Балканска държава е твърдо решена да продаде най-голямата си банка
Словения е твърдо решена да приватизира държавната Nova Ljubljanska Banka и по този начин да извърши обещанието си към Европейския съюз да трансферира най-голямата си банка в частни ръце.
Заемодателят, прочут като NLB, получи през 2013 година 3.2 милиарда евро избавително финансиране с пари на данъкоплатците, утвърдено от Брюксел, което разреши на Словения да избегне строгото интернационалното избавяне в гръцки жанр.
Според европейските правила за държавната помощ, страната се ангажира да продаде банката в в началото обществено предложение през предходната година. Но държавното управление на премиера Миро Церар спря процедурата поради ниската цена и риска от трансферираните депозити от прилежаща Хърватия, които са на стойност 400 млн. евро.
" Частичната приватизация на NLB към момента е задачата, която желаеме да реализираме - няма подозрение в това. През новата година навлязохме в нова фаза в диалозите с Европейската комисия, които досега са доста градивни. Очаквам, че ще намерим подобаващ метод да подсигуряваме, че нашите ползи ще бъдат взети под внимание и благодарение на Европейски Съюз ще решим основни проблеми ", съобщи словенският министър на финансите Матея Враничар Ерман.
Адриатическата страна е една от страните в Източна Европа, които най-бавно се освобождават от държавните активи след рухването на комунизма. Няколко държавни управления се бориха да оцелеят, откакто предложиха стратегически активи за обмен.
През ноември управляващите предложиха да бъде назначен специфичен комисар, който да ръководи NLB като опция на продажбата на печелившите й единици на Балканите. Правителството изиска от Брюксел 3 години закъснение на продажбата.
Бреме за данъкоплатците
" Не искам - и Европейската комисия схваща това - да се постанова на словенските данъкоплатци да понесат тази тежест 2 пъти поради нерешени исторически въпроси. Обсъждаме трансферираните депозити на хърватските спестители ", изясни Враничар Ерман.
Словения и Хърватия, две съседки, които бяха част от някогашна Югославия, спорят от години за сумата от 300 млн. евро, които Хърватия желае да получи като отплата за за отрязването на достъпа на задграничните спестители до техните депозити в предшественика на NLB след разпадането на Югославия през 90-те години. Повечето от хърватските депозанти трансферират исковете си към хърватската страна, която ги заплаща в края на предишния век и от този момент се пробва да си върне парите от Словения.
Официални представители на Европейски Съюз приканиха няколко словенски държавни управления да понижат ролята на страната в стопанската система след десетилетия неприятно ръководство. Враничар Ерман съобщи, че вложителите в словенските държавни облигации не се тормозят доста от забавянето на приватизацията на банките. Финансовият министър показа през ноември, че диалозите с Европейски Съюз са " сложни ".
" Когато вложителите правят оценка готовността на Словения да извърши уговорките си свързани с приватизацията, те не се вглеждат толкоз в съответните случаи, а по-скоро в самия развой. Важен пробив бе продажбата на Nova Kreditna Banka Maribor и страничните резултати отвън цената, които бяха доста по-големи ", изясни Враничар Ерман.
Заемодателят, прочут като NLB, получи през 2013 година 3.2 милиарда евро избавително финансиране с пари на данъкоплатците, утвърдено от Брюксел, което разреши на Словения да избегне строгото интернационалното избавяне в гръцки жанр.
Според европейските правила за държавната помощ, страната се ангажира да продаде банката в в началото обществено предложение през предходната година. Но държавното управление на премиера Миро Церар спря процедурата поради ниската цена и риска от трансферираните депозити от прилежаща Хърватия, които са на стойност 400 млн. евро.
" Частичната приватизация на NLB към момента е задачата, която желаеме да реализираме - няма подозрение в това. През новата година навлязохме в нова фаза в диалозите с Европейската комисия, които досега са доста градивни. Очаквам, че ще намерим подобаващ метод да подсигуряваме, че нашите ползи ще бъдат взети под внимание и благодарение на Европейски Съюз ще решим основни проблеми ", съобщи словенският министър на финансите Матея Враничар Ерман.
Адриатическата страна е една от страните в Източна Европа, които най-бавно се освобождават от държавните активи след рухването на комунизма. Няколко държавни управления се бориха да оцелеят, откакто предложиха стратегически активи за обмен.
През ноември управляващите предложиха да бъде назначен специфичен комисар, който да ръководи NLB като опция на продажбата на печелившите й единици на Балканите. Правителството изиска от Брюксел 3 години закъснение на продажбата.
Бреме за данъкоплатците
" Не искам - и Европейската комисия схваща това - да се постанова на словенските данъкоплатци да понесат тази тежест 2 пъти поради нерешени исторически въпроси. Обсъждаме трансферираните депозити на хърватските спестители ", изясни Враничар Ерман.
Словения и Хърватия, две съседки, които бяха част от някогашна Югославия, спорят от години за сумата от 300 млн. евро, които Хърватия желае да получи като отплата за за отрязването на достъпа на задграничните спестители до техните депозити в предшественика на NLB след разпадането на Югославия през 90-те години. Повечето от хърватските депозанти трансферират исковете си към хърватската страна, която ги заплаща в края на предишния век и от този момент се пробва да си върне парите от Словения.
Официални представители на Европейски Съюз приканиха няколко словенски държавни управления да понижат ролята на страната в стопанската система след десетилетия неприятно ръководство. Враничар Ерман съобщи, че вложителите в словенските държавни облигации не се тормозят доста от забавянето на приватизацията на банките. Финансовият министър показа през ноември, че диалозите с Европейски Съюз са " сложни ".
" Когато вложителите правят оценка готовността на Словения да извърши уговорките си свързани с приватизацията, те не се вглеждат толкоз в съответните случаи, а по-скоро в самия развой. Важен пробив бе продажбата на Nova Kreditna Banka Maribor и страничните резултати отвън цената, които бяха доста по-големи ", изясни Враничар Ерман.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ