Здравка Калайджиева: Случаят Полфрийман се ползва за лична атака срещу съдии
Случаят „ Полфрийман “ се употребява за персонална офанзива против съдии, съобщи пред БНР Здравка Калайджиева – арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург в интервала от 2008 до 2015 година
„ Тревожното е, че този случай се употребява, с цел да се стартира една персонална офанзива против съдии. И то се стартира по концепция на някогашен основен прокурор, по искане на настоящ основен прокурор във връзка със арбитър, който се е произнесъл отрицателно по отношение на кандидатурата за бъдещия основен прокурор. Ако това са съображения, които могат да настройват жителите, съдилищата или институциите против съответен арбитър, това значи прокурорите да могат да си избират съдиите. Струва ми се, че не по този начин написа в Конституцията. Безобразно е насъскването на хората против съдии за това, че са постановили един собствен акт. Тази политическа нервност се употребява против съответни съдии. Това разклаща конституционния строй, справедливостта, законността “, разяснява тя в изявление за предаването „ Преди всички “.
Съдия Калайджиева добави, че казусът се яхва въз основа на мощната социална настройка срещу предварителното условно освобождение на който и да е пандизчия.
„ До там стигнахме, че хората са недоволни от ситуацията в страната и считат, че всички нарушители би трябвало да бъдат наказвани най-строго, без да си дават сметка, че задачата на наказването не е това. Целта на наказването е да се поправи, доколкото е допустимо, един извършител на закона “.
За Калайджиева е отчаяние, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не извършва функционалността си за отбрана престижа на съдиите. За нея е мощно смущаваща формулировката на Съдийската гилдия, че с проблема „ Полфрийман “ е нарушен салдото сред правото и справедливостта.
„ Какво е правото и какво е законността – би трябвало да взема решение само съдът. Той има последната дума и неговите решения би трябвало да се извършват. Ако имаме поради публичните настройки и публичното мнение, няма арбитър, който би трябвало да се преценява с публичното мнение – неговата работа не е такава. Той би трябвало да дефинира кое е законно и въз основа на доказателствата да постанови правосъдния си акт “.
Съдията уточни, че в случай че се наложи Полфрийман да бъде върнат за продължение на изтърпяването на наказването, това ще се случи: „ Имаме съглашения с другите страни. Ако се наложи той да бъде върнат, може да стане. Това е въпрос на претенции и правосъдно съдействие “.
„ Тревожното е, че този случай се употребява, с цел да се стартира една персонална офанзива против съдии. И то се стартира по концепция на някогашен основен прокурор, по искане на настоящ основен прокурор във връзка със арбитър, който се е произнесъл отрицателно по отношение на кандидатурата за бъдещия основен прокурор. Ако това са съображения, които могат да настройват жителите, съдилищата или институциите против съответен арбитър, това значи прокурорите да могат да си избират съдиите. Струва ми се, че не по този начин написа в Конституцията. Безобразно е насъскването на хората против съдии за това, че са постановили един собствен акт. Тази политическа нервност се употребява против съответни съдии. Това разклаща конституционния строй, справедливостта, законността “, разяснява тя в изявление за предаването „ Преди всички “.
Съдия Калайджиева добави, че казусът се яхва въз основа на мощната социална настройка срещу предварителното условно освобождение на който и да е пандизчия.
„ До там стигнахме, че хората са недоволни от ситуацията в страната и считат, че всички нарушители би трябвало да бъдат наказвани най-строго, без да си дават сметка, че задачата на наказването не е това. Целта на наказването е да се поправи, доколкото е допустимо, един извършител на закона “.
За Калайджиева е отчаяние, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не извършва функционалността си за отбрана престижа на съдиите. За нея е мощно смущаваща формулировката на Съдийската гилдия, че с проблема „ Полфрийман “ е нарушен салдото сред правото и справедливостта.
„ Какво е правото и какво е законността – би трябвало да взема решение само съдът. Той има последната дума и неговите решения би трябвало да се извършват. Ако имаме поради публичните настройки и публичното мнение, няма арбитър, който би трябвало да се преценява с публичното мнение – неговата работа не е такава. Той би трябвало да дефинира кое е законно и въз основа на доказателствата да постанови правосъдния си акт “.
Съдията уточни, че в случай че се наложи Полфрийман да бъде върнат за продължение на изтърпяването на наказването, това ще се случи: „ Имаме съглашения с другите страни. Ако се наложи той да бъде върнат, може да стане. Това е въпрос на претенции и правосъдно съдействие “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ