Защо жалим за живота на кучетата, а нехаем за живота на хората
Случаят " Мая “ демонстрира не любовта ни към животните, а страха ни да се противопоставим на система, която убива хора — безшумно, всекидневно и безнаказано
От няколко дни България ври и кипи поради Мая — бездомното куче, прегазено от хирург във ВМА. По неговите пояснения – несъзнателно. Пред болничното заведение бе проведен митинг, на гаражната врата на доктора беше изписано със спрей - палач, управлението на ВМА краткотрайно го в профил от работа, до момента в който се обясни казусът. Лекарят бе арестуван и пуснат под гаранция от 5000 лв..
Да, в действителност е покруса едно животно да откри гибелта си по толкоз отблъскващ метод. Но по-голямата покруса е друго - че тази страна може да експлодира от яд за едно куче, само че остава изцяло апатична, когато умират хора. Всеки ден и всеки час. И не единици, а стотици годишно.
Случаят „ Мая “ не е единствено демонстрация на обич и съчувствие към животните. Той е и огледало за нещо доста по-неудобно: ние избираме единствено борбите, които можем да спечелим, без да рискуваме персоналния си комфорт. Да се нахвърлиш върху съответен човек е елементарно. Да се изправиш против системата, за която най-евтиното нещо е човешкия живот — не е.
Кучето е идеалната идея: почтено, беззащитно, няма да те попита за какво през вчерашния ден си подминал паднал човек на улицата, за какво си затваряш очите пред всички безобразия, които се случват към теб, за какво гласуваш за негодници.
Докато индивидът е цяла галактика проблеми. За да го защитиш, би трябвало да се сблъскаш със системата, която ще те смачка. Защото още прапрадядо ти Бай Ганьо Балкански те е научил, че не се рита против ръжен.
Миналата седмица в една пловдивска болница изписаха 62-годишен мъж с херния, без да го оперират, тъй като нямал 2000 лв. за " консумативи ". Човекът умря три дни по-късно от перитонит. Кой изписа „ УБИЕЦ “ върху кабинета на шефа на болничното заведение? Никой. По-лесно е да не мислиш. По-лесно е да не питаш.
Затова идеалната национална идея е кучето. Не изисква храброст. Не изисква отвод от улеснение. Не изисква да тръгнеш против корупцията, от която самият ти — от време на време — опитваш да се възползваш.
Кучетата не корумпират. Хората — да. Кучетата не лъжат. Хората — постоянно. Кучетата не задават сложни въпроси. Хората — наложително.
И по този начин се ражда селективната емпатия — възприятието за правдивост, което е самоуверено единствено тогава, когато е безвредно.
Ден, откакто Мая бе прегазена, в тази страна умря и човек, изписан от болница със заболяване, което се лекува за 40 минути. Друг лежи неподвижен, тъй като не е внесъл 12 000 лв. „ под масата “. В Северозапада един педиатър гледа 2800 деца. 280 хиляди българи нямат персонален доктор. Половин България се лекува със заем от бързи заеми.
Къде е яростта? Къде са спреят и плакатите? Къде е „ народът се разсъни “?
Няма ги. Ние се будим единствено, когато сънят е елементарен. И влизаме единствено в борби, които не изискват жертва.
Истината е тъжна и елементарна: кучето не е казусът. Проблемът сме ние. Докато се вълнуваме единствено от това, което ни разрешава да се почувстваме положителни, без да плащаме цена, човешкият живот ще продължава да коства по-малко от кучешкия.
А след това отново ще беснеем за Мая. Защото е по-безопасно, по-чисто и по-удобно. Не тъй като за кучетата ни пука повече. А тъй като за хората ни пука по-малко.
От няколко дни България ври и кипи поради Мая — бездомното куче, прегазено от хирург във ВМА. По неговите пояснения – несъзнателно. Пред болничното заведение бе проведен митинг, на гаражната врата на доктора беше изписано със спрей - палач, управлението на ВМА краткотрайно го в профил от работа, до момента в който се обясни казусът. Лекарят бе арестуван и пуснат под гаранция от 5000 лв..
Да, в действителност е покруса едно животно да откри гибелта си по толкоз отблъскващ метод. Но по-голямата покруса е друго - че тази страна може да експлодира от яд за едно куче, само че остава изцяло апатична, когато умират хора. Всеки ден и всеки час. И не единици, а стотици годишно.
Случаят „ Мая “ не е единствено демонстрация на обич и съчувствие към животните. Той е и огледало за нещо доста по-неудобно: ние избираме единствено борбите, които можем да спечелим, без да рискуваме персоналния си комфорт. Да се нахвърлиш върху съответен човек е елементарно. Да се изправиш против системата, за която най-евтиното нещо е човешкия живот — не е.
Кучето е идеалната идея: почтено, беззащитно, няма да те попита за какво през вчерашния ден си подминал паднал човек на улицата, за какво си затваряш очите пред всички безобразия, които се случват към теб, за какво гласуваш за негодници.
Докато индивидът е цяла галактика проблеми. За да го защитиш, би трябвало да се сблъскаш със системата, която ще те смачка. Защото още прапрадядо ти Бай Ганьо Балкански те е научил, че не се рита против ръжен.
Миналата седмица в една пловдивска болница изписаха 62-годишен мъж с херния, без да го оперират, тъй като нямал 2000 лв. за " консумативи ". Човекът умря три дни по-късно от перитонит. Кой изписа „ УБИЕЦ “ върху кабинета на шефа на болничното заведение? Никой. По-лесно е да не мислиш. По-лесно е да не питаш.
Затова идеалната национална идея е кучето. Не изисква храброст. Не изисква отвод от улеснение. Не изисква да тръгнеш против корупцията, от която самият ти — от време на време — опитваш да се възползваш.
Кучетата не корумпират. Хората — да. Кучетата не лъжат. Хората — постоянно. Кучетата не задават сложни въпроси. Хората — наложително.
И по този начин се ражда селективната емпатия — възприятието за правдивост, което е самоуверено единствено тогава, когато е безвредно.
Ден, откакто Мая бе прегазена, в тази страна умря и човек, изписан от болница със заболяване, което се лекува за 40 минути. Друг лежи неподвижен, тъй като не е внесъл 12 000 лв. „ под масата “. В Северозапада един педиатър гледа 2800 деца. 280 хиляди българи нямат персонален доктор. Половин България се лекува със заем от бързи заеми.
Къде е яростта? Къде са спреят и плакатите? Къде е „ народът се разсъни “?
Няма ги. Ние се будим единствено, когато сънят е елементарен. И влизаме единствено в борби, които не изискват жертва.
Истината е тъжна и елементарна: кучето не е казусът. Проблемът сме ние. Докато се вълнуваме единствено от това, което ни разрешава да се почувстваме положителни, без да плащаме цена, човешкият живот ще продължава да коства по-малко от кучешкия.
А след това отново ще беснеем за Мая. Защото е по-безопасно, по-чисто и по-удобно. Не тъй като за кучетата ни пука повече. А тъй като за хората ни пука по-малко.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ