Приключенията на една опърничава дама в приложение за запознанства
Случи се по този начин, че по непредвидима линия на събитията и аз опрях до модерната опция на правилото "Атлетичен пенсионер търси блага дама за взаимно общуване ", с цел да задоволя женските си обществени потребности.
Инсталирането е сполучливо. Но преди да натисна бутона за удостоверение на регистрацията, трябваше да проведа под напрежение диалог със самата себс си с съществена цел самозаблуда.
Членувам в клуба на „ тези хора “, които философски настояват, че обществените мрежи и новите технологии дистанцират хората един от различен, вместо да улесняват връзката. Че свръхпредлагането на евентуални сътрудници „ по азбучник “ усилва консумирането на усеща със период на валидност, само че основава войска от хронично самотни хора.
Е, мисля си, че тези мои разсъждения са отключени от несъразмерното гледане на остаряло френско кино и потреблението на на ниска цена розе без мотив, по тази причина през днешния ден се пробвах да не им обръщам внимание.
iStock
Нали си спомняте по какъв начин в старите анимационни филми с цел да се изрази дуалната природа на индивида, на ременете на основния воин кацат надлежно по един ангел и демон, които поотделно го предизвикват да вземе решение. В моя случай тази полемика прерасна в същинска словестна престрелка сред двете ми алтер егота и едвам не ме приближи до личностен прелом.
Оптимистът в мен обясняваше, че има доста образци за щастливци, които са намерили любовта на живота си точно по този метод. Искаше ми се да се вържа на този мотив. Прозвуча ми прекомерно безапелационно, евентуално тъй като в действителност познавам жена, която удържа фронта към този момент няколко години със своя сегашен сътрудник, с който в далечното минало са си блъснали по един нехаен суперлайк. Дяволчето от своя страна ме убеждаваше, че съм мощна и самостоятелна жена, която няма потребност от виртуален логаритъм, с цел да откри подобаващия мъж.
iStock
Е, борбата сред алтер еготата продължаваше, а аз към този момент бях провела главната информация в моя профил и не им обръщах изключително внимание. Избрах актуалната си профилна фотография, която употребявам във всяка обществена мрежа. На втората моя благосклонност повърхностно гледаше настрана с взор, с който се пробва да съблазни една улична лампа в известна европейска столица. Третият кадър е от фитнес залата, за който се наложи да се пъча в продължение на половин час, до момента в който открия верния ъгъл на светлината, която да обезврежда нуждата от Фотошоп. На четвъртият съм в публична рокля и високи обувки, които обух тъкмо веднъж в живота си и едва ли ще повторя това занимание в близкото бъдеще.
Когато прегледах крайния артикул на моя старателен труд, осъзнах, че този профил наподобява като моя усъвършенствана версия в различна галактика. Малко се смутих, само че бях прекомерно удовлетворена от изкуството, което сътворих.
Впрочем изразът е доста прецизен, тъй като главната идея на изкуството в най-общ проект е интерпретация на действителността.
iStock
Тук е редно да поясня по какъв начин работи въпросното приложение: на екрана се появява на инцидентен принцип профил с една или няколко фотоси, възраст, малко текстово показване и информация за дистанцията на неговото мобилно устройство от моето. Разполагаш с няколко варианти, които в най-общ проект се изчерпват с „ Харесвам това “ или „ Игнорирай “ .
Напрегнах цялата си духовна мощност, с цел да потисна достолепието си и да не обръщам внимание на обстоятелството, че хората, които би трябвало да "оценявам ", са филтрирани само по дистанцията и обитаемото място.
Отделно от това вложих целия потенциал на женската си вътрешен глас, с цел да обърна нужното внимание на всеки виртуален запалянко, с който приложението ме бомбардира. Може да прозвучи малко налудничаво, само че възприемах натискането на зеленото сърце, което въплъщава жеста на утвърждение, като еквивалент на единодушие за подписване на брак.
iStock
Истината е, че попаднах на видимо естествени симптатични хибриди сред мъже и момчета, които на равнище първо усещане биха минали теста за евентуален брачен партньор. Тъкмо започнах да се запитвам реторично какво по дяволите вършат те тук, и се досетих, че този въпрос би трябвало да задам на самата себе си. Това ме накара тактично да пренебрегвам неприятната мисъл като известие от телефонен оператор за неплатена сметка.
Неусетно мина цялостен час. Вече се усещах като актуалния Фройд, който извлича данни за професионалната упоритост и степен на интровертност единствено от изборса на ракурс за селфи в градския превоз.
И когато осъзнах, че часът е един през нощта, а ентусиазмът ми подозрително стартира да танцува към здравословните граници, взех решение да спра.
Е, най-малко за през днешния ден.
iStock
Инсталирането е сполучливо. Но преди да натисна бутона за удостоверение на регистрацията, трябваше да проведа под напрежение диалог със самата себс си с съществена цел самозаблуда.
Членувам в клуба на „ тези хора “, които философски настояват, че обществените мрежи и новите технологии дистанцират хората един от различен, вместо да улесняват връзката. Че свръхпредлагането на евентуални сътрудници „ по азбучник “ усилва консумирането на усеща със период на валидност, само че основава войска от хронично самотни хора.
Е, мисля си, че тези мои разсъждения са отключени от несъразмерното гледане на остаряло френско кино и потреблението на на ниска цена розе без мотив, по тази причина през днешния ден се пробвах да не им обръщам внимание.
iStock Нали си спомняте по какъв начин в старите анимационни филми с цел да се изрази дуалната природа на индивида, на ременете на основния воин кацат надлежно по един ангел и демон, които поотделно го предизвикват да вземе решение. В моя случай тази полемика прерасна в същинска словестна престрелка сред двете ми алтер егота и едвам не ме приближи до личностен прелом.
Оптимистът в мен обясняваше, че има доста образци за щастливци, които са намерили любовта на живота си точно по този метод. Искаше ми се да се вържа на този мотив. Прозвуча ми прекомерно безапелационно, евентуално тъй като в действителност познавам жена, която удържа фронта към този момент няколко години със своя сегашен сътрудник, с който в далечното минало са си блъснали по един нехаен суперлайк. Дяволчето от своя страна ме убеждаваше, че съм мощна и самостоятелна жена, която няма потребност от виртуален логаритъм, с цел да откри подобаващия мъж.
iStock Е, борбата сред алтер еготата продължаваше, а аз към този момент бях провела главната информация в моя профил и не им обръщах изключително внимание. Избрах актуалната си профилна фотография, която употребявам във всяка обществена мрежа. На втората моя благосклонност повърхностно гледаше настрана с взор, с който се пробва да съблазни една улична лампа в известна европейска столица. Третият кадър е от фитнес залата, за който се наложи да се пъча в продължение на половин час, до момента в който открия верния ъгъл на светлината, която да обезврежда нуждата от Фотошоп. На четвъртият съм в публична рокля и високи обувки, които обух тъкмо веднъж в живота си и едва ли ще повторя това занимание в близкото бъдеще.
Когато прегледах крайния артикул на моя старателен труд, осъзнах, че този профил наподобява като моя усъвършенствана версия в различна галактика. Малко се смутих, само че бях прекомерно удовлетворена от изкуството, което сътворих.
Впрочем изразът е доста прецизен, тъй като главната идея на изкуството в най-общ проект е интерпретация на действителността.
iStock Тук е редно да поясня по какъв начин работи въпросното приложение: на екрана се появява на инцидентен принцип профил с една или няколко фотоси, възраст, малко текстово показване и информация за дистанцията на неговото мобилно устройство от моето. Разполагаш с няколко варианти, които в най-общ проект се изчерпват с „ Харесвам това “ или „ Игнорирай “ .
Напрегнах цялата си духовна мощност, с цел да потисна достолепието си и да не обръщам внимание на обстоятелството, че хората, които би трябвало да "оценявам ", са филтрирани само по дистанцията и обитаемото място.
Отделно от това вложих целия потенциал на женската си вътрешен глас, с цел да обърна нужното внимание на всеки виртуален запалянко, с който приложението ме бомбардира. Може да прозвучи малко налудничаво, само че възприемах натискането на зеленото сърце, което въплъщава жеста на утвърждение, като еквивалент на единодушие за подписване на брак.
iStock Истината е, че попаднах на видимо естествени симптатични хибриди сред мъже и момчета, които на равнище първо усещане биха минали теста за евентуален брачен партньор. Тъкмо започнах да се запитвам реторично какво по дяволите вършат те тук, и се досетих, че този въпрос би трябвало да задам на самата себе си. Това ме накара тактично да пренебрегвам неприятната мисъл като известие от телефонен оператор за неплатена сметка.
Неусетно мина цялостен час. Вече се усещах като актуалния Фройд, който извлича данни за професионалната упоритост и степен на интровертност единствено от изборса на ракурс за селфи в градския превоз.
И когато осъзнах, че часът е един през нощта, а ентусиазмът ми подозрително стартира да танцува към здравословните граници, взех решение да спра.
Е, най-малко за през днешния ден.
iStock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ