Случаят „Новак Джокович“. Едва ли е останал човек, който да

Случаят „ Новак Джокович “. Едва ли е останал човек, който да не го следи. Следя го и аз, дружно с двама сътрудници оператори от bTV. Заедно с Петър Стоев, а по-късно и с Явор Владимиров прекарахме в Белград 10 дни. Пристигнахме при започване на сагата с Австралия, имахме опция да създадем и изявление, извънредно за нашата медия с бащата на тенисиста – Сърджан, който ни одобри в фамилния ресторант на семейството в центъра на сръбската столица.

Останахме в Белград, будувайки по цели нощи, с цел да следим всички правосъдни съвещания от Мелбърн и развръзката: ще успее ли тенисист №1 в международната класация да надвие управляващите в Австралия и да пази купата си от Australian Open. Не се получи.

В хода на обжалванията, на престоя на суперзвездата в хотела за имигранти, излязоха и смущаващи обстоятелства, които няма по какъв начин да не хвърлят сянка върху репутацията му на спортна икона в международен мащаб: погрешната информация, попълнена пред имиграционните, че не е посещавал друга страна преди кацането си в Мелбърн на 6 януари, укриването на позитивния ПСР тест, нарушаването на карантината, срещата с публицисти, когато към този момент е знаел, че е инфектиран.

В последна сметка, Джокович не беше депортиран поради тези свои провинения, които сигурно ще му служат за урок. Беше депортиран поради друго: тъй като даже без да го желае и търси умишлено, той се трансформира в икона на антиваксърите по целия свят. За 10 дни в Белград обаче колкото и да търсихме и да упорствахме, колкото и доста и разнообразни хора да срещахме, в никакъв случай не попаднахме на сърбин, който да застане пред камерата на bTV и да го разкритикува пред микрофона ни.

И на 10-ия ден, намерихме подобен човек. И то не какъв да е инцидентен минувач или елементарен гражданин. Запознахме се с една от най-популярните, най-коментираните и най-търсените персони от медиите в западната ни съседка – Зоран Радованович. Професорът по епидемиология е непрекъснат посетител в студиата на здравна тематика в сръбските малките екрани, прочут е с острия си език и със своя престиж в обществото.



„ Политиците в Австралия се възползваха по съвършен метод от обстановката с Новак. Това са хора, които не са изключително обичани от обществото там, точно поради извънредно строгите ограничения, при които принудиха да живее локалното население. А скоро в Австралия се задават избори. Новак им даде отличен късмет да си напомпат мускулите и да се повдигнат в очите на популацията “, споделя ни професор Радованович – ученик и преподавател на „ Харвард “, който е притежател на най-високата държавна премия - Орден на президента на Република Сърбия.

Той не крие, че доста харесва Джокович и че всеки триумф на тенисиста го кара да се усеща горделив. Но е отчаян от дейностите на носителя на 20 трофеи от Големия шлем в тениса.



„ Новак е мъдро момче. Никога не е опитвал да прави политика от своите убеждения. Това, че не е имунизиран не го е натрапвал на никого. Държеше го надалеч от публичността. Оценявам това, че той в никакъв случай не се опита да се трансформира в инфлуенсър на хора, които са срещу имунизациите и че в никакъв случай не си разреши обществено да слага под подозрение нуждата от имунизиране. Но в този момент се опасявам, че към този момент е представян за самоуверен, млад мъж, който отстоява свободата на своя персонален избор. Представян е пред света като икона на антиваксърите “, прям е Зоран Радованович, който дълги години е ръководител на Етичната комисия на лекарския съюз в своята татковина.

Професорът не може да се помири, че и Сърбия, и България са неприятен образец за справяне с пандемията:



„ Срамота е за всички тези страни с невисок % на имунизирано население. Вземете да вземем за пример Сърбия, България, Русия. В последните две години тези страни съвсем непрестанно оглавяват черните летописи по смъртни случаи. За последните 20 месеца, ние, в Сърбия изгубихме повече от 50 000 души поради Ковид – това е 50% повече от предстоящото, в случай че съпоставим смъртността през 2020 и 2021-а с тази от предходните 5-10 години, данните са потресаващи. Срамота е, че към този момент месеци наред или България, или Сърбия оглавяват печалната ранглиста по смъртност в международен мащаб. “

Обяснението му по този въпрос е разумно.



„ И ние, и вие, принадлежим към някогашния Източен блок. В страни като нашите, постоянно е имало съмнение към държавното управление, хората подхождат резервирано към политиците си. Това важи с цялостна степен към здравната система. Просто ние нямаме религия във властта. “



Особено ядосан професор Радованович е към политическия хайлайф в Сърбия:

„ След като сме изгубили толкоз доста хора, тези 50 хиляди души са нещо чудовищно, значи има нещо неправилно. А ние бяхме измежду първите, въвели имунизациите, с помощта на нашия президент. Имаме право на избор от 4-5 типа ваксини. Но това е просто въпрос на агитация. Президентът ни обезпечи имунизациите, само че в това време не е заинтригуван да разпространява имунизацията. Много тъпо, тъй като през януари предходната година Сърбия бе в челото на европейските страни по брой имунизирано население. Водещата ни партия няма никаква идеология, просто желае да притегли на своя страна колкото се може повече хора, от всяка каста. Чист популизъм. Постоянни опити да се привлекат антиваксъри, непрекъсната агитация в малките екрани да се канят хора, които са срещу имунизациите и това образува публичното мнение. И това ни раздели като общество. Разединени сме. “

А по какъв начин си изяснява този феномен в Сърбия - Новак Джокович да бъде посрещнат като воин, когато светът го подлага на критика и ненапълно най-малко, основателно?



„ В нашата страна, за последните 30 години, това, което даваше мощ на сръбския народ, бяха и не престават да бъдат триумфите на нашите спортисти. Ватерполистите, волейболистите ни, най-много Новак. Това са хора, които ни правеха и ни вършат щастливи. На всички ни се желае той да продължи, да завоюва своята 21-а купа от Големия шлем, само че казусът е неговото държание. То е малко извънредно, малко налудничаво. Той би трябвало да признае пред себе си, че ние няма по какъв начин да знаем цялата истина, само че като рационални същества е редно да се доверим на науката и на медицината. Той просто би трябвало да промени напълно своето държание. Ще бъда задоволен, в случай че той в действителност осъзнае грешките си “, напълно откровен е професорът.