Случаят разтърси страната ни преди 10 години Тежката катастрофа на магистрала

Случаят раздруса страната ни преди 10 години Тежката злополука на автомагистрала „ Струма “ беляза стотици човешки ориси и докосна сърцата на доста хора по света.  Това е най-тежкият случай през последните 10 години съгласно специалистите. Мъката от загубата върна обратно спомените към още различен тежък случай, още веднъж  с рейс. Тогава жертвите бяха 9. Катастрофата на автомагистрала „ Тракия “ на 15 юни 2011г., когато рейс по линията София –Бургас се обърна  и самозапали на 131-ия км. Отново се случи през нощта. Оцелелите имаха шанса, поради бързата реакция на Стефан Стойчев, или както го нарекохме тогава - Спасителя от автомагистрала „ Тракия “. Сега той и околните на починалите си спомниха пред екипа на Glasnews.bg. В началото на седмицата при тежка злополука на автомагистрала „ Струма ” починаха 45 души, доста от тях деца. Жертвите са от Македония. Това е най-тежкият пътен  случай в страната ни през последните 10 години съгласно специалистите. На 15 юни 2011 г.  на автомагистрала „ Тракия “ още веднъж през нощта различен рейс се блъсна в мантинелата и се самозапали. Загинаха 9 души, останалите пасажери бяха избавени с помощта на бързата реакция на Стефан Стойчев. Неговата интервенция в първите секунди, когато пламва огъня от мотора на рейса е съдбоносна. 10 години по-късно поради ужаса на автомагистрала „ Струма “ Стефан си спомни ужаса на „ Тракия “. „ Помислих си, че имат доста зла орис хората на автомагистрала „ Струма ”, че в тъкмо този миг никой не е минавал, нямало е коли, нямало е кой да им помогне. Това да няма кой да ти помогне е доста тежко “, споделя Стефан. - Във вашия случай по-голяма част от хората имаха шанс? „ Мога да го нарека по този начин. Просто аз карах зад рейса и  се озовах на помощ ”, споделя Стефан Стойчев. - Как ти се промени живота оттогава? Можеш ли да забравиш? „ Не. Избледняват спомените, в всекидневието в живота не мислиш толкоз за това, само че при един подобен случай, незабавно се връщат. Веднага си припомняш всичко какво е било, какво е можело да се случи. Окапа ми косата за една година от стрес ”, споделя той. Според него, когато пламне рейс или транспортно средство, няколко минути са били решаващи. „ По принцип моторните транспортни средства доста бързо горят. Тапицерията, седалките се разгарят доста бързо. Не се ли реагира до 4-5 минути и пожарната не може да те избави. Няма гасене. Все едно плява да гасиш ”, счита Стефан Стойчев. - Тези хора са знаели обаче, че са в капан и няма да има изплъзване? „ Според мен по-скоро суматохата е тук..Били са паникьосани, а суматохата е доста заплашителен зложелател. За да се струпат всичките на предната врата  и да няма кой да разбие да избягат, суматоха е било. По принцип на рейсовете спешните изходи са прозорците. Ето момчето откъм гърба е запазило хладнокръвие и е разрушило прозореца. Да се струпаш  на предната врата в случай, че няма кой да ти  отвори, водачът е умрял на място. Аз от там си върша заключения, че може би водачът е отговорен, не е видял нещо на пътя, маркировка и се удря в мантинелата. При нашия рейс нямаше никакви взривни субстанции в него, просто от стъргането в мантинелата той се възпламени. Той беше лежащ върху мантинелата и от там се възпламени, от удара в колоната беше съдбовното ”, Разказва Стойчев. - Когато минаваш през  131-ия км, като видиш мястото? „ Винаги ми се връща споменът от вечерта на 15 юни. Сещам се за хората, по какъв начин викаха, всеки даваше ръка да му окажеш помощ. Всеки се бореше за живота си ”, споделя мъжът. С болката и спомените към този момент 10 години живеят околните на починалите. Майката на „ Мис Приморско ” - Пламена, която почина през 2011 година. Когато схванала за тежкия случай на „ Струма “, в началото не искала  да научава детайлности. „ Върнах времето 10 години обратно и най-вероятно възприятията и моята съпричастност към тези хора ме предизвика да обявявам мястото, където беше злополуката, където моята щерка почина през 2011 година Спомних си целия смут. Моментът, в който разбрах, от самото търсене на оживелите, през целия стадий ”, спомня си Марияна Кръстева. Спомнят си и бащата и сестрата на Мехмед. „ Сутринта като ги видях, напряко сърцето ме заболя. Ама аз не мога да оказа помощ. Тези дечица, от живота още нищо не са видели. Животът  е пред тях “,казва Зюлфекер Али  „ Това е ужасна покруса, още веднъж се върнах 10 години назад  и аз пребивавам всеки ден с този спомен и просто за жалост никой нищо не може да направи “, споделя Семиха Мехмед. Стефан не съумява да избави Пламена и Мехмед, само че оказва помощ на останалите пасажери в цялостния рейс. И през 2011 година се случва през нощта. „ Виж какво съвпадане? Струма е на 32-рия км, ние бяхме на 131-ия. Но тук жертвите са доста повече. Чух едни, че видели че гори. 10 минути са доста, на 20-та към този момент е завършило всичко и огънят ще е загаснал. Това гори като факел. Той индивидът си сподели, 10 минути до момента в който стигна до рейса, но към този момент било горещо. Ами горещо е, отиваш на 10 минути пламнал огън, то не е като нашия огън. Аз, с цел да загася рейса, хвърлих два пожарогасителя на огън, който го пипвам секунди след разпалването му.  10 минути нали се сещаш, че гори половината рейс към този момент. Хвърляй с камъни, чупи прозорци. Ти като счупиш един два прозореца, хората ще намерят по какъв начин да излязат ”, счита Стефан Стойчев. - Значи ти си помислил по какъв начин можеше да бъдат избавени хората? „ Абсолютно, хвърляш камъни, чупиш два три прозореца, дядото изяснява, че е  виждал майка с деца на ръце, с цел да ги вижда те са били до някой прозорец и врата. Вратата също има прозорци ”, разяснява Стойчев. - Сега в случай че се върнеш обратно, би ли се замислил? „ Не, в този миг не мислиш. В този миг или действаш, вземеш  ли да я мислиш - край, няма да го направиш. Просто адреналинът те държи и вършиш това, което мислиш за редно. Ето момчето, което е запазило хладнокръвие е на 26 години ”, изяснява Стефан. - Ти тогава на какъв брой години беше? „ На 28-29 години ”. - Осъзнаваш ли, че си си рискувал живота? „ Осъзнавам, като ме пусна адреналина и седнах при пожарникарите, стана ми студено. Ти знаеш, че беше 15 юни злополуката измежду лято сме. И чувствам какво можело е да стане и стартирам да трептя. Тежко е, гадно е ”, спомня си Стефан Стойчев. 10 години по-късно околните на починалите още търсят правдивост. „ Надявам се, най-малко в случай че има отговорни да намерят отговорните и да бъдат осъдени. Ениз Ченгел си избяга и въпреки, че има алена бюлетина за национално търсене, нищо не е направено по въпроса. Виновният си избяга и хората си живеят с тъгата и си живеят всеки ден с тази тъга ”,каза Семиха Мехмед. „ И да ги ненавиждам и да не ги ненавиждам, аз няма да ги върна  и детето ми и всички, които починаха там. След 10 години къде  е Ениз Ченгел? Той изобщо го няма “, споделя Марияна Кръстева. „ Двамата индивида ги затвориха, притежателят сякаш щеше да влезе в пандиза. На последното дело не се яви в София и още тогава споделих на Марияна: „ Мариянче, нашият човек избяга в Турция и никой не го търси… “. Нито външен министър, нито вътрешен. Един човек като не могат да го търсят, каква страна имаме, каква страна чакаме? Кажи ми? Сега примерно и аз карам, в случай че направя една пакост в Турция, какво ще ме създадат знаеш ли? Ще ме одерат жив. В България, в случай че направя така, в случай че имам пари, то оня го смачкали и изобщо не му обръщат внимание. Умрелият си е  починал. “, добавя Зюлфекер Али „ Може би би трябвало сме по-толерантни, да си наложим повече да съблюдаваме правилниците, да не бързаме. Не знам по какъв начин може да се спре.Ако една концепция повече разсъждаваме, какво може да стане преди този момент, повече култура  и образование. Това в никакъв случай няма да отмине, в никакъв случай няма да го не помнят. Тежко е в действителност “, акцентира Стефан Стойчев.