Случаят с шотландеца Ангус Барбиери (1939-1990) все още е рекорд

Случаят с шотландеца Ангус Барбиери (1939-1990) към момента е връх за продължителността на гладуването и е включен в Книгата на върховете на Гинес.

Това може да наподобява като мит или градска легенда, само че в реалност е документиран факт. Историята на Ангус е разказана в детайли в здравното списание " Медицински вестник " през 1973 година (paranormal-news.ru).

През 1965 година Ангус Барбиери, който живее в Тайпот, Шотландия, е под надзора на лекарите в болничното заведение в Мерифилд в Дънди заради високото му равнище на затлъстяване. Мъжът тежал 207 кг, а тогава бил единствено на 27 години.

Ангус Барбиери преди (вляво) и след гладна стачка (вдясно)



Ангус обезверено желал да отслабне и помолил лекарите да наблюдават положението му, когато почнал гладна стачка, изцяло отказвайки да яде. Лекарите препоръчвали диети за него, само че Ангъс желал радикални промени, с цел да реализира идеалното тегло.

От юни Aнгус почнал да пие единствено вода, чай, кафе без захар или газирана вода, а също и витамини.Продължил в този режим до 11 юли 1966 година. Само през последните няколко седмици си разрешил да се отпусне с малко количество мляко или захар в кафето.

Преди гладната стачка, Ангъс, макар че е с наднормено тегло, се опитал да работи в магазина на татко си за риба и чипс (традиционна британска закуска).

През миналата година Ангус изгубил тежестта си от 207 до 81 кг, т.е. даже не се изтощил, а стартира да тежи като елементарен мощен и здрав човек. Лекарите, които през цялото това време го следили обезпокоително, не забелязали утежняване на здравето му.

Според лекарите, Ангъс е получил цялата нужна сила от личния си склад за мазнини. Тялото му, меко казано, яде. Поради това, Ангъс съвсем спрял да върви до тоалетната по " огромна потребност ". Той правил това единствено на всеки 37-48 дни.





По време на гладната стачка Ангус постоянно правел проучвания на кръв и урина, тъй че лекарите проследявали най-малките промени в положението му. И с всеки минал месец те били все по-изумени от това, по какъв начин гладните хора се усещат добре.

" Въпреки хипогликемията (ниска кръвна захар) - пациентът не е имал негативни резултати, той се усеща добре и върви обикновено ", се споделя в здравното умозаключение.

През 2012 година австралийският академик доктор Карл Круженник изнесал радио-лекция, в която научно обяснил тъкмо по какъв начин Ангъс оцелява с насъбраната вътрешна лой.

" След 2-3 дни апетит, по-голямата част от вашата сила ще стартира да идва от мазнините. Мастните молекули се разделят на две обособени химикали - глицерин (който може да се трансформира в глюкоза) и свободни мастни киселини (които могат да се трансфорат в кетони), тялото може да работи с горива от глюкоза и кетони, до момента в който запасите от мазнини бъдат изчерпани ”, споделя доктор Кружелник.



Когато Ангъс прекратил гладната си стачка и почнал да приема постоянно храна, той споделил, че съвсем е не запомнил усета на храната. Хапвал варено яйце с парче самун и масло и споделил на репортерите, че се любува на това яйце и се усеща утолен.

След триумфа на Ангус дълготрайното недояждане влезе в действие в края на 60-те и през 70-те години, само че по-късно лекарите стопираха да го предлагат на затлъстели хора. Факт е, че доста хора имат затруднения и има от ден на ден случаи с драматичен излаз.

Понастоящем всички дълготрайни ограничавания в приема на храна са под непоколебим медицински надзор и се позволяват единствено когато пациентът няма хронични болести или други фактори.

През идващите пет години след рисковата му загуба на тегло, Aнгус наддал единствено няколко кг, т.е. останал в естествените граници. После се оженил и имал двама сина. Ангус умира през 1990 година



източник: здраве.то