Президентът: Българите трябва да се гордеем, че сме неделима част от Европа не по милост, а по принос, не за услуги, а заради заслуги
Слово на президента Румен Радев във връзка Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми представители на академичната общественост,
Уважаеми представители на Българската православна черква,
Скъпи учители, студенти и възпитаници,
Дами и господа,
Скъпи сънародници,
Има един ден в годината, в който България наподобява по този начин, както мнозина желаеме да я забележим. Има един празник, за който не спорим. В деня на Светите братя Кирил и Методий смъкваме доспехите, зарязваме злободневните полемики, пози и трофеи, крачим дружно в шествията - студенти и учени, млади и остарели, тъй като в безбрежното поле на науката и културата цялостен живот си оставаме възпитаници. На 24 май всички сме деца. Спомняме си какви сме били, желае ни се да сме като тях - непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме буквите и лицата на учителите, които са ни създали хора.
От България потеглят значими културни процеси в Европа - българската писменост, славянската словесност, богослужебна традиция и богомилството са вградени в културния код на континента. Затова ние, българите, сме неделима част от Европа не по благосклонност, а по принос, не за услуги, а поради заслуги. Ние би трябвало да се гордеем с това!
Българското културно поле в нашата кръстопътна Родина е попило доста въздействия. И дръзвам да настоявам, че има неща, които са недостъпни за хладния разум, само че които нашият народ схваща таман заради своя античен, комплициран, от време на време мъчителен, само че богат нравствен опит.
На 24 май всички българи имаме мотив да почувстваме уюта на нашия роден език. В него се завръщаме като в собствен дом, даже когато сме сами с мислите си или надалеч от Родината. Нека не забравяме, че ние живеем в езика и той живее посредством нас. Че всички дружно подреждаме този единствен общ дом. Нека бдим над него, дано го изговаряме с обич, да не пилеем думите, а да ги пазим. Всяко потомство завещава своя версия на езика на идващото, по тази причина през днешния ден, създавайки българския език в нашите диалози, да го вършим най-малко толкоз богат и експресивен, колкото този, който наследихме от нашите прародители.
Нека честитим историческия триумф на писателя Георги Господинов. Това е освен самопризнание за българския език, просвета и култура, само че и прелестен подарък за днешния празник.
За първи път виждам толкоз хора, излезли да почетат празника. Убеден съм, че духовният напредък, който залива българските улици и площади през днешния ден, е залогът, че като народ ще надмогнем всяко тестване. Че България ще бъде единна, още по-силна и духовно богата.
Честит празник!
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми представители на академичната общественост,
Уважаеми представители на Българската православна черква,
Скъпи учители, студенти и възпитаници,
Дами и господа,
Скъпи сънародници,
Има един ден в годината, в който България наподобява по този начин, както мнозина желаеме да я забележим. Има един празник, за който не спорим. В деня на Светите братя Кирил и Методий смъкваме доспехите, зарязваме злободневните полемики, пози и трофеи, крачим дружно в шествията - студенти и учени, млади и остарели, тъй като в безбрежното поле на науката и културата цялостен живот си оставаме възпитаници. На 24 май всички сме деца. Спомняме си какви сме били, желае ни се да сме като тях - непредубедени, възторжени, откриващи света. Днес си спомняме буквите и лицата на учителите, които са ни създали хора.
От България потеглят значими културни процеси в Европа - българската писменост, славянската словесност, богослужебна традиция и богомилството са вградени в културния код на континента. Затова ние, българите, сме неделима част от Европа не по благосклонност, а по принос, не за услуги, а поради заслуги. Ние би трябвало да се гордеем с това!
Българското културно поле в нашата кръстопътна Родина е попило доста въздействия. И дръзвам да настоявам, че има неща, които са недостъпни за хладния разум, само че които нашият народ схваща таман заради своя античен, комплициран, от време на време мъчителен, само че богат нравствен опит.
На 24 май всички българи имаме мотив да почувстваме уюта на нашия роден език. В него се завръщаме като в собствен дом, даже когато сме сами с мислите си или надалеч от Родината. Нека не забравяме, че ние живеем в езика и той живее посредством нас. Че всички дружно подреждаме този единствен общ дом. Нека бдим над него, дано го изговаряме с обич, да не пилеем думите, а да ги пазим. Всяко потомство завещава своя версия на езика на идващото, по тази причина през днешния ден, създавайки българския език в нашите диалози, да го вършим най-малко толкоз богат и експресивен, колкото този, който наследихме от нашите прародители.
Нека честитим историческия триумф на писателя Георги Господинов. Това е освен самопризнание за българския език, просвета и култура, само че и прелестен подарък за днешния празник.
За първи път виждам толкоз хора, излезли да почетат празника. Убеден съм, че духовният напредък, който залива българските улици и площади през днешния ден, е залогът, че като народ ще надмогнем всяко тестване. Че България ще бъде единна, още по-силна и духовно богата.
Честит празник!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ