Случаите на насилие между деца е дълго формирана тенденция, която

Случаите на принуждение сред деца е дълго образувана наклонност, която е лакмусът на обществото за това какво не могат възрастните и родителите. Това сподели психологът Александра Петрова в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.  

Тийнейджърите нямат прочувствена просветеност. Те имат потребност от група, от признание и принадлежност доста повече, в сравнение с един към този момент формирал се субект, който знае какво желае, изясни психологът. Те не могат да получат съответна тенденция, съвет или схващане от родителите си, а родителите постоянно не могат да се оправят с избрани обстановки. " Ако младежите нямат положителни модели, насоки, престижи и механизми, които да им оказват помощ да се оправят с страстите си, тогава те сами търсят правдивост и се оправят със обстановката по допустимо най-хубавия за тях метод, тъй като нямат опит “, изясни Петрова.

Психологът приказва и за аргументите за демографската рецесия, които са резултат от променената настройка за фамилията и децата у поколенията в дейна репродуктивна възраст – поколенията Y и Z. " Поколението Y са изключително съревнователни хора, които са научени, че би трябвало да бъдат в най-хубавата си форма – и физически, и интелектуално, и обществено. Голям % от тези хора са поставили преди всичко личностното си развиване и са огромни индивидуалисти. Те доста постоянно се опасяват, че едно дете за тях е кол в колелото и по-късно нещо, което може да е щастливо събитие в живота. За тях детето значи прекъсване на тяхното развиване и живот “, изясни Александра Петрова.

Високите критерии на хората от поколението Z са проблем пред основаването на постоянни връзки. " Хората от дълго време действат на каталожен принцип в избора си на сътрудник. Те са непрекъснато в едно търсене и бързо прескачане, тъй като някъде нещо по-добро може да се появи. Страхът от това, че може да изгубиш нещо по-добро, стои и във връзка с вероятни сътрудници, и във връзка с благоприятни условия за живота. Ако въпреки всичко си намерил човек, с който общуваш добре, незабавно се появява страхът, че той може да им отнеме свободата “, разясни психологът.

За това потомство биологичното родителство не е безусловно наложително. Те образуват по-трудно идентичности, по-трудно съзряват личностно и имат по-широк светоглед и друга ценностна система. " Те мислят екологично – какво се случва с този свят, който е претъпкан от хора, които би трябвало да живеят добре. Те са и политически ангажирани. Те считат, че светът е нестабилно място, и не желаят да поемат отговорност за някой, който не знаят по какъв начин ще обезпечат. Семейството за тях може да е единствено майка с дете или единствено от един пол с осиновено дете. Все по-често имам диалози, в които се приказва за сурогатно родителство, и то при хора, които са извънредно умни, изобретателни, имат визия за личното си бъдеще. Родителството за тях може да се случи по този различен метод, с цел да не пречи на това да разполагат със себе си. Тялото, мозъкът и свободата на тялото и мозъка е нещо доста значимо за тях “, изясни Петрова.