Словосъчетанието без последствия е валидно за всяка българска далавера, била

Словосъчетанието " без последици " е годно за всяка българска спекулация, била тя и с интернационално присъединяване. Трите управляващи – законодателна, изпълнителна и правосъдна, за 30 години се научиха по този начин виртуозно да си трансферират топката, че не можеш да хванеш нито началото, нито края на далаверата. И на всичкото от горната страна трите управляващи си отгледаха и четвърта, която единствено на думи е такава. Медиите. Вече, уви, съпридружни на останалите три, предвид на собствеността и на публицистичната политика.
Преди дни по някакъв метод бе маркирана тридесетата годишнина от началото на българския преход. Всички се изрекоха за прехода - някои обичайно го оповестиха за завършил, други още веднъж откриха, че се проточил непристойно дълго, а трети – че е донесъл въпреки всичко някаква си смяна. Толкова с прехода. Споменаваме го тук единствено тъй като през тези три десетилетия като километрични камъни са накацали огромни и дребни далавери и далаверички, свързани непроменяемо със " знакови лица " или другояче казано с публично значими фигури. Да ни простите за клишетата, само че всеки ще се досети защо става дума. За народен представител от едиколко си поред национални събрания. За заместник-председател на партия, за изтъкнат съветник по хидроенергетика (така ли беше?!), а другояче с философско обучение. За банкер, забегнал в чужбина, откакто е банкрутирал най-непоклатимата (уж) банка, в която някой комфортно беше настанил държавните активи. За " фронтиер ", за началничка на тотото, за партийна сега лидерка (а другояче някогашна подсъдима, като по знамение оправдана, дружно с още един сегашен народен представител и медиен магнат). Или магистрати, затънали до ушите в зависимости.
Да продължаваме ли? Или да стартираме да назоваваме най-емблематичните далавери с медийните им имена? Добре, можем, въпреки че отново няма да му се види нито началото, нито края: В зората на прехода -  Оръжейните покупко-продажби – аферата " Кинтекс " ; Потъналите милиарди от българските задгранични соцдружества; Кредитните милионери (90-те години на ХX век); Зърнената спекулация (пак там); Захарната спекулация и Филчевгейт (пак там). Прехвърляме се в първото десетилетие на нашия век: Далаверата с приватизацията на " Булгартабак ", коствала една царска глава; аферата САПАРД; аферата " Фронтиер ", която споменахме нагоре, около участниците в нея; един отстрел на неразрешен дивеч от един злощастен президент; разкриване на всеки избирателен сезон с вземане-даване на гласове (продължава и до днес). И по този начин стигаме до второто десетилетие на нашия век, което към този момент свършва: Далаверите с продажбите на енергоразпределителните сдружения, БТК, НУРТС, някои (пеевските) медии (следва продължение, уви); Апартаментгейт; Къщите за тъщи (1 упрекнат до момента). И май задоволително за целия преход.
Не знаем продължава ли преходът или не, само че сигурно омагьосаният кръг продължава да се върти. Тези, които са се облагодетелствали с къщи за тъщи, няма да бъдат осъдени, тъй като Върховният административен съд анулира метода, по който могат да бъдат осъдени. И тук не е крив съда, а този, който е сътворил методиката, по която може да се краде без последици.
И къде може да се прочете нещо за всички тези забравени истории с привкус на крими? Никъде. Някогашните сякаш журналистически следствия са забатачени, медиите, в които са били тиражирани, са си сменили собствеността (и/или респективно публицистичната си политика), а създателите на тези следствия са или покойници (колко удобно), или в пета глуха. Извън специалността, която към този момент освен се родее с най-древната, само че и я надминава по " авторитет " и учтивост.
Автор: Спасиана Кирилова