Разговорът за БСП изисква честност и откровеност
(Слово на ръководителя на Народно събрание на Българска социалистическа партия пред Националния съвет на 10 януари 2026 г.)
Уважаеми другарки и приятели,
Днес ще бъда мъчително почтен и пряк. Ще се върна обратно, без да драматизирам предишното, и ще направя опит за здравомислещ взор напред - без илюзии. И то освен като ръководител на този състав на Националния съвет на Българска социалистическа партия, ръководител на Коалицията „ БСП-ОЛ “ и вицепремиер в оставка. А и като редови войник на партията от над 35 години с доста памет за процеси, ползи, придвижване на хора, въздействия и хрумвания в лявото пространство.
Защо влязохме в ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ?
Наясно сте с обосновката и претекстовете - вие самите ги гласувахте, преди да приемем присъединяване. Да, с условия, с запаси, с въпросителни. Но ги гласувахте. Днес, от дистанцията на година, моят отговор е безапелационен:
- Първа и кардинална причина. Коалицията влезе във властта, тъй като задачата на всяка групировка е не да колекционира политики, платформи и управнически стратегии, а да ги осъществя посредством присъединяване в ръководство.
- Втора и характерна за Българска социалистическа партия причина бе рискът да продължим да губим електорат и позиции.
Електоралният спад на Българска социалистическа партия не е „ чувство “ от през днешния ден. След 27,93% през 2017 година трендът надолу е дълготраен. На изборите през юни 2024 година Българска социалистическа партия получи 7%, през октомври успяхме да спрем спада със 7,6%.
Това бе резултатът от ръководството на Нинова. Стратегията й разчиташе на борба, вътрешна и външна, която държеше партията във фокуса на медиите, само че изгори организационния й капитал. Ключовият проблем не беше в самата заостреност, а в неспособността тя да се трансформира в управническа опция. След 2019-2020 година Българска социалистическа партия стартира да наподобява като партия, която може да стачкува, само че не и да ръководи. Когато протестният избор през 2021 година се преля към нови обединения, Българска социалистическа партия остана без неповторимо поле - нито задоволително " антисистемна ", нито безапелационно " държавническа ".
Резултатът беше внезапен и дълготраен спад, който не може да се изясни единствено с външни фактори. Той е директно разследване от модела " лидерска борба + вътрешни разломи + идеологическа неизясненост ".
Ние не тръгнахме към " корекция " на Нинова посредством още по-силна опозиционност. Напротив – в тази зала, с гласоподаване на Народно събрание, доказано от конгреса на партията, избрахме противоположна логичност - присъединяване във властта, институционално наличие, нормализиране на облика на Българска социалистическа партия като предсказуем систематичен състезател. Целта беше ясна: да се спре свободното рухване, да се възвърне доверието у умерения и по-възрастен електорат, да се покаже, че Българска социалистическа партия може да носи отговорност в действителни управнически условия.
Защо този опит не даде бърз резултат?
Заради три справедливи ограничавания.
Първо, партията влезе във властта, откакто към този момент беше изгубила инерция. Управлението от своя страна не беше начало на напредък, а опит за прекъсване на рецесия.
Второ, институционалният завой изисква време, а не разполагахме с такова. Управленският цикъл се оказа още веднъж пай, рецесиите – доста, а опцията да се усетят управническите резултати – лимитирана.
Българска социалистическа партия не загуби електорат поради присъединяване във властта след Нинова. Тя загуби електорат преди този момент – сега, в който моделът на конфронтационно водачество изчерпа капацитета си и не беше сменен в точния момент с безапелационна управническа визия.
Новото управление се опита да обърне тренда, само че стартира от прекомерно ниска база и в прекомерно неподходяща среда.
Това е обективният разбор.
Позволете ми да съм и индивидуален.
Аз бях част от управлението на партията през този интервал и работих с Нинова. Вярвах в това, в което съм възпитаван - червени против сини, след това червени против ГЕРБ. Докрай. Повечето от вас - също.
Много късно осъзнахме, че сме стигнали до това равнище, в което сме единствено червени против червени. Вече нямаше потребност сините и ГЕРБ да са против нас.
Свивахме се структурно и не успяхме да променим социално-демографския си профил, загубихме еднаквост и предвидимост, в Българска социалистическа партия и в лявото вътрешнопартийните спорове се трансфораха в непокътната обществена марка. Отцепвания, разломи, непрекъсната война " вътре ", която измества диалога за политика и решения. Да прибавя ли и финансовия колапс? Когато една партията наподобява заета със себе си, тя губи доверието на колебаещите се и демотивира твърдото ядро.
Между другото, дежа-вю ли, имам или това положение е на път да се върне на дневен ред и през днешния ден?
Но, дано завърша - това са моите справедливи и субективни аргументи да променим опозиционния модел и да участваме във властта.
Какво се случи там?
Обективно, Българска социалистическа партия показва самоконтрол, предвидимост и административна подготвеност в взаимното ръководство. Качества, които минимизираха риска от спомагателни вреди за партията. В изискванията на рецесия точно стабилността пази електоралното ядро. И настоявам, че за тази по-малко от една година го опазихме. Загубата на рейтинг, съгласно социолозите, е 2% пункта. Ако сте професионални политици и не сте от през вчерашния ден в Българска социалистическа партия, сте наясно, че след тежко и спешно ръководство това е извънредно дребен спад. Ние излизаме от ръководството без вреди пред обществото като партия - Българска социалистическа партия не бе обект на анти-изблика на митингите през декември. Име на наш министър не бе забъркано в никакъв скандал.
Ще бъда пряк - имиджовите вреди, които понасяме, са предизвикани и измислени не от необятната общност, нито са артикул на обществено неодобрение - те са инспирирани и направени от нас самите, вътре в лявото, в нашите кръгове. И са популяризирани от партийни приятели. Затова ще отговоря съответно на въпросите, които толкоз „ стискат чепика “ им.
Кои са грешките за 11 месеца присъединяване във властта?
Организациите чакаха доста по-активна поддръжка и другарство. Не стигнахме до такава степен да изградим капацитет и условия за дейно включване в политиката на локално равнище посредством структурите си и посредством общинските си съветници. Аз виждах този развой като двустранен продан сред локални структури и управление. Имахме редица срещи по места, само че безпределно незадоволителни. Този развой би трябвало да продължи и да се разшири.
Назначенията - ние разполагаме с добър експертен капацитет. За страдание, динамичността на включване на наши представители на позиции, посредством които да осъществят нашите политики, не бе добра. Да си кажем и друга истина, която до момента премълчаваме - за жалост през днешния ден най-вече репутационни опасности калкулираме не от работата на нашите специалисти, назначени в редица администрации, а от хора, които по справедливи аргументи не получиха назначения. Или да го преведа на елементарен език - тези приятели, които не получиха назначения, или тези, които не получиха поръчки, да вземем за пример, в някое министерство, през днешния ден обикалят малките екрани и изясняват какъв брой неприятно е управлението на партията и каква пакост направихме с присъединяване си в държавното управление.
Има го и другия абсурд - ръководител на парламентарна комисия с сан на министър, деен участник в ръководещото болшинство, през днешния ден води офанзивата против същото това ръководство. Кметове, избирани с гласовете на Движение за права и свободи и работещи в болшинство с Движение за права и свободи, през днешния ден водят офанзивата против управлението на партията поради това, че Движение за права и свободи поддържаше ръководството. Другари, които прелестно работят с ГЕРБ в общинските препоръки, през днешния ден се явяват честен стожер и громят престъпването на алената линия ГЕРБ в ръководството на страната. Другари, които отговаряха за организационната работа в партията, подвигат лозунги срещу организационния разпад в Българска социалистическа партия.
Идентичност и хрумвания. В развой на антикризисно ръководство не продължихме интензивно стартирания от това управление диалог за Българска социалистическа партия като модерна лява партия. Това е съществена тематика, по която започнахме работа, само че трябваше да я разтеглим и като кръг на дебата, и като структурни и организационни форми за разработване на платформа на българската левица на бъдещето. Сега това е необходимо.
Грешна ли бе тактиката ни Българска социалистическа партия да е стабилизиращ фактор?
Фактор, който приказва от името на държавността, а освен от името на партията. Смятам, че не.
Постигнахме вътрешнопартийна консолидация и стабилизация на Обединената левица към Българска социалистическа партия. Виждахме обаче и риска от деидеологизация и загуба на известност. Затова поставихме на дневен ред нуждата от смяна на данъчната система като крайъгълен камък за реализиране на едно по-справедливо общество. Затова отвоювахме опазване на оборудването за АЕЦ „ Белене “, по тази причина демонстрирахме обществено, че не се тормозим от разговор на високо равнище с Китай. Затова и предупредихме, че ще излезем от ръководството, в случай че не бъде предпазен общественият вектор на бюджета.
През тези 11 месеца се опитвахме да балансираме сред държавността и стабилността и инфилтриране на леви ограничения и политики в ръководството. Платихме цена за това - трябваше да отстъпим поста на ръководител на Народно събрание и да приемем ротационния принцип, с цел да избегнем нова рецесия.
Казах ви, че ще съм прям до дъно, без оглед на това дали ще изгубя в персонален проект от тази искреност.
Две са тематиките, които абсолютно „ тежат “. Това са връзката ни с президента и връзките с Движение за права и свободи - Ново начало.
По първата тематика допуснахме уязвимост поради търсене на салда, по втората оставихме актуалната митология и обществените мрежи да осведомят вместо нас.
Кратката ми и изчистена позиция е, че спирането на връзката сред Българска социалистическа партия и президент, определен от Българска социалистическа партия, постоянно е била с тежки последици за партията.
Българска социалистическа партия предложи Румен Радев за президент и го поддържа два пъти. Вицепрезидент на България е един от най-разпознаваемите политици на Българска социалистическа партия - Илияна Йотова.
Българска социалистическа партия и президентът Румен Радев принадлежат към едно и също въжделение и изпитание на българските жители да видят различен сюжет за страната си - в обществен, стопански, геополитически проект. Участието на Българска социалистическа партия в ръководството целеше да работи за осъществяване точно на това въжделение. Смятам, че тази принадлежност би трябвало да бъде забележима и ясна в бъдеще. Снощи на партийно заседание в " Красно село " ме попитаха какви са връзките ми с президента Радев и вицепрезидента Йотова. Отговорих малко и ясно - отлични. И в институционален, и в човешки проект.
Отношенията на Българска социалистическа партия с Движение за права и свободи - Ново начало като подкрепяща ръководството групировка не са по-различни от връзките с Движение за права и свободи в минали ръководства с присъединяване на Българска социалистическа партия. Тук има приятели, които са били част от тях. Вероятно е и уроците да са същите.
Като историк считам, че поради дългата ни история, изключително в интервала на социалистическа България, Българска социалистическа партия продължава да носи в себе си политическия модел на „ бранене на държавността “ като висша полезност. Но „ пазенето на държавността “ преди 50–70 години е било друго от сегашната нужда от салда, ситуационна поддръжка за основни позиции и политики, когато би трябвало да работим за непоклатимост. Затова и Българска социалистическа партия работи по тематики, значими за страната в това число и с Движение за права и свободи.
Капан ли бе сюжетът „ Вицепремиерът Зафиров на вратата на Делян Пеевски? “
Не, в коридорите на Народното събрание всичко е обществено, както знаете.
Този ден имах диалози с ръководители на парламентарни групи. Темата бе Бюджет 2026. Като ръководител на Българска социалистическа партия ми бе значимо да чуя от тях какви ще са вероятностите предлагането на Българска социалистическа партия за данъчна промяна да получи поддръжка. Разбира се, фотосите пред други парламентарни порти щяха да са безинтересни.
Трябва ли да разтварям скоба тук и да напомням какво бе равнището на връзка, политически диалог и частично интелектуален капацитет на състава на този парламент? Трябва ли да напомням, че има разлика сред внушения и обстоятелства? Смятам, че е ненужно. И, в случай че би трябвало да затворя тематиката в присъщия за този парламент жанр, бих споделил, че да си на нечия врата не е същото като да си в нечий скут.
В скутове аз не съм стоял, с хора с прякори не съм общувал, нямам личен бизнес и не завися от никого, с изключение на от личната си съвест и морал. Самоубийственият инстикт на Българска социалистическа партия да се самоизяжда допустимо най-публично, изключително откакто излезе от властта, е непонятен за мен като политик и историк. Вероятно тук би трябвало психолог.
В цялата ни модерна история като партия се прокрадва нишката на омразата. Една част от нас действа посредством омразата. Мразим сините, ГЕРБ, Движение за права и свободи, ПП…
Ние сме си самодостатъчни като Българска социалистическа партия, самодостатъчни сме си и като персони в Българска социалистическа партия, изправяме се един против различен, едни излизат и вършат свои придвижвания, друга част изхвърляме.
Това потомство обаче, което излезе на площадите да стачкува, което доста скоро ще бъде основен фактор в политическите и икономическите процеси, не действа по този начин - посредством ненавист. То стачкува без ненавист и търси общественост, с която да има споделени ползи и общи визии за метод на живот, полезности, обществена правдивост. И това потомство в немалката си част е ляво. Но нас ни няма при него. И би трябвало да отидем там.
Казвам ви го неслучайно.
Когато се готвех за това съвещание, получих две значими послания под формата на публични документи: Писмо до Народно събрание от редставители на ИПО в Българска социалистическа партия „ Платформа Социализъм ХХI век ”, Инициатива „ Социалисти за развиване на България ”, Движение „ Бузлуджа ” и Декларация на МО на Българска социалистическа партия.
И когато приказвам за това, което следва в Българска социалистическа партия, двата текста са пред очите ми. В тях има доста самун за разбори и решения. Има и горчиви хапки. Такива, каквито единствено другарският огън в Българска социалистическа партия може да сервира. В тях има яд, има отчаяние, само че има и нещо доста значимо - общ смисъл. Искането за ясна лява политика, за морал, за обществена отбрана, за глас в отбрана на работещите хора, за партия, която не е безмълвен участник във властта. Аз не ги схващам като враждебни. Те са част от имунната система на Българска социалистическа партия, вик Българска социалистическа партия да бъде себе си.
Повече от две десетилетия съм част от търсенията и борбите на нашата партия. Бил съм участник в доста престрелки. Бил съм част и от доста „ спасявания “ на Българска социалистическа партия. Младежкото обединяване не съществува от през вчерашния ден. Ние го градихме като младежи точно с тази концепция - да пазим партията.
И какво се случи?
Много от тези, които се кълняха, че ще я избавят, през днешния ден са някъде отвън нея. Преминали през следващите вътрешнопартийни, конюнктурни борби и си тръгнали.
Затова през днешния ден споделям и на младите, и на по-възрастните, които помнят: уповавам се да останете, когато стане мъчно. Защото през днешния ден, на този Народно събрание не е мъчно, сложното занапред следва.
Истините би трябвало да се споделят. Но истините би трябвало и да се понесат.
Затова, другарки и приятели, ще бъда пряк, както дадох обещание. Стои въпросът за незабавен конгрес и избор на водач преди изборите. Искам да бъда явен: това искане аз не го схващам като скрит план или персонална офанзива. То идва от чувството, че времето изтича. От клишето „ 100 дни “ до изборите. Но точно тъй като времето е малко, грешките ще бъдат съдбовни.
Нека отворя една скоба - Българска социалистическа партия посредством вас ме избра за ръководител преди по-малко от година, с цел да удържа стабилността вътре в партията, да пресека финансовата рецесия, да върна интернационалния престиж на партията, да пускам консолидацията на лявото, да отнеса негативите от един доста тежък интервал. Не сгрешихте - дотук това е изпълнено. В частта третиране на негативите дори е преизпълнено. Много ми е мъчно да обясня на моите деца каква тъкмо е мотивацията ми, с цел да понасям тоновете неистини и помии, които отнесох в тази една година, а най-много последните дни, от немалка част от мои приятели и довчерашни съратници!
Аз обаче не преставам да считам, че в изискванията на рецесия партията има потребност от самоконтрол, предвидимост и управляемост. Не от прочувствени решения, а от хладна преценка. Истината, колкото и да е неуместна, е следната:
в рецесия стабилността пази електоралното ядро
а вътрешната борба го унищожава.
Изборът на нов ръководител директно преди избори не е „ внезапен завой “. Това е прекачване на риска върху новия ръководител. Той ще влезе в акция не като притежател на обновяване, а като пленник на късия период за организация и неизбежния учредителен безпорядък. Това не е късмет, а капан за партията.
И желая добре да ме чуете.
Живеем в геополитическа среда, която не търпи опити - война покрай границите на Европа, енергийни и обществени рецесии, нестабилни ръководства. В подобен подтекст партии, които демонстрират вътрешен разпад, губят доверие бързо.
Нека отново си напомним и уроците от последното десетилетие. Конфронтационният модел на ръководство на Българска социалистическа партия остави партията организационно и идейно изтощена. След това направихме опит за промяна на парадигмата - институционално наличие, вдишване на отговорност, стабилизиране. Този опит не даде бързи резултати, тъй като стартира от ниска база и в тежка среда. Но спря разпада.
Чувам опасението, че този път води до размиване на лявата еднаквост. По този път минаха и социалистическите партии в Германия и Гърция. Това е обективна паника. Ако стабилността не бъде изпълнена с ясно ляво наличие, тогава рискът е действителен.
Затова споделям ясно: решението не е лидерска борба преди избори, а ляв завой със период и гаранции след тях.
Конгрес ще има.
Ще има диалог за водачество.
Но той би трябвало да се случи след изборите и след конституирането на новото Народно заседание, когато партията ще може умерено и без напън да реши бъдещето си. Днес решаваме дали Българска социалистическа партия ще отиде на избори като проведена политическа мощ или като партия, погълната от вътрешна борба.
И едно последно изречение -
аз съм горделив с постигнатото от моя екип
през последната една година! И като избавление на партията, и като избавление на страната! Няма мощ, която да ме убеди в противното. Българска социалистическа партия получи големия късмет да управлява сполучливо основни браншове в страната, да е деен участник в управлението на Народното събрание, да получи обезпечено дългогодишно наличие в регулаторните органи на страната, да избави парцелите на партията, вестника на партията, да възвърне интернационалния си престиж както на Запад, по този начин и на Изток, да завоюва уважението и респекта на българските синдикати, на хиляди мислещи и рационални хора. И в случай че през днешния ден тези триумфи се подминават с лека ръка, то един ден историята ще ги удостовери.
Така давам отговор и на въпроса на моите най-близки хора и на децата ми - за какво си причиняваш всичко това, за какво не избереш лесния път? Защото аз не мога да предам и хвърля на бунището хората, с които постигнахме всичко това през последната година. Затова и бях срещу оставката на това управление и не преставам да считам, че беше най-балансираното и рационално такова от доста дълги години насам!
Благодаря ви за вниманието.
Уважаеми другарки и приятели,
Днес ще бъда мъчително почтен и пряк. Ще се върна обратно, без да драматизирам предишното, и ще направя опит за здравомислещ взор напред - без илюзии. И то освен като ръководител на този състав на Националния съвет на Българска социалистическа партия, ръководител на Коалицията „ БСП-ОЛ “ и вицепремиер в оставка. А и като редови войник на партията от над 35 години с доста памет за процеси, ползи, придвижване на хора, въздействия и хрумвания в лявото пространство.
Защо влязохме в ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ?
Наясно сте с обосновката и претекстовете - вие самите ги гласувахте, преди да приемем присъединяване. Да, с условия, с запаси, с въпросителни. Но ги гласувахте. Днес, от дистанцията на година, моят отговор е безапелационен:
- Първа и кардинална причина. Коалицията влезе във властта, тъй като задачата на всяка групировка е не да колекционира политики, платформи и управнически стратегии, а да ги осъществя посредством присъединяване в ръководство.
- Втора и характерна за Българска социалистическа партия причина бе рискът да продължим да губим електорат и позиции.
Електоралният спад на Българска социалистическа партия не е „ чувство “ от през днешния ден. След 27,93% през 2017 година трендът надолу е дълготраен. На изборите през юни 2024 година Българска социалистическа партия получи 7%, през октомври успяхме да спрем спада със 7,6%.
Това бе резултатът от ръководството на Нинова. Стратегията й разчиташе на борба, вътрешна и външна, която държеше партията във фокуса на медиите, само че изгори организационния й капитал. Ключовият проблем не беше в самата заостреност, а в неспособността тя да се трансформира в управническа опция. След 2019-2020 година Българска социалистическа партия стартира да наподобява като партия, която може да стачкува, само че не и да ръководи. Когато протестният избор през 2021 година се преля към нови обединения, Българска социалистическа партия остана без неповторимо поле - нито задоволително " антисистемна ", нито безапелационно " държавническа ".
Резултатът беше внезапен и дълготраен спад, който не може да се изясни единствено с външни фактори. Той е директно разследване от модела " лидерска борба + вътрешни разломи + идеологическа неизясненост ".
Ние не тръгнахме към " корекция " на Нинова посредством още по-силна опозиционност. Напротив – в тази зала, с гласоподаване на Народно събрание, доказано от конгреса на партията, избрахме противоположна логичност - присъединяване във властта, институционално наличие, нормализиране на облика на Българска социалистическа партия като предсказуем систематичен състезател. Целта беше ясна: да се спре свободното рухване, да се възвърне доверието у умерения и по-възрастен електорат, да се покаже, че Българска социалистическа партия може да носи отговорност в действителни управнически условия.
Защо този опит не даде бърз резултат?
Заради три справедливи ограничавания.
Първо, партията влезе във властта, откакто към този момент беше изгубила инерция. Управлението от своя страна не беше начало на напредък, а опит за прекъсване на рецесия.
Второ, институционалният завой изисква време, а не разполагахме с такова. Управленският цикъл се оказа още веднъж пай, рецесиите – доста, а опцията да се усетят управническите резултати – лимитирана.
Българска социалистическа партия не загуби електорат поради присъединяване във властта след Нинова. Тя загуби електорат преди този момент – сега, в който моделът на конфронтационно водачество изчерпа капацитета си и не беше сменен в точния момент с безапелационна управническа визия.
Новото управление се опита да обърне тренда, само че стартира от прекомерно ниска база и в прекомерно неподходяща среда.
Това е обективният разбор.
Позволете ми да съм и индивидуален.
Аз бях част от управлението на партията през този интервал и работих с Нинова. Вярвах в това, в което съм възпитаван - червени против сини, след това червени против ГЕРБ. Докрай. Повечето от вас - също.
Много късно осъзнахме, че сме стигнали до това равнище, в което сме единствено червени против червени. Вече нямаше потребност сините и ГЕРБ да са против нас.
Свивахме се структурно и не успяхме да променим социално-демографския си профил, загубихме еднаквост и предвидимост, в Българска социалистическа партия и в лявото вътрешнопартийните спорове се трансфораха в непокътната обществена марка. Отцепвания, разломи, непрекъсната война " вътре ", която измества диалога за политика и решения. Да прибавя ли и финансовия колапс? Когато една партията наподобява заета със себе си, тя губи доверието на колебаещите се и демотивира твърдото ядро.
Между другото, дежа-вю ли, имам или това положение е на път да се върне на дневен ред и през днешния ден?
Но, дано завърша - това са моите справедливи и субективни аргументи да променим опозиционния модел и да участваме във властта.
Какво се случи там?
Обективно, Българска социалистическа партия показва самоконтрол, предвидимост и административна подготвеност в взаимното ръководство. Качества, които минимизираха риска от спомагателни вреди за партията. В изискванията на рецесия точно стабилността пази електоралното ядро. И настоявам, че за тази по-малко от една година го опазихме. Загубата на рейтинг, съгласно социолозите, е 2% пункта. Ако сте професионални политици и не сте от през вчерашния ден в Българска социалистическа партия, сте наясно, че след тежко и спешно ръководство това е извънредно дребен спад. Ние излизаме от ръководството без вреди пред обществото като партия - Българска социалистическа партия не бе обект на анти-изблика на митингите през декември. Име на наш министър не бе забъркано в никакъв скандал.
Ще бъда пряк - имиджовите вреди, които понасяме, са предизвикани и измислени не от необятната общност, нито са артикул на обществено неодобрение - те са инспирирани и направени от нас самите, вътре в лявото, в нашите кръгове. И са популяризирани от партийни приятели. Затова ще отговоря съответно на въпросите, които толкоз „ стискат чепика “ им.
Кои са грешките за 11 месеца присъединяване във властта?
Организациите чакаха доста по-активна поддръжка и другарство. Не стигнахме до такава степен да изградим капацитет и условия за дейно включване в политиката на локално равнище посредством структурите си и посредством общинските си съветници. Аз виждах този развой като двустранен продан сред локални структури и управление. Имахме редица срещи по места, само че безпределно незадоволителни. Този развой би трябвало да продължи и да се разшири.
Назначенията - ние разполагаме с добър експертен капацитет. За страдание, динамичността на включване на наши представители на позиции, посредством които да осъществят нашите политики, не бе добра. Да си кажем и друга истина, която до момента премълчаваме - за жалост през днешния ден най-вече репутационни опасности калкулираме не от работата на нашите специалисти, назначени в редица администрации, а от хора, които по справедливи аргументи не получиха назначения. Или да го преведа на елементарен език - тези приятели, които не получиха назначения, или тези, които не получиха поръчки, да вземем за пример, в някое министерство, през днешния ден обикалят малките екрани и изясняват какъв брой неприятно е управлението на партията и каква пакост направихме с присъединяване си в държавното управление.
Има го и другия абсурд - ръководител на парламентарна комисия с сан на министър, деен участник в ръководещото болшинство, през днешния ден води офанзивата против същото това ръководство. Кметове, избирани с гласовете на Движение за права и свободи и работещи в болшинство с Движение за права и свободи, през днешния ден водят офанзивата против управлението на партията поради това, че Движение за права и свободи поддържаше ръководството. Другари, които прелестно работят с ГЕРБ в общинските препоръки, през днешния ден се явяват честен стожер и громят престъпването на алената линия ГЕРБ в ръководството на страната. Другари, които отговаряха за организационната работа в партията, подвигат лозунги срещу организационния разпад в Българска социалистическа партия.
Идентичност и хрумвания. В развой на антикризисно ръководство не продължихме интензивно стартирания от това управление диалог за Българска социалистическа партия като модерна лява партия. Това е съществена тематика, по която започнахме работа, само че трябваше да я разтеглим и като кръг на дебата, и като структурни и организационни форми за разработване на платформа на българската левица на бъдещето. Сега това е необходимо.
Грешна ли бе тактиката ни Българска социалистическа партия да е стабилизиращ фактор?
Фактор, който приказва от името на държавността, а освен от името на партията. Смятам, че не.
Постигнахме вътрешнопартийна консолидация и стабилизация на Обединената левица към Българска социалистическа партия. Виждахме обаче и риска от деидеологизация и загуба на известност. Затова поставихме на дневен ред нуждата от смяна на данъчната система като крайъгълен камък за реализиране на едно по-справедливо общество. Затова отвоювахме опазване на оборудването за АЕЦ „ Белене “, по тази причина демонстрирахме обществено, че не се тормозим от разговор на високо равнище с Китай. Затова и предупредихме, че ще излезем от ръководството, в случай че не бъде предпазен общественият вектор на бюджета.
През тези 11 месеца се опитвахме да балансираме сред държавността и стабилността и инфилтриране на леви ограничения и политики в ръководството. Платихме цена за това - трябваше да отстъпим поста на ръководител на Народно събрание и да приемем ротационния принцип, с цел да избегнем нова рецесия.
Казах ви, че ще съм прям до дъно, без оглед на това дали ще изгубя в персонален проект от тази искреност.
Две са тематиките, които абсолютно „ тежат “. Това са връзката ни с президента и връзките с Движение за права и свободи - Ново начало.
По първата тематика допуснахме уязвимост поради търсене на салда, по втората оставихме актуалната митология и обществените мрежи да осведомят вместо нас.
Кратката ми и изчистена позиция е, че спирането на връзката сред Българска социалистическа партия и президент, определен от Българска социалистическа партия, постоянно е била с тежки последици за партията.
Българска социалистическа партия предложи Румен Радев за президент и го поддържа два пъти. Вицепрезидент на България е един от най-разпознаваемите политици на Българска социалистическа партия - Илияна Йотова.
Българска социалистическа партия и президентът Румен Радев принадлежат към едно и също въжделение и изпитание на българските жители да видят различен сюжет за страната си - в обществен, стопански, геополитически проект. Участието на Българска социалистическа партия в ръководството целеше да работи за осъществяване точно на това въжделение. Смятам, че тази принадлежност би трябвало да бъде забележима и ясна в бъдеще. Снощи на партийно заседание в " Красно село " ме попитаха какви са връзките ми с президента Радев и вицепрезидента Йотова. Отговорих малко и ясно - отлични. И в институционален, и в човешки проект.
Отношенията на Българска социалистическа партия с Движение за права и свободи - Ново начало като подкрепяща ръководството групировка не са по-различни от връзките с Движение за права и свободи в минали ръководства с присъединяване на Българска социалистическа партия. Тук има приятели, които са били част от тях. Вероятно е и уроците да са същите.
Като историк считам, че поради дългата ни история, изключително в интервала на социалистическа България, Българска социалистическа партия продължава да носи в себе си политическия модел на „ бранене на държавността “ като висша полезност. Но „ пазенето на държавността “ преди 50–70 години е било друго от сегашната нужда от салда, ситуационна поддръжка за основни позиции и политики, когато би трябвало да работим за непоклатимост. Затова и Българска социалистическа партия работи по тематики, значими за страната в това число и с Движение за права и свободи.
Капан ли бе сюжетът „ Вицепремиерът Зафиров на вратата на Делян Пеевски? “
Не, в коридорите на Народното събрание всичко е обществено, както знаете.
Този ден имах диалози с ръководители на парламентарни групи. Темата бе Бюджет 2026. Като ръководител на Българска социалистическа партия ми бе значимо да чуя от тях какви ще са вероятностите предлагането на Българска социалистическа партия за данъчна промяна да получи поддръжка. Разбира се, фотосите пред други парламентарни порти щяха да са безинтересни.
Трябва ли да разтварям скоба тук и да напомням какво бе равнището на връзка, политически диалог и частично интелектуален капацитет на състава на този парламент? Трябва ли да напомням, че има разлика сред внушения и обстоятелства? Смятам, че е ненужно. И, в случай че би трябвало да затворя тематиката в присъщия за този парламент жанр, бих споделил, че да си на нечия врата не е същото като да си в нечий скут.
В скутове аз не съм стоял, с хора с прякори не съм общувал, нямам личен бизнес и не завися от никого, с изключение на от личната си съвест и морал. Самоубийственият инстикт на Българска социалистическа партия да се самоизяжда допустимо най-публично, изключително откакто излезе от властта, е непонятен за мен като политик и историк. Вероятно тук би трябвало психолог.
В цялата ни модерна история като партия се прокрадва нишката на омразата. Една част от нас действа посредством омразата. Мразим сините, ГЕРБ, Движение за права и свободи, ПП…
Ние сме си самодостатъчни като Българска социалистическа партия, самодостатъчни сме си и като персони в Българска социалистическа партия, изправяме се един против различен, едни излизат и вършат свои придвижвания, друга част изхвърляме.
Това потомство обаче, което излезе на площадите да стачкува, което доста скоро ще бъде основен фактор в политическите и икономическите процеси, не действа по този начин - посредством ненавист. То стачкува без ненавист и търси общественост, с която да има споделени ползи и общи визии за метод на живот, полезности, обществена правдивост. И това потомство в немалката си част е ляво. Но нас ни няма при него. И би трябвало да отидем там.
Казвам ви го неслучайно.
Когато се готвех за това съвещание, получих две значими послания под формата на публични документи: Писмо до Народно събрание от редставители на ИПО в Българска социалистическа партия „ Платформа Социализъм ХХI век ”, Инициатива „ Социалисти за развиване на България ”, Движение „ Бузлуджа ” и Декларация на МО на Българска социалистическа партия.
И когато приказвам за това, което следва в Българска социалистическа партия, двата текста са пред очите ми. В тях има доста самун за разбори и решения. Има и горчиви хапки. Такива, каквито единствено другарският огън в Българска социалистическа партия може да сервира. В тях има яд, има отчаяние, само че има и нещо доста значимо - общ смисъл. Искането за ясна лява политика, за морал, за обществена отбрана, за глас в отбрана на работещите хора, за партия, която не е безмълвен участник във властта. Аз не ги схващам като враждебни. Те са част от имунната система на Българска социалистическа партия, вик Българска социалистическа партия да бъде себе си.
Повече от две десетилетия съм част от търсенията и борбите на нашата партия. Бил съм участник в доста престрелки. Бил съм част и от доста „ спасявания “ на Българска социалистическа партия. Младежкото обединяване не съществува от през вчерашния ден. Ние го градихме като младежи точно с тази концепция - да пазим партията.
И какво се случи?
Много от тези, които се кълняха, че ще я избавят, през днешния ден са някъде отвън нея. Преминали през следващите вътрешнопартийни, конюнктурни борби и си тръгнали.
Затова през днешния ден споделям и на младите, и на по-възрастните, които помнят: уповавам се да останете, когато стане мъчно. Защото през днешния ден, на този Народно събрание не е мъчно, сложното занапред следва.
Истините би трябвало да се споделят. Но истините би трябвало и да се понесат.
Затова, другарки и приятели, ще бъда пряк, както дадох обещание. Стои въпросът за незабавен конгрес и избор на водач преди изборите. Искам да бъда явен: това искане аз не го схващам като скрит план или персонална офанзива. То идва от чувството, че времето изтича. От клишето „ 100 дни “ до изборите. Но точно тъй като времето е малко, грешките ще бъдат съдбовни.
Нека отворя една скоба - Българска социалистическа партия посредством вас ме избра за ръководител преди по-малко от година, с цел да удържа стабилността вътре в партията, да пресека финансовата рецесия, да върна интернационалния престиж на партията, да пускам консолидацията на лявото, да отнеса негативите от един доста тежък интервал. Не сгрешихте - дотук това е изпълнено. В частта третиране на негативите дори е преизпълнено. Много ми е мъчно да обясня на моите деца каква тъкмо е мотивацията ми, с цел да понасям тоновете неистини и помии, които отнесох в тази една година, а най-много последните дни, от немалка част от мои приятели и довчерашни съратници!
Аз обаче не преставам да считам, че в изискванията на рецесия партията има потребност от самоконтрол, предвидимост и управляемост. Не от прочувствени решения, а от хладна преценка. Истината, колкото и да е неуместна, е следната:
в рецесия стабилността пази електоралното ядро
а вътрешната борба го унищожава.
Изборът на нов ръководител директно преди избори не е „ внезапен завой “. Това е прекачване на риска върху новия ръководител. Той ще влезе в акция не като притежател на обновяване, а като пленник на късия период за организация и неизбежния учредителен безпорядък. Това не е късмет, а капан за партията.
И желая добре да ме чуете.
Живеем в геополитическа среда, която не търпи опити - война покрай границите на Европа, енергийни и обществени рецесии, нестабилни ръководства. В подобен подтекст партии, които демонстрират вътрешен разпад, губят доверие бързо.
Нека отново си напомним и уроците от последното десетилетие. Конфронтационният модел на ръководство на Българска социалистическа партия остави партията организационно и идейно изтощена. След това направихме опит за промяна на парадигмата - институционално наличие, вдишване на отговорност, стабилизиране. Този опит не даде бързи резултати, тъй като стартира от ниска база и в тежка среда. Но спря разпада.
Чувам опасението, че този път води до размиване на лявата еднаквост. По този път минаха и социалистическите партии в Германия и Гърция. Това е обективна паника. Ако стабилността не бъде изпълнена с ясно ляво наличие, тогава рискът е действителен.
Затова споделям ясно: решението не е лидерска борба преди избори, а ляв завой със период и гаранции след тях.
Конгрес ще има.
Ще има диалог за водачество.
Но той би трябвало да се случи след изборите и след конституирането на новото Народно заседание, когато партията ще може умерено и без напън да реши бъдещето си. Днес решаваме дали Българска социалистическа партия ще отиде на избори като проведена политическа мощ или като партия, погълната от вътрешна борба.
И едно последно изречение -
аз съм горделив с постигнатото от моя екип
през последната една година! И като избавление на партията, и като избавление на страната! Няма мощ, която да ме убеди в противното. Българска социалистическа партия получи големия късмет да управлява сполучливо основни браншове в страната, да е деен участник в управлението на Народното събрание, да получи обезпечено дългогодишно наличие в регулаторните органи на страната, да избави парцелите на партията, вестника на партията, да възвърне интернационалния си престиж както на Запад, по този начин и на Изток, да завоюва уважението и респекта на българските синдикати, на хиляди мислещи и рационални хора. И в случай че през днешния ден тези триумфи се подминават с лека ръка, то един ден историята ще ги удостовери.
Така давам отговор и на въпроса на моите най-близки хора и на децата ми - за какво си причиняваш всичко това, за какво не избереш лесния път? Защото аз не мога да предам и хвърля на бунището хората, с които постигнахме всичко това през последната година. Затова и бях срещу оставката на това управление и не преставам да считам, че беше най-балансираното и рационално такова от доста дълги години насам!
Благодаря ви за вниманието.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ