Рецепта за преодоляване на политическата криза
Случи се по този начин, че през последните дни все за коалиране сред разнообразни остарели и нови партии си приказваме. Всеки гледа с кого да се събере, единствено Цветан Цветанов освен че с никого няма да се събере, само че даже и няма да се яви на избори - прекомерно рационално, почтено и в светлината на последните настроения - даже малко екстравагантно държание. За страдание, в съответния случай обаче става дума не толкоз за скрупули, за позор или за бичуващия глас на съвестта, що се касае за неуспех в опитите да се притегли финансиране. А кой е вманиачен самичък от себе си да финансира персоналните си политически планове!
Очевидно вероятните и евентуалните обединения сред партии и други партии, сред обединявания и други обединявания, притеглят повече публично внимание, което значи, че персоналната орис на партиите не е толкоз забавна за електората, може би тъй като и бъдещето им не крие никаква конспирация. За последното са отговорни и социолозите - да не се крият в ъгъла и да не гледат дяволито оттова!
Все едно. Днес няма да приказваме за обединенията, тъй като към този момент е скучно. Днес ще приказваме за методите за превъзмогване на политическата рецесия. Прави ли ви усещане, че съвсем всеки пълновръстен българин е в положение да уточни проблемите, да ги разкритикува, да ги наказа и да ги жигосах, до момента в който съвсем никой пълновръстен българин не се наема да предложи рецепта за излекуване, път за излаз? Е, аз не се опасявам да предложа. Но преди да стартира, апелирам ви, апелирам ви, да се въоръжите с цялото си налично възприятие за комизъм и да не гледате на долното като на нещо напълно съществено. Знам, че е жалко да насочвам такова предизвестие, само че практиката учи, че е належащо - доста постоянно човек си прави подбив, бъзика се с нещо, а насреща го гледат с яростно свъсени съществени лица.
И по този начин, какъв е изходът от актуалната политическа рецесия, довела електората до неспособност да излъчи съответно ръководство? Изходът е доста елементарен. Достатъчно е леко законодателно придвижване в китката на ръката, което да забрани коалирането сред партиите (преди да е забранило самите партии) - както предизборно, по този начин и по-късно, когато пилците към този момент са преброени. Коалицията, изключително непропорционалната коалиция (каквато е сред ГЕРБ и СДС) е същото все едно аз да се запиша за присъединяване на Уимбълдън - двойки мъже - в екип с Григор Димитров. И да чакам почитателите да кажат: " А-а-а, ясно! Този би трябвало да е доста добър тенисист, щом играе с Гришо! Дайте да викаме за него! ". А пък критиците ще попитат с присвити очи: " Какво пък ви свързва вас двамата? ", на което аз умело, авторитетно, уверено и с възприятие на достолепие ще дава отговор: " Теоретичните възгледи за разпоредбите на тайбрека! ".
Когато споделих това свое виждане (за възбраната на коалирането), някой - не помня към този момент кой, - в прилив на правдивост означи, че следователно би било редно да се отстрани бариерата от 4% за влизане в Народното събрание. Защо? За да се изпълни Народното събрание с проституиращи обединения, които с изключение на себе си не съставляват никого другиго? Напротив, дано се вдигне бариерата, с цел да знаем, че ще влязат субекти, които - положителни или неприятни, налудничави, измамнически или популистки, - имат някаква представителност. В последна сметка дано има единствено две партии - партията на кретените (управляваща) и партията на кротките естествени (крехка опозиция).
И още нещо и то е гръбнакът, алената нишка в моята рецепта за превъзмогване на политическата рецесия: да се одобри закон, съгласно който в Парламента се кандидатства като в университет - по специалности. Ето по какъв начин ще стане това.
Определят се факултетите и се афишира, че при идващия банкет (парламентарни избори) се афишират места за следните типове партии: социалистическа, капиталистическа, демократична, консервативна, националистическа и зелена. Правят се едни предварителни избори, на които не се загатват никакви партии поименно, а гласоподавателят (суверенът) бива запитан: " Какъв вид партия искаш да ръководи страната: социалистическа, капиталистическа, демократична, консервативна, националистическа или зелена? ". После резултатите се обработват и се афишира, че суверенът е повелил типовете партии да се подредят по този начин (примерно): социалистическа - 23%, капиталистическа - 17%, националистическа - 19%, зелена - 3% и така нататък Така се дефинира и броят на депутатите (пак примерно), които всеки вид партия ще вкара в идващото национално заседание: Либерална - 45; Социалистическа - 57; Капиталистическа - 95; Консервативна - 29; Националистическа - 11; Зелена - 3. Общо: 240 бр. депутати.
Тогава идва ред на същинските избори, на които партиите се явяват с имената, водачите и листите си. Например Българска социалистическа партия, " Промяната " и " Демократична България " се явяват в категорията " социалистическа партия ". Която от тях завоюва най-вече гласове (независимо какъв брой и какъв % от всички), тя вкарва въпросните 57 депутати, избрани от предходния кръг на гласоподаване. За националистическа партия се явяват Атака, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Кой ще вкара избраните към този момент 11 депутати се дефинира по същия метод. И така нататък за всички останали категории. Може би ще кажете, че тази система лишава от партиите гъвкавостта. Няма такова нещо. Ако дадена партия, макар че до момента се е представяла за консервативна, реши, че конкуренцията в тази категория е непостижима за нея, никой не ѝ пречи да подаде документи за демократична, за социалистическа или за зелена. Избирателите ще проявят схващане, както са проявявали постоянно до момента.
Следизборните обединения също да бъдат неразрешени. За всяко едно гласоподаване да се образуват болшинства. Знам, че тъкмо тук ще бъде полето на политическата корупция, само че първоначално ще си затворим очите. По-късно, може би след години, ще приемем различен закон, който да урежда това по какъв начин партиите от другите типове да гласоподават по един или различен въпрос, с цел да няма безпринципни краткотрайни болшинства. Когато усъвършенстваме и този закон, мисля, че Парламентът към този момент ще бъде непотребен. Или пък в случай че не, то няма да е привлекателен център за измамнически картели и алчни безгръбначни, а място, където потвърдили интелигентността, морала и професионализма си хора ще вървят принудително, както едно време се ходеше ресурс. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Очевидно вероятните и евентуалните обединения сред партии и други партии, сред обединявания и други обединявания, притеглят повече публично внимание, което значи, че персоналната орис на партиите не е толкоз забавна за електората, може би тъй като и бъдещето им не крие никаква конспирация. За последното са отговорни и социолозите - да не се крият в ъгъла и да не гледат дяволито оттова!
Все едно. Днес няма да приказваме за обединенията, тъй като към този момент е скучно. Днес ще приказваме за методите за превъзмогване на политическата рецесия. Прави ли ви усещане, че съвсем всеки пълновръстен българин е в положение да уточни проблемите, да ги разкритикува, да ги наказа и да ги жигосах, до момента в който съвсем никой пълновръстен българин не се наема да предложи рецепта за излекуване, път за излаз? Е, аз не се опасявам да предложа. Но преди да стартира, апелирам ви, апелирам ви, да се въоръжите с цялото си налично възприятие за комизъм и да не гледате на долното като на нещо напълно съществено. Знам, че е жалко да насочвам такова предизвестие, само че практиката учи, че е належащо - доста постоянно човек си прави подбив, бъзика се с нещо, а насреща го гледат с яростно свъсени съществени лица.
И по този начин, какъв е изходът от актуалната политическа рецесия, довела електората до неспособност да излъчи съответно ръководство? Изходът е доста елементарен. Достатъчно е леко законодателно придвижване в китката на ръката, което да забрани коалирането сред партиите (преди да е забранило самите партии) - както предизборно, по този начин и по-късно, когато пилците към този момент са преброени. Коалицията, изключително непропорционалната коалиция (каквато е сред ГЕРБ и СДС) е същото все едно аз да се запиша за присъединяване на Уимбълдън - двойки мъже - в екип с Григор Димитров. И да чакам почитателите да кажат: " А-а-а, ясно! Този би трябвало да е доста добър тенисист, щом играе с Гришо! Дайте да викаме за него! ". А пък критиците ще попитат с присвити очи: " Какво пък ви свързва вас двамата? ", на което аз умело, авторитетно, уверено и с възприятие на достолепие ще дава отговор: " Теоретичните възгледи за разпоредбите на тайбрека! ".
Когато споделих това свое виждане (за възбраната на коалирането), някой - не помня към този момент кой, - в прилив на правдивост означи, че следователно би било редно да се отстрани бариерата от 4% за влизане в Народното събрание. Защо? За да се изпълни Народното събрание с проституиращи обединения, които с изключение на себе си не съставляват никого другиго? Напротив, дано се вдигне бариерата, с цел да знаем, че ще влязат субекти, които - положителни или неприятни, налудничави, измамнически или популистки, - имат някаква представителност. В последна сметка дано има единствено две партии - партията на кретените (управляваща) и партията на кротките естествени (крехка опозиция).
И още нещо и то е гръбнакът, алената нишка в моята рецепта за превъзмогване на политическата рецесия: да се одобри закон, съгласно който в Парламента се кандидатства като в университет - по специалности. Ето по какъв начин ще стане това.
Определят се факултетите и се афишира, че при идващия банкет (парламентарни избори) се афишират места за следните типове партии: социалистическа, капиталистическа, демократична, консервативна, националистическа и зелена. Правят се едни предварителни избори, на които не се загатват никакви партии поименно, а гласоподавателят (суверенът) бива запитан: " Какъв вид партия искаш да ръководи страната: социалистическа, капиталистическа, демократична, консервативна, националистическа или зелена? ". После резултатите се обработват и се афишира, че суверенът е повелил типовете партии да се подредят по този начин (примерно): социалистическа - 23%, капиталистическа - 17%, националистическа - 19%, зелена - 3% и така нататък Така се дефинира и броят на депутатите (пак примерно), които всеки вид партия ще вкара в идващото национално заседание: Либерална - 45; Социалистическа - 57; Капиталистическа - 95; Консервативна - 29; Националистическа - 11; Зелена - 3. Общо: 240 бр. депутати.
Тогава идва ред на същинските избори, на които партиите се явяват с имената, водачите и листите си. Например Българска социалистическа партия, " Промяната " и " Демократична България " се явяват в категорията " социалистическа партия ". Която от тях завоюва най-вече гласове (независимо какъв брой и какъв % от всички), тя вкарва въпросните 57 депутати, избрани от предходния кръг на гласоподаване. За националистическа партия се явяват Атака, Възраждане, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Кой ще вкара избраните към този момент 11 депутати се дефинира по същия метод. И така нататък за всички останали категории. Може би ще кажете, че тази система лишава от партиите гъвкавостта. Няма такова нещо. Ако дадена партия, макар че до момента се е представяла за консервативна, реши, че конкуренцията в тази категория е непостижима за нея, никой не ѝ пречи да подаде документи за демократична, за социалистическа или за зелена. Избирателите ще проявят схващане, както са проявявали постоянно до момента.
Следизборните обединения също да бъдат неразрешени. За всяко едно гласоподаване да се образуват болшинства. Знам, че тъкмо тук ще бъде полето на политическата корупция, само че първоначално ще си затворим очите. По-късно, може би след години, ще приемем различен закон, който да урежда това по какъв начин партиите от другите типове да гласоподават по един или различен въпрос, с цел да няма безпринципни краткотрайни болшинства. Когато усъвършенстваме и този закон, мисля, че Парламентът към този момент ще бъде непотребен. Или пък в случай че не, то няма да е привлекателен център за измамнически картели и алчни безгръбначни, а място, където потвърдили интелигентността, морала и професионализма си хора ще вървят принудително, както едно време се ходеше ресурс. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ