.

Не съм глупава и разбирам, че все в миналото ще би трябвало да се изнеса. Всъщност икономисвам пари за първична вноска, бих желал да спестя още една година, с цел да получа ипотечен. Че с моята заплата не съумявам да спестя нищо. И през множеството време аз закупувам хранителни артикули за у дома. Децата рядко вървят до магазина.

След казаната фраза от снахата ми стана доста неприятно. Дори не им се меся. Винаги сготвям закуска, обяд и вечеря, шетам дома. Синът пристигна след работа и ме откри разплакана. Казах му всичко.

– Мамо, никой няма да те изрита. Живей колкото искаш – сподели Александър.

Булката не можеше да се успокои. Всеки ден се опитваше да ме ядоса. Ту съм сготвила прекомерно мазна чорба, невероятно е да се яде. Ту съм й дала гнило грозде. Не устоях и й споделих:

– Скъпа, в случай че не беше в това състояние, щеше да получиш подобен пестник от мен. Безсрамница! Имате ли ръце или крайници? Тогава вземи и отиди до магазина и си сготви каквото искаш.

— Дори няма да ти разреша да докоснеш бебето. По-скоро да се махаш отсам! – изкрещя снахата и се затвори в стаята си.

Да, беше неприятно и мъчно в такава среда. Тогава един другар ми се обади от град край морето и ме предложения да остана за един месец. Колко се зарадвах! Море, слънце, хубост! Без да се замисля, се съгласих.

Докато си почивах, синът ми 100 пъти ми звънеше с въпроси по кое време ще си дойда. Разбира се, те са привикнали, че постоянно ще сготвям всичко и ще шетам след тях.

Пристигнах тъкмо след месец. Карина трябваше да роди тези дни. Изчистих дома съвършено съвършена. Сготвих вкусна храна. Два дни по-късно се роди моята внучка! Какво благополучие!

И какво мислите, снахата сподели на сина ми, че не желае да пристигам на изписването. Представяте ли си, въобще не чаках това! Опаковах нещата си и напуснах дома на сина ми. Да, наех апартамент, ще би трябвало да отделя пари от депозита, само че няма да разреша да се отнасят по този начин с мен.

Видях внучката си седмица по-късно, когато синът ми се разхождаше с количката. Той изиска да се върна, само че аз не го направих. Не желая! Разбира се, аз не съм Ванга, само че горката внучка…. Сигурен съм, че синът ми няма да живее дълго с тази Карина….

Инфо: Pexels/ Los Muertos Crew

Източник: vijti.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР