Случаят във Варненци съвсем не е изолиран, той е симптом

Случаят във Варненци напълно не е изолиран, той е признак на една доста дълбока институционална патология, при която самата институция като такава създава насилието. Това сподели общественият психолог доцент Николай Димитров в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .  

В случая се касае за структурно принуждение. Това не просто дейна експанзия, а редовно ограничение на достъпа до съществени права и заслужен живот на децата. В интерната във Варненци липсват хигиенични условия, децата са лишени от персонална цялост и контакт с външния свят, уточни той. " Когато насилието стане всекидневно, когато се възстановява, когато стартира да се изяснява с причини като

" Бия ги, с цел да се научат, с цел да подобрят хигиеничните си привички или дисциплината си “, тогава се оформя една обществена действителност, в която границите сред грижа и надзор, сред отбрана и наказване са изцяло размити “, изясни доцент Димитров.

Децата влизат в интернатите към този момент травматизирани, означи психологът. " Преобладаващата част от тях идват от рискови семейство, от маргинализирани групи, с предистория на принуждение и неуважение. Самите те са с противообществени прояви. Те влизат в системата уязвими, с нарушено доверие във възрастните и в света. Влизат там, с цел да може да видят по-доброто от света и да се поправят, а в действителност стават жертва на вторичната виктимизация в самата институция, която сякаш би трябвало да ги възпитава. Това не просто утежнява тяхното прочувствено положение, а поврежда способността им да образуват някаква здрава еднаквост, някакви естествени личностни взаимоотношения в бъдеще “, изясни той.

Съществен проблем е, че част от личния състав няма нужната професионална и просветителна подготовка. " И възпитателите, и личният състав в сходни институции могат да се разделят най-общо на три групи: едни " прегорели “ хора в професионален бърнаут, на които им е безусловно все тая; втората група са некомпетентните; третата група е на " съучастниците “. Има и една четвърта, която е доста дребна, само че в действителност най-проблемна – хората, които развиват властническа девиация. Насилието внезапно става доста комфортно за тях, става техният поведенчески модел и стартират да оправдават експанзията си с това, че децата са сложни, капризни и им би трябвало здрава ръка, която да ги дисциплинира “, изясни доцент Димитров.