Случаят с пребития полицейски началник в Русе продължава да предизвиква

Случаят с пребития полицейски шеф в Русе продължава да провокира необятен публичен и политически отзив. Всеки нов коментар поражда спомагателни въпроси, вместо да внесе изясненост по тематиката.

По време на присъединяване си в предаването „ Лице в лице “ по БТВ, някогашният министър на вътрешните работи Веселин Вучков изрази своята позиция по случая.

„ Преди 40 години имаше един български филм – „ От нищо, нещо “. И този случай е сходен. Сам по себе си, сходен случай може да се случи на всички места и когато и да е в страната ни. Бурята, която се развихри към него, е най-вече политическа и бе провокирана от висшето управление на Министерство на вътрешните работи. Според мен тя ще отшуми до 3-4 дни. Това няма да докара до рухване на държавното управление, нито даже да бъде действителна причина за избор на съмнение. “

Вучков акцентира, че връзката сред управлението на Министерство на вътрешните работи и обществото е „ под всякаква рецензия “.

„ Когато се случи тежък случай – не дай си Боже терористичен акт – обществото има потребност от навременна, къса и премерена информация. Такава, която да съблюдава презумпцията за невиновност и да е лишена от политически тълкования. Въпреки че Министерство на вътрешните работи разполага с представители, липсва образование за съответна обществена връзка измежду управителните фрагменти – това е сериозен проблем. “

По думите му, става дума за стандартен случай, само че информационният безпорядък към него основава опасности за доверието към институциите, което при по-сериозна обстановка може да докара до важен публичен прелом.

Според Вучков, казусът е изчерпателен и от дейностите на проверяващите органи след случая.

„ Доверието към институциите е извънредно изтънено. Напрежението измежду хората не е единствено поради самия побой, а поради последващите дейности – като слагането на пътен знак няколко дни след случилото се. Подобни неща будят подозрения. “

Бившият министър дефинира публичното разделяне по случая като ненужно.„ На фона на войната в съвсем сърцето на Европа и настъпващата икономическа рецесия, това е един изцяло непотребен вътрешен спор. Говоренето по тематиката е потребно, само че единствено в случай че задачата е да се извлекат поучения. Не можем да позволим този случай да бъде пропуснат след три дни. Това би трябвало да бъде смисълът на възможния избор на съмнение – не просто обвинявания, а въпроси от вида: какво ще вършим като общество, по какъв начин службите могат да действат по-ефективно и по какъв начин Министерство на вътрешните работи да се приближи до модела на европейските институции? “

Вучков засегна и тематиката за промените в системата на вътрешното министерство. Според него, през последните 10 години единствената основна смяна е било нарастването на заплатите.

„ Ако продължаваме по този път, ще изхарчим 5 милиарда лв. от джобовете на данъкоплатците за Министерство на вътрешните работи, без да забележим действителна промяна. Всичко се движи по остаряла инерция. Имаме прекомерно доста началници и прекомерно малко реализатори. Като по метафората – доста началници, малко индианци. Липсват генерали, само че има десетки сродни длъжности. В момента има 40 началници, в случай че преди години бяха едвам 14. “

Той добави, че:

„ Около 4400 чиновници в Министерство на вътрешните работи са пенсионери. Близо 2000 служители на реда и пожарникари не са издържали изпитите си за физическа подготовка или даже не са се явили – и това без никакви последици. Около 5000 чиновници имат ТЕЛК решения. Ако някой е трудоустроен, той не трябва да заема служба в системата на Министерство на вътрешните работи. “

Според Вучков, идният избор на съмнение може да даде подтик за започване на промени, само че той е песимистичен дали има политическа и институционална воля за това.

„ Проблемът е двоен – липсва познание и визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява Министерство на вътрешните работи като съвременна европейска конструкция, само че липсва и предпочитание за смяна – както от страна на политиците, по този начин и от самата вътрешна система. Възможности има – може да се черпи опит от чужбина, да се вършат съвещания с европейски сътрудници. При този голям бюджет, който се изразходва, е наложително да има сериозна промяна. “

В умозаключение той разяснява и законодателния безпорядък.

„ Постоянно се одобряват нови закони, които в действителност затрудняват работата на служителите на реда и прокурорите. Има законопроекти, които си опонират. Това в допълнение обърква системата. “