Президентът: Пиринска Македония продължава да е крепост на българщината и историческата истина, от която все така се нуждаем
Слово на президента Румен Радев във връзка 110-годишнината от освобождението на Петрич и Пиринска Македония
Несправедливият Берлински конгрес остави македонските българи оттатък граничната вадичка на Свободна България, само че не съумя да им отнеме упованието, че не е надалеч денят на обединяването с Отечеството. Те продължиха да бъдат неразделна, животворна част от общото духовно и културно пространство на българския народ. Неразделна част от политическия, публичен и културен хайлайф на България, македонските българи продължаваха да припомнят на своите свободни братя за техния безвъзвратен дълг към към момента поробените.
Съдбоносните дни на Балканската война белязаха време на висш народен напредък и върнати очаквания за Пиринска Македония. Този многовековен български край получи свободата си по стъпките на Седма Рилска дивизия и на доблестната чета на капитан Никола Парапанов, възвестила в Петрич идването на дълго чаканата родна, българска власт. Във войните за национално обединяване македонските българи водиха война един до друг с братята си от Свободна България.
Свободата на Пиринска Македония се трансформира в щит за локалното население. В избавление от насилственото обезбългаряване и погромите върху българското съзнание и родова памет. В щит против грубо налаганите непознати доктрини, които имаха една цел – да заличат всичко българско.
Днес Пиринска Македония продължава да бъде цитадела на българщината, на родолюбието и историческата истина, от която все по този начин се нуждаем. Тук все по този начин енергично се отстояват достойнството и достолепието на македонските българи, на техните вековни обичаи и дела.
И няма по какъв начин да бъде другояче. Повече от хилядолетие бранителите на българската земя напояват Беласица с кръвта си. В националната ни памет живее споменът за подвига на Самуиловите воини, за себеотрицанието на генерации възрожденци и революционери, за славните страници на войните за национално обединяване.
Нека през днешния ден сведем глави в символ на дълбока благодарност към всички, отдали живота си пред олтара на Отечеството. И дано техният подвиг и мъжество бъдат обвързване за всички ни да продължим да отстояваме българския дух в Пиринска Македония.
За мен бе чест да отбележим дружно Деня на свободата на град Петрич.
Честит празник! Да живее България!
Несправедливият Берлински конгрес остави македонските българи оттатък граничната вадичка на Свободна България, само че не съумя да им отнеме упованието, че не е надалеч денят на обединяването с Отечеството. Те продължиха да бъдат неразделна, животворна част от общото духовно и културно пространство на българския народ. Неразделна част от политическия, публичен и културен хайлайф на България, македонските българи продължаваха да припомнят на своите свободни братя за техния безвъзвратен дълг към към момента поробените.
Съдбоносните дни на Балканската война белязаха време на висш народен напредък и върнати очаквания за Пиринска Македония. Този многовековен български край получи свободата си по стъпките на Седма Рилска дивизия и на доблестната чета на капитан Никола Парапанов, възвестила в Петрич идването на дълго чаканата родна, българска власт. Във войните за национално обединяване македонските българи водиха война един до друг с братята си от Свободна България.
Свободата на Пиринска Македония се трансформира в щит за локалното население. В избавление от насилственото обезбългаряване и погромите върху българското съзнание и родова памет. В щит против грубо налаганите непознати доктрини, които имаха една цел – да заличат всичко българско.
Днес Пиринска Македония продължава да бъде цитадела на българщината, на родолюбието и историческата истина, от която все по този начин се нуждаем. Тук все по този начин енергично се отстояват достойнството и достолепието на македонските българи, на техните вековни обичаи и дела.
И няма по какъв начин да бъде другояче. Повече от хилядолетие бранителите на българската земя напояват Беласица с кръвта си. В националната ни памет живее споменът за подвига на Самуиловите воини, за себеотрицанието на генерации възрожденци и революционери, за славните страници на войните за национално обединяване.
Нека през днешния ден сведем глави в символ на дълбока благодарност към всички, отдали живота си пред олтара на Отечеството. И дано техният подвиг и мъжество бъдат обвързване за всички ни да продължим да отстояваме българския дух в Пиринска Македония.
За мен бе чест да отбележим дружно Деня на свободата на град Петрич.
Честит празник! Да живее България!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ