Случаят се пренасочва към Отдел Културно-абсурдни инциденти“ при Столична община

Случаят се пренасочва към Отдел „ Културно-абсурдни произшествия “ при Столична община

Стенограма от разпита, извършен през днешния ден в столичното Шесто районно ръководство, стая №4. Присъстват: контрольор Петър Петров и арестуваният – Георги Вълков, прочут още като „ Рицаря от Надежда “.



Инспектор Петров:
Господин Вълков, за протокола – потвърждавате ли, че вие сте лицето, което в 02:37 ч. е било снимано от камерите на бул. „ Христо Ботев “ с велосипед в едната ръка и меч в другата?

Георги Вълков:
Категорично удостоверявам. Но не съм го нападал физически! По-скоро се отбранявах!

Инспектор Петров:
Добре, да стартираме изначало. Какво се случи?

Георги Вълков:
Карам си аз цивилизовано по булеварда, когато виждам една дама – на забележима възраст към 43 – седнала напряко на тротоара. Пие бяло вино „ Шардоне Дряново “ напряко от бутилката и... гризе суджук! Ненарязан! Направо го дъвче като коза плет.

Инспектор Петров:
И по какъв начин реагирахте?

Георги Вълков:
С просвета. С такт. С енофилска угриженост. Казах: „ Мадам, бялото вино не върви със суджук. Това е светотатство! Бяло – с риба или пилешко. Или, в краен случай, с козе сирене от Сливенско. “ А тя – т.е. той – ме поглежда, отпива звучно и ми споделя с басов тембър, заслужен за министър на културата: „ А ти к’во си, бе, сомелиер на колело? “

Инспектор Петров:
И тогава сте разбрали, че това е травестит?

Георги Вълков:
Точно по този начин. Веднага го попитах дали инцидентно не пие от тъга, че „ Спаси София “ са изоставили ПП-ДБ. А тя, т.е. той, ме назова мутра от ГЕРБ.

Инспектор Петров:
После?

Георги Вълков:
После започнаха дебатите. Спорихме за Тръмп, за Путин, за новия ни патриарх – той твърдеше, че бил приветлив, аз споделих, че наподобява на всеобщ палач от Netflix. За еврото също се скарахме, за киберсигурността в Национална агенция за приходите, дали „ Хелс Китчън “ или „ Ергенът “ е по-интересното предаване…

Инспектор Петров:
И това ескалира до пердах?

Георги Вълков:
Не незабавно. Всичко преля, когато ме назова Дон Кихот. С подигравка. Аз отвърнах, че Дон Кихот е популярен облик от велика книга. Тогава той сподели: „ Ако Сервантес пишеше през днешния ден, в никакъв случай нямаше да стане създател на издателство „ Жанет “.
Тук към този момент се срина всичко.

Инспектор Петров:
И се върнахте с меч?

Георги Вълков:
Да. Но единствено за възпитателно наставление. Цитирах: „ Където има живот, има и борба “. И подвигнах меча над глава, без да допирам никого! Тя, т.е. той, се издра със личния си маникюр, кръв потече, изправи се, запя „ Баница “ на Иво Димчев и се втурна към мен. Направо ми изкара акъла!

Инспектор Петров:
Защо държите меч вкъщи?

Георги Вълков:
Аз по принцип съм от Бургас. „ Меден рудник “. При нас има матуритетна традиция – в случай че до 12-ти клас не си развил най-малко базова фехтовална техника, не те позволяват до абитуриантския бал. А и мечът ми е имитация от Comic Con, не е изострен.

Инспектор Петров:
Г-н Вълков, изглеждате образован човек. Разбрах доста неща, само че въпреки всичко – за какво въобще се стигна до това?

Георги Вълков:
Истината е, че не мога да подвигна ръка на човек с рокля. Дори и в случай че роклята е с пайети. Просто се уплаших. Когато потегли против мен, пеещ и окървавен, с нокти като кинжали, аз по най-бързия метод яхнах колелото и отпраших.

Инспектор Петров (въздиша):

Добре. Ще впишем, че казусът изисква спомагателна инспекция. И че мечът е бил част от „ перформанс с културен темперамент “. Последен въпрос: имате ли нещо срещу травеститите?

Георги Вълков:
Нищо срещу нямам. Даже се абонирах за OnlyFans на един травестит от Добрич. Пее по-добре от множеството протежета на Саня Армутлиева.

Протоколът е приключен. 

Мечът е конфискуван. Случаят се пренасочва към Отдел „ Културно-абсурдни произшествия “ при Столична община.