Туристка преспа в дома на египетски ерген и...
" Случи се по този начин, че отидох на посетители за пръв път в квартирата на египетски ерген. Много се зарадвах на тази рядка опция, само че когато влязох в жилището, щях да падна. Никога не съм виждала такава неразбория, даже и в гараж – замърсен, мрачен, обгазен гараж, където се пазят всички ненужни отпадъци. Никога не съм си мислела, че ще приказвам по този начин за нечий дом, само че по този начин се случи. "
Това написа в блога си съветската пътешественичка Марина, която обикаля света и споделя в обществените мрежи своите персонални прекарвания. Тя има цяла поредност, отдадена на Египет.
Предисторията на случката е следната. Тя се намирала в Египет, където живее нейн другар състудент. Още до момента в който следвали той я канил да посети Египет и пет години по-късно това се случило. Това бил комфортен случай да се пропусне търсенето на хотел в Кайро и Марина незабавно писала на своя другар.
В началото Амир не бил доста въодушевен, дори загатнал, че няма да е в Кайро. Но когато Марина към този момент почнала да трърси евтини хотели, той ѝ споделил, че могат да се срещнат.
Ето какво още споделя тя:
„ Срещнахме се и незабавно отидохме на вечеря. Египтянинът съвсем не се беше трансформирал, все по този начин радостен си беше. Но гостоприемството му не беше толкоз огромно, тъй като сама си платих порцията шаурма. Той заплати и за двама ни, само че по-късно си изиска парите (учтиво, само че ме помоли да му дам 150 рубли).
В този миг не ми беше доста комфортно, само че не отдадох огромно значение на това. Никога не се знае, може Амир да е стеснен с парите. Така че ги дадох без да се окайвам.
Януари не е най-хубавият месец за посещаване на Египет, изключително в северната му част. Все отново на открито е студено. Вечерта беше към 6 градуса по Целзий, а аз бях с фино яке. За да хапнем шаурма отидохме на най-високата наблюдателна площадка в Кайро.
Тук беше толкоз студено, че измръзнах до кости, а апетитът ми изчезна изцяло. Самият египтянин се уви и трепереше като куче на студа. Дори си поискахме въглища от близкото кафене. Така си загрях ръцете на дребен пламък и, естествено, се изгорих, тъй като от време на време си заравях ръцете във въглените.
След 15 минути съвсем седнах на огъня. Макар че и на Амир му беше студено, той не искаше да си тръгне. За него беше обикновено. Казваше, че тук се посрещат изгреви и залези. Ние също започнахме да чакаме зората, само че тази концепция въобще не ме въодушеви и бързо желаех да се приберем. Особено откакто съм на път и съм доста изтощена.
Пристигнахме в жилищния регион. Тук е безшумно, умерено и никой не надува клаксона. В ергенския апартамент живееше и огромно куче и ситуацията беше изцяло нехигиенична, цареше съсипия.
Влязох в дома и замръзнах. Няма да разказвам всяко едно ъгълче на това място, само че желая да повдигна един значим въпрос – по какъв начин може човек да живее обикновено в такива условия?
Амир предложи да взема стаята му, само че даже не си и намерения да си оправи спалното долни дрехи. Голямото куче постоянно спи на леглото, по тази причина цялото легло е покрито с косми. Одеялото беше извънредно мазно и мръсно. Миришеше на урина и още 1000 други неприятни неща.
Трябваше сама да се оправям с казуса. Извадих няколко парцала, стърчащи от шкафа, и някак си оправих леглото. Иначе по какъв начин въобще може да се спи тук? Не съм гнуслива, само че няма по какъв начин естествен човек да не се погнуси.
Между другото той ме помоли да не си събувам обувките и съм признателна за това. Как може да се събуеш тук, когато асфалтът на улицата е по-чист?
Тоалетната също беше в плачевно положение, косми на всички места, дребни пръски сапун.
Може би някой ще каже, че е неточно да разисквам този гостолюбив човек зад тила му. Но аз просто обичам да описвам за всичко, което ми се случва. И просто не разбирам по какъв начин този египтянин – млад, здрав човек, се усеща удобно да живее при такива условия.
В Египет даже попаднах на сходни хотели, където леглото е мръсно, стени са мазни, порутени, подът също е по-мръсен, в сравнение с улицата извън, а за това би трябвало да платя пари.
Все още нямам пояснение за това. Защо хотелските услуги са толкоз отвратителни и отблъскващи? Може би и вие се чудите по какъв начин е допустимо да съществува такава конюнктура. "
Това написа в блога си съветската пътешественичка Марина, която обикаля света и споделя в обществените мрежи своите персонални прекарвания. Тя има цяла поредност, отдадена на Египет.
Предисторията на случката е следната. Тя се намирала в Египет, където живее нейн другар състудент. Още до момента в който следвали той я канил да посети Египет и пет години по-късно това се случило. Това бил комфортен случай да се пропусне търсенето на хотел в Кайро и Марина незабавно писала на своя другар.
В началото Амир не бил доста въодушевен, дори загатнал, че няма да е в Кайро. Но когато Марина към този момент почнала да трърси евтини хотели, той ѝ споделил, че могат да се срещнат.
Ето какво още споделя тя:
„ Срещнахме се и незабавно отидохме на вечеря. Египтянинът съвсем не се беше трансформирал, все по този начин радостен си беше. Но гостоприемството му не беше толкоз огромно, тъй като сама си платих порцията шаурма. Той заплати и за двама ни, само че по-късно си изиска парите (учтиво, само че ме помоли да му дам 150 рубли).
В този миг не ми беше доста комфортно, само че не отдадох огромно значение на това. Никога не се знае, може Амир да е стеснен с парите. Така че ги дадох без да се окайвам.
Януари не е най-хубавият месец за посещаване на Египет, изключително в северната му част. Все отново на открито е студено. Вечерта беше към 6 градуса по Целзий, а аз бях с фино яке. За да хапнем шаурма отидохме на най-високата наблюдателна площадка в Кайро.
Тук беше толкоз студено, че измръзнах до кости, а апетитът ми изчезна изцяло. Самият египтянин се уви и трепереше като куче на студа. Дори си поискахме въглища от близкото кафене. Така си загрях ръцете на дребен пламък и, естествено, се изгорих, тъй като от време на време си заравях ръцете във въглените.
След 15 минути съвсем седнах на огъня. Макар че и на Амир му беше студено, той не искаше да си тръгне. За него беше обикновено. Казваше, че тук се посрещат изгреви и залези. Ние също започнахме да чакаме зората, само че тази концепция въобще не ме въодушеви и бързо желаех да се приберем. Особено откакто съм на път и съм доста изтощена.
Пристигнахме в жилищния регион. Тук е безшумно, умерено и никой не надува клаксона. В ергенския апартамент живееше и огромно куче и ситуацията беше изцяло нехигиенична, цареше съсипия.
Влязох в дома и замръзнах. Няма да разказвам всяко едно ъгълче на това място, само че желая да повдигна един значим въпрос – по какъв начин може човек да живее обикновено в такива условия?
Амир предложи да взема стаята му, само че даже не си и намерения да си оправи спалното долни дрехи. Голямото куче постоянно спи на леглото, по тази причина цялото легло е покрито с косми. Одеялото беше извънредно мазно и мръсно. Миришеше на урина и още 1000 други неприятни неща.
Трябваше сама да се оправям с казуса. Извадих няколко парцала, стърчащи от шкафа, и някак си оправих леглото. Иначе по какъв начин въобще може да се спи тук? Не съм гнуслива, само че няма по какъв начин естествен човек да не се погнуси.
Между другото той ме помоли да не си събувам обувките и съм признателна за това. Как може да се събуеш тук, когато асфалтът на улицата е по-чист?
Тоалетната също беше в плачевно положение, косми на всички места, дребни пръски сапун.
Може би някой ще каже, че е неточно да разисквам този гостолюбив човек зад тила му. Но аз просто обичам да описвам за всичко, което ми се случва. И просто не разбирам по какъв начин този египтянин – млад, здрав човек, се усеща удобно да живее при такива условия.
В Египет даже попаднах на сходни хотели, където леглото е мръсно, стени са мазни, порутени, подът също е по-мръсен, в сравнение с улицата извън, а за това би трябвало да платя пари.
Все още нямам пояснение за това. Защо хотелските услуги са толкоз отвратителни и отблъскващи? Може би и вие се чудите по какъв начин е допустимо да съществува такава конюнктура. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ