Случаят с шуменската пантера разкрива по-голям проблем с незаконното отглеждане

Случаят с шуменската пантера разкрива по-голям проблем с противозаконното развъждане на диви хищници
Историята със загадъчната черна пантера в Шуменското плато стартира като комедия, само че бързо се трансформира в съществено предизвестие за заплахите от развъждането на екзотични животни като домашни любимци. Въпреки че досега животното остава неуловимо, специалистите употребяват случая, с цел да хвърлят светлина върху един прикрит проблем – незаконната търговия и развъждането на диви хищници в България.

Александър Дуцов, специалист по биоразнообразие в WWF България, е безапелационен: " Реални доказателства че то е в този регион сега към момента няма. " Но без значение дали черната котка е действителна или не, тя съумя да разкрие пропуките в контрола върху екзотичните животни у нас.
Забраната от 2008 година – незавършена работа
Преди 2008 година развъждането на огромни котки и други екзотични животни в България е било разрешено. Тогава са основани емблематични случаи като лъвицата Симба на баба Недялка от село Брестовец или частният зоопарк на братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Дамбовците, които отглеждали три сибирски тигъра и един ягуар в задния си двор в Кремиковци.

Стоян Лазаров, зоолог от Националния природонаучен музей, напомня: " Аз съм ги снимал и съм ги предложил за кино продукции, те също бяха подарени на Варненския или други зоопаркове. "

Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен доктор, споделя носталгично: " Даже имаше и тук, в Литова къща, в Мелник, един човек, който имаше лъв и си го гледа 3-4 години. Накрая страната му го взе и го изпратиха в общински зоопарк при потресаващи условия, в съпоставяне в тези, които си беше при притежателя. "
Новите закани – от близката Чехия до невидимите пазари
Но възбраните наподобява не стопират желанието на някои да блеснат с екзотични домашни любимци. При положително предпочитание черни пантери могат да се намерят до 5-6 хиляди евро от близката Чехия, а сигурно тук пазарът може да разчита на новобогаташкия нрав.

Александър Дуцов предизвестява за нови случаи: " Имаше и клюки за лъвчета, подарявани на шефове на митниците преди време, които след това изчезнаха. Наскоро една дама си търсеше сервала в едно странджанско село. "

Явор Гечев, деятел за правата на животните, прибавя още случаи: " Друг случай имаше неотдавна в " Люлин ", където беше избягал питон и имаше издирвателна акция. Хората в няколко блока се бяха много се напрегнали. Имаше и смок оня ден във Варна, хванат тип смок, нетипичен за страната ни. "
Екологичните бомби – поука от Колумбия
Най-драматичен образец за последствията от безотговорното развъждане на екзотични животни дава историята с " кокаиновите хипопотами " на Пабло Ескобар. В имението си " Хасиенда Наполес " в Пуерто Триунфо наркобароната има частен зоопарк с четири хипопотама.

След като Ескобар е погубен през 1993 година, хипопотамите съумяват да избягат от имението. Александър Дуцов изяснява: " Човекът е бил огромен почитател на хипопотамите и си ги е вкарал надлежно, с неговите власт и благоприятни условия не е имало кой да го спре. "

Днес в Колумбия живеят свободно към 170 хипопотама – потомци на животните на Ескобар. Миналата година Колумбия дефинира хипопотамите като опасност, а Административният съд даде период на екоминистерството да изкорени типа, даже да го избие. Властите избраха да кастрират всичките хипопотами онлайн в YouTube – мярка, която се възприе много спорно.
Червенобузата инвазия в България
У нас огромни вреди нанесе различен по-малък любим – червенобузата костенурка. Стоян Лазаров предизвестява: " Купуват си от зоомагазини, те са неразрешени, обаче все пак към момента има импорт на такива дребни костенурки. Когато станат огромни, те стават проблем и хората ги пускат или в язовир или в река или в някои крайбрежния езера, което към този момент е закононарушение. "

Александър Дуцов добавя за последствията: " Като цяло главно се развъждаха женски човеци, само че очевидно са се прокраднали и мъжки и в доста водоеми има сериозна популация. Те са много по-агресивни и изместват нашата елементарна блатна костенурка. "
Опасност за хората и природата
Докато някои специалисти считат, че шуменската пантера не съставлява огромна опасност, други предизвестяват за действителните опасности. Д-р Анатолий Замфиров успокоява: " Така че степента на заплаха на този леопард е от нулева до минимална. "

Но Стоян Лазаров е по-предпазлив: " Мечката е в личната си среда и тя заобикаля, както и вълка, той бяга на 2 километра от индивида, до момента в който това животно е живяло с хора и неговите инстинкти са притъпени. "

За съпоставяне, на територията на България живеят 1000 мечки и 1000 вълка, с които сполучливо съжителстваме, макар че са рискови хищници.
Необходимост от по-строг надзор
Явор Гечев акцентира нуждата от законодателни промени: " Особено в този момент, откакто сме в Шенген, превозът на такива животни става извънредно елементарен в Европейски Съюз. "

Той предизвестява и за по-широките последствия: " Идеята някой на лична глава да ги пуска в дивата природа, просто тъй като доста му харесва в България – към Мадарския конник да се появи огромна котка, е незаконно и точно по тази причина законодателството го е забранило. "
Поука за бъдещето
Започна като някаква смешка, продължава да наподобява комично. Но екзотичните животни надалеч не са смешка. Случаят с шуменската пантера е тест за системата – къде са пролуките, какви ще са реакциите и най-важните поучения – по какъв начин да спасят животното.

Д-р Анатолий Замфиров приключва с мъдра мисъл: " Ако нещо се случи с африканските хипопотами, както се случва с африканските носорози, тази генна банка, която можеше светът да има в Латинска Америка, ще е тотално изгубена. "

Разстрелът на шуменската пантера би бил същински неуспех. Но още по-голям неуспех би било да продължим да затваряме очи пред незаконната търговия с екзотични животни и последствията от безотговорното им развъждане.