Иван Игов: Камерите в училище не спират насилието, нужна е работа с децата
Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о учебно заведение провокира необятен публичен спор. Той повдигна въпроси за законността на сходни дейности и за прочувственото влияние върху учениците и техните родители. Психологът Иван Игов съобщи, че камерите не са решение на казуса с насилието в учебните заведения.
Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери.
Игов акцентира, че въпросът с камерите е много трънлив. Според него, слагането на от ден на ден техника понижава работата с децата. Някои преподаватели даже считат, че камерите заместват възпитателната им работа. Те не виждат потребност от стратегии и планове против насилието. Психологът е координатор на плана „ Училище без принуждение “ и специалист по детска логика на психиката. Той е безапелационен, че камерите не вземат решение казуса с насилието, изключително в сериозни места като учебните тоалетни.
Психологът упорства за създаване на доверие сред учители и възпитаници. При съществуване на такова, децата биха споделяли за актове на вандализъм или принуждение. Иван Игов разкрива, че доста дребни възпитаници заобикалят тоалетните от боязън. Те се опасяват от насмешки или тормоз от по-големи възпитаници. Той твърди, че стратегии и планове против насилието, основани на доверие, са същинското решение. Децата не би трябвало да мълчат от позор или стеснение. Трябва да има на кого да се доверят и да потърсят помощ.
Иван Игов изяснява, че учениците постоянно не осъзнават последствията от дейностите си. Особено в тийнейджърска възраст, неналичието на емпатия ги кара да тестват границите. Работата на възрастните е да покажат тези граници. Те би трябвало да дадат противоположна връзка за възприятията на другите. Едно унизено дете може да бъде изведено от обстановката. Дори други деца могат да му оказват помощ, в случай че знаят по какъв начин. За страдание, постоянно се разчита на камерите, вместо на дейна работа с децата.
В подтекста на случая с 138-о учебно заведение, шефът е с две повдигнати обвинявания. Това е резултат от откритите скрити камери. Игов, като специалист, показва, че 24-25% от децата в България са жертви на тормоз в учебните заведения. Той предлага пасивните деца да стават „ сътрудници “ против насилниците. Видеонаблюдението в учебните заведения постоянно се възприема като „ патерица на чиновническото изтощение “.
