Случаят с прегазеното куче Мая в София продължава да предизвиква

Случаят с прегазеното куче Мая в София продължава да провокира мощна социална реакция и вълна от отвращение. Сред гласовете, които се включиха в полемиката, е и доктор Неделя Щонова, която показа прочувствен коментар в обществените мрежи. В обявата си тя осъжда жестокостта на действието и акцентира, че сходни прояви разкриват дълбока морална рецесия в обществото.

Ето какво написа тя:

" Да прегазиш живо създание, което спи …
Няма психическо пояснение, което да го направи по-малко грубо. Това е чиста, необработена свирепост и видеото не е просто кадър, а огледало на един свят, който избираме да не виждаме … тъй като това видео значи, че измежду нас в този свят се разхождат чудовища. Понякога същинските ужаси не идват от далечни галактики, а от личните ни улици, където сенките не са извънземни, а са човешки.

Когато колелата минават през тялото на Мая и човешката ръка не стопира да помогне, това е.. това е ужасяващ разпад на съвестта!
И този човек е доктор?! … който би трябвало да носи хуманността като вътрешна клетва, като професионална и човешка еднаквост?! Да лекува, да пази, да се грижи?! И тъкмо това прави случката още по-болезнена … когато ръката, основана да избавя, стартира да унищожава …

Нещо в действителност е тотално сбъркано в нас. В механизмите, по които нормализирахме безчувствието.
В метода, по който разрешаваме жестокостта.
Гледаш кадър на животно … аз не можах да го изгледам… което спи умерено в своя дребен, нежен мир, и върху него внезапно пада жесток метал, тежест, равнодушие, гибел … това е повече от свирепост. Камерата е записала освен това от закононарушение, тя е записала анатомия на безразличието. Няма спирачки. Нито взор обратно. Няма подтик за помощ. Нищо. Празнота. Нищо. И в този момент човек схваща не просто, че има свирепост по света, тъй като това го знаем от дълго време, схваща нещо по-страшно … че измежду има хора, в които човечността тотално се е „ разкрачила “ от тях. И това е доста ужасно.
И тогава идва въпросът, който не ми дава покой - в случай че позволяваме да бъде прегазено това, което ни обича абсолютно … какво тогава остава за нас? Какво общество сме? Каква просвета? Каква цивилизация?

доктор Ненад Цоневски



Защото Мая не е просто „ куче в интернет “.
Тя е лакмус и разобличаване на скритото проваляне, което нормално не виждаме, тъй като се крие зад облекла, специалности, трофеи и функции в обществото.

Тя е едно малко сърце, което е спяло на света по този начин, както спят децата, с вярата, че няма зло. И в това има нещо толкоз чисто, че когато бъде засегнато се наранява освен животното, а невинността на всички нас.
Почивай в мир, благо животинче!
И в случай че има парадайс за положителните и правилните души, ти към този момент си там - тичай си по зелени поля, миличко, тичай с вятъра в козината си и с оня чист, щастлив лай, който в миналото пълнеше световете ни със светлина.
Ти си ехтене от непорочност и безусловна обич, която не умира. "