И гуруто на Людмила Живкова умира като нея във ваната
" Случайна гибел няма " – по този начин стартира книгата " Животът и гибелта на Людмила Живкова” от журналиста Иво Милев. Той прави забавно съпоставяне сред метода, по който умира тя, и обгърнатата в тайнственост кончина на дамата, на която се е опитвала да подражава – руския министър на културата Екатерина Фурцева. Тя също е открита във ваната си, умряла изненадващо.
Лекарите откриват, че повода за края на почналата трудовата си кариера като тъкачка рускиня, издигнала се по партийна линия високо в йерархията, е остра сърдечна непълнота. Медицинското умозаключение е подписано от началника на 4-то основно ръководство на Министерството на здравето на Съюз на съветските социалистически републики Евгений Чазов. Красавицата, за която в Съветския съюз пеят частушки, си отива през нощта на 24 против 25 октомври 1974 година
Екатерина Фурцева
Тогава импровизирано в Съветския съюз се популяризира теориите, че се е самоубила или че пръст има дългата ръка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Биографът й Фьодор Раззаков написа, че трупът е открит от мъжа й – дипломата Николай Фирюбин.
Работният ден на партийната функционерка тогава стартира с това, че в кабинета й влизат служащи и срязват без пояснение специфичния държавен телефон, който употребява. После отива на банкет в италианското посолство, където се скарва със брачна половинка си. Напуска и отива на посетители на щерка си, която в този миг била щастливо омъжена и не се нуждаела от майка си.
Накрая Фурцева решила да отдъхне на служебната си дача, само че комендантът й споделя, че има заповед да я освободи до 24 часа. Натрупването на всички тези обстоятелства пристигнало допълнително на Екатерина.
Според друга версия същата вечер тя участвала на празненство за откриването на Малий спектакъл. Не пила нито глътка алкохол и се прибрала по-рано от брачна половинка си. 2 часа по-късно той се връща, само че Екатерина Фурцева е към този момент мъртва.
Бившият ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики Владимир Крючков в изявление през 2001 година съобщи: " Всички приятели, които я познаваха, твърдяха, че се е самоубила във ваната на личния си апартамент ".
По това време Комунистическа партия на Съветския съюз под управлението на Леонид Брежнев порицава любимката на някогашния Първи Никита Хрушчов поради скандал с новата й вила. Изпаднала в недружелюбност пред партийната върхушка, 64-годишната Екатерина знаела за слуховете, че напълно скоро ще бъде пенсионирана. Въпреки нормалната процедура в Съветския съюз членовете на Политбюро да умират на поста си.
Пред своя другарка тя споделя, че каквото и да стане, ще почине като министър на културата. Така се и случва. 13 година по-рано обаче е правила опит да си пререже вените, само че не съумява. Тогава Никита Хрушчов я изважда от състава на Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз, макар че Екатерина Фурцева застава на негова страна при опит да го смъкват.
В този миг Людмила Живкова е напълно млада – едвам 18-19-годишна, и към момента не е във върхушката на Българска комунистическа партия, а е студентка в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Но като щерка на Тодор Живков е в течение на това, което се случва в руската страна. Вероятно е наясно и с разположението на партийните лобита.
" Фурцева води война за по-голяма независимост, неприкритост и връзка със Запада. Тя е първата, която докарва оригинала на " Джокондата” в Москва ", описа Иво Милев. Но все пак тя не разрешава в Съюз на съветските социалистически републики да отидат именитите за момента " Бийтълс " и " Ролинг Стоунс ", с цел да не пречат на комунистическата агитация.
Съветската приятелка избира концепциите на Николай Рьорих и източната философия, откакто през 1960 година обикаля цяла Индия и Непал. Малко по-късно те ще станат нещо като фикс-идея и на Людмила Живкова.
Още като студентка в Софийския университет тя изнася 4 отчета за философията и културата на Изтока. Дъщерята на някогашния Първи е на частно посещаване в Москва през 1974 година поради своята специализация – тъкмо когато Екатерина Фурцева провежда честване на Рьорих във връзка 100-годишнината от рождението му.
Людмила е толкоз впечатлена, че прави сходна гала за съветския стихотворец, художник и мъдрец в България през 1979 година Тогава основава цяла стратегия в Министерството на културата, отдадена на създателя на учението " Агни йога ".
Неслучайно Живкова се сближава и с учителя Петър Дънов, чиито хрумвания доста припомнят на тези на съветския мистик. Дъщерята на Първия стартира да се облича напълно в бяло като хората от братството, обкръжава се с негови почитатели.
Един от най-близките й е Богомил Райнов, наследник на писателя Николай Райнов, който е проповядвал концепцията на Пакта Рьорих за наднационално обединяване на хора от целия свят, свързани посредством изкуството и културата. В него е одобрено Знамето на мира като бранител на културните полезности. Именно по тази причина Людмила Живкова кръстила детската асамблея, чийто патрон е, " Знаме на мира ".
Обсебена от това, тя поръчала на циклостил в министерството да се отпечата книгата на Богомил Райнов за вдъхновителката на Рьорих Елена Блаватска " Тайното обучение ". Тя трябвало да се популяризира незаконно из България поради мощната опозиция на " здравите сили в партията ".
И в действителност – те надвиват и стопират издаването. В последна сметка книгата вижда бял свят чак през 1991 година
Въпреки неуспеха Людмила Живкова крояла проекти по какъв начин асамблеята ще прерасне в още по-голяма самодейност, която да стане с национално и международно значение – тъкмо като Николай и Елена Рьорих. И България да се трансформира в център на това интернационално събитие.
" Инициативите за асамблеята и честването на 1300 година България ", против което в Съветския съюз са негативно настроени, са част от нейните новаторски хрумвания. По този метод тя е желала да сътвори лоби в чужбина в поддръжка на България. Людмила Живкова е модернизатор в Българска комунистическа партия, колкото и необичайно да ни звучи това през днешния ден – споделя Иво Милев. – Нека не забравяме, че татко й също идва на власт като модернизатор през 1956 година против сталинистките подходи в партията. "
Според него фигурата на Людмила би трябвало да се преглежда в подтекста на своето време – извънредно мъчно за целия Източен блок, когато е ясно, че следва последната борба сред двата свята. България остава надали не единствената лоялна към Съветския съюз страна. Полша, Чехия и Унгария постоянно са били по-бунтовни.
Сърбия и Румъния са по-неутрални. В тази конюнктура се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия, за който някои членове на партията считат, че би трябвало да промени статуквото и властта да вземе Людмила Живкова. Москва обаче е срещу. Тя се притеснява, че поради залитанията на дамата с бели облекла и тюрбан на главата София също може да отпадне от късата листа с правилни съдружници.
" Краят на комунизма щеше да пристигна доста по-рано, в случай че това се беше случило ", счита Иво Милев. За него обаче Людмила Живкова е една доста самотна и в последна сметка нещастна жена. Така се е чувствала в средата, която я заобикаля.
Тя е майка, която няма задоволително време да се грижи за децата си. Може да се каже, че не случва и с двата си брака. Сътрудниците й или я изоставят, или към тях витаят подозрения за изменничество.
" Живкова е един трагичен облик, което я прави забавна ", споделя Милев. От една страна, е била ненавиждана поради това, че има всички привилегии на щерка на някогашния Първи. От друга – че концепциите й излизат отвън рамките на марксизма-ленинизма. От трета, не е била сигурна в нито един от приятелите си.
Може би по тази причина към момента продължава да има неизяснени въпроси към нейната гибел, която съгласно книгата е навременна и разумна. Людмила не би могла да оцелее при рецесията в края на социализма.
Официалната версия за гибелта й е инсулт. Заключението на лекарската комисия гласи: " В последно време вследствие на огромно напрежение здравословното положение на други Людмила Живкова се утежни. Предприетите ограничения за възобновяване на здравето й доведоха до бързо възстановяване. На 20 юли 1981 година обаче положението още веднъж внезапно се утежни вследствие на ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 година ". Това е 7 година след сходната кончина на Екатерина Фурцева.
Людмила е открита от камериерката си.
След 1989 година татко й декларира в изявление: " Не съм сигурен дали краят й е натурален резултат от привършване на виталните сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко до дъно ".
Последните месеци преди този момент са може би най-тежките за Людмила Живкова. Дъщерята на Тодор Живков се усеща зле и потегля на пътешествия в Индия и Мексико. Още в Делхи излиза наяве, че дългият път няма да помогне, и припада. А в страната на античните маи към този момент е толкоз зле, че скоропостижно изпращат държавния аероплан да я върне в България.
Тогава прекарва цялостен месец на Боровец с татко си. Неизвестно за какво ден преди края си ненадейно взема решение да се върне в София, без да го предизвести. Какво е налагало да бъде в столицата, по този начин и не излиза наяве.
Но съгласно създателя на " Животът и гибелта на Людмила Живкова " краят й би трябвало да се преглежда в подтекста и на други събития в това време – и края на Екатерина Фурцева, и убийството на Георги Марков, и атентата против папа Йоан Павел II, в който забъркват България.
Източник:
Лекарите откриват, че повода за края на почналата трудовата си кариера като тъкачка рускиня, издигнала се по партийна линия високо в йерархията, е остра сърдечна непълнота. Медицинското умозаключение е подписано от началника на 4-то основно ръководство на Министерството на здравето на Съюз на съветските социалистически републики Евгений Чазов. Красавицата, за която в Съветския съюз пеят частушки, си отива през нощта на 24 против 25 октомври 1974 година
Екатерина Фурцева
Тогава импровизирано в Съветския съюз се популяризира теориите, че се е самоубила или че пръст има дългата ръка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Биографът й Фьодор Раззаков написа, че трупът е открит от мъжа й – дипломата Николай Фирюбин.
Работният ден на партийната функционерка тогава стартира с това, че в кабинета й влизат служащи и срязват без пояснение специфичния държавен телефон, който употребява. После отива на банкет в италианското посолство, където се скарва със брачна половинка си. Напуска и отива на посетители на щерка си, която в този миг била щастливо омъжена и не се нуждаела от майка си.
Накрая Фурцева решила да отдъхне на служебната си дача, само че комендантът й споделя, че има заповед да я освободи до 24 часа. Натрупването на всички тези обстоятелства пристигнало допълнително на Екатерина.
Според друга версия същата вечер тя участвала на празненство за откриването на Малий спектакъл. Не пила нито глътка алкохол и се прибрала по-рано от брачна половинка си. 2 часа по-късно той се връща, само че Екатерина Фурцева е към този момент мъртва.
Бившият ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики Владимир Крючков в изявление през 2001 година съобщи: " Всички приятели, които я познаваха, твърдяха, че се е самоубила във ваната на личния си апартамент ".
По това време Комунистическа партия на Съветския съюз под управлението на Леонид Брежнев порицава любимката на някогашния Първи Никита Хрушчов поради скандал с новата й вила. Изпаднала в недружелюбност пред партийната върхушка, 64-годишната Екатерина знаела за слуховете, че напълно скоро ще бъде пенсионирана. Въпреки нормалната процедура в Съветския съюз членовете на Политбюро да умират на поста си.
Пред своя другарка тя споделя, че каквото и да стане, ще почине като министър на културата. Така се и случва. 13 година по-рано обаче е правила опит да си пререже вените, само че не съумява. Тогава Никита Хрушчов я изважда от състава на Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз, макар че Екатерина Фурцева застава на негова страна при опит да го смъкват.
В този миг Людмила Живкова е напълно млада – едвам 18-19-годишна, и към момента не е във върхушката на Българска комунистическа партия, а е студентка в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Но като щерка на Тодор Живков е в течение на това, което се случва в руската страна. Вероятно е наясно и с разположението на партийните лобита.
" Фурцева води война за по-голяма независимост, неприкритост и връзка със Запада. Тя е първата, която докарва оригинала на " Джокондата” в Москва ", описа Иво Милев. Но все пак тя не разрешава в Съюз на съветските социалистически републики да отидат именитите за момента " Бийтълс " и " Ролинг Стоунс ", с цел да не пречат на комунистическата агитация.
Съветската приятелка избира концепциите на Николай Рьорих и източната философия, откакто през 1960 година обикаля цяла Индия и Непал. Малко по-късно те ще станат нещо като фикс-идея и на Людмила Живкова.
Още като студентка в Софийския университет тя изнася 4 отчета за философията и културата на Изтока. Дъщерята на някогашния Първи е на частно посещаване в Москва през 1974 година поради своята специализация – тъкмо когато Екатерина Фурцева провежда честване на Рьорих във връзка 100-годишнината от рождението му.
Людмила е толкоз впечатлена, че прави сходна гала за съветския стихотворец, художник и мъдрец в България през 1979 година Тогава основава цяла стратегия в Министерството на културата, отдадена на създателя на учението " Агни йога ".
Неслучайно Живкова се сближава и с учителя Петър Дънов, чиито хрумвания доста припомнят на тези на съветския мистик. Дъщерята на Първия стартира да се облича напълно в бяло като хората от братството, обкръжава се с негови почитатели.
Един от най-близките й е Богомил Райнов, наследник на писателя Николай Райнов, който е проповядвал концепцията на Пакта Рьорих за наднационално обединяване на хора от целия свят, свързани посредством изкуството и културата. В него е одобрено Знамето на мира като бранител на културните полезности. Именно по тази причина Людмила Живкова кръстила детската асамблея, чийто патрон е, " Знаме на мира ".
Обсебена от това, тя поръчала на циклостил в министерството да се отпечата книгата на Богомил Райнов за вдъхновителката на Рьорих Елена Блаватска " Тайното обучение ". Тя трябвало да се популяризира незаконно из България поради мощната опозиция на " здравите сили в партията ".
И в действителност – те надвиват и стопират издаването. В последна сметка книгата вижда бял свят чак през 1991 година
Въпреки неуспеха Людмила Живкова крояла проекти по какъв начин асамблеята ще прерасне в още по-голяма самодейност, която да стане с национално и международно значение – тъкмо като Николай и Елена Рьорих. И България да се трансформира в център на това интернационално събитие.
" Инициативите за асамблеята и честването на 1300 година България ", против което в Съветския съюз са негативно настроени, са част от нейните новаторски хрумвания. По този метод тя е желала да сътвори лоби в чужбина в поддръжка на България. Людмила Живкова е модернизатор в Българска комунистическа партия, колкото и необичайно да ни звучи това през днешния ден – споделя Иво Милев. – Нека не забравяме, че татко й също идва на власт като модернизатор през 1956 година против сталинистките подходи в партията. "
Според него фигурата на Людмила би трябвало да се преглежда в подтекста на своето време – извънредно мъчно за целия Източен блок, когато е ясно, че следва последната борба сред двата свята. България остава надали не единствената лоялна към Съветския съюз страна. Полша, Чехия и Унгария постоянно са били по-бунтовни.
Сърбия и Румъния са по-неутрални. В тази конюнктура се организира XII конгрес на Българска комунистическа партия, за който някои членове на партията считат, че би трябвало да промени статуквото и властта да вземе Людмила Живкова. Москва обаче е срещу. Тя се притеснява, че поради залитанията на дамата с бели облекла и тюрбан на главата София също може да отпадне от късата листа с правилни съдружници.
" Краят на комунизма щеше да пристигна доста по-рано, в случай че това се беше случило ", счита Иво Милев. За него обаче Людмила Живкова е една доста самотна и в последна сметка нещастна жена. Така се е чувствала в средата, която я заобикаля.
Тя е майка, която няма задоволително време да се грижи за децата си. Може да се каже, че не случва и с двата си брака. Сътрудниците й или я изоставят, или към тях витаят подозрения за изменничество.
" Живкова е един трагичен облик, което я прави забавна ", споделя Милев. От една страна, е била ненавиждана поради това, че има всички привилегии на щерка на някогашния Първи. От друга – че концепциите й излизат отвън рамките на марксизма-ленинизма. От трета, не е била сигурна в нито един от приятелите си.
Може би по тази причина към момента продължава да има неизяснени въпроси към нейната гибел, която съгласно книгата е навременна и разумна. Людмила не би могла да оцелее при рецесията в края на социализма.
Официалната версия за гибелта й е инсулт. Заключението на лекарската комисия гласи: " В последно време вследствие на огромно напрежение здравословното положение на други Людмила Живкова се утежни. Предприетите ограничения за възобновяване на здравето й доведоха до бързо възстановяване. На 20 юли 1981 година обаче положението още веднъж внезапно се утежни вследствие на ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 година ". Това е 7 година след сходната кончина на Екатерина Фурцева.
Людмила е открита от камериерката си.
След 1989 година татко й декларира в изявление: " Не съм сигурен дали краят й е натурален резултат от привършване на виталните сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко до дъно ".
Последните месеци преди този момент са може би най-тежките за Людмила Живкова. Дъщерята на Тодор Живков се усеща зле и потегля на пътешествия в Индия и Мексико. Още в Делхи излиза наяве, че дългият път няма да помогне, и припада. А в страната на античните маи към този момент е толкоз зле, че скоропостижно изпращат държавния аероплан да я върне в България.
Тогава прекарва цялостен месец на Боровец с татко си. Неизвестно за какво ден преди края си ненадейно взема решение да се върне в София, без да го предизвести. Какво е налагало да бъде в столицата, по този начин и не излиза наяве.
Но съгласно създателя на " Животът и гибелта на Людмила Живкова " краят й би трябвало да се преглежда в подтекста и на други събития в това време – и края на Екатерина Фурцева, и убийството на Георги Марков, и атентата против папа Йоан Павел II, в който забъркват България.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ