Словения е готова да сподели с България опита си в

Словения е подготвена да показа с България опита си в приемането на еврото и с интервала на преход сред националната и европейската валута. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция вицегуверньорът на Словенската централна банка (Банка Словение - Banke Slovenije) Примож Доленц. Словения стана част от Европейски Съюз през 2004 година и още същата година влезе в така наречен чакалня на еврозоната (Европейския валутен механизъм - ERM II). През 2006 страната дефинира окончателния обменен курс на националната си валута толар към еврото, а през 2007 година стана 13-ият член на еврозоната. Коментирайки въпроса за приемането на еврото и процеса на преход от националната към общоевропейската валута, Доленц означи, че в това отношение Словения е послужила като образец за най-хубавите практики за Хърватия, която ще се причисли към валутни съюз на 1 януари 2023 година. " В този развой можахме доста да помогнем на Хърватия със препоръки въз основата на нашия опит, можем да помогнем и на България, " сподели Примож Доленц. По думите му в този интервал на акомодация към общоевропейската валута е било доста значимо това, че словенците значително към този момент са били привикнали с еврото, защото съседите им Италия и Австрия към този момент са употребявали единната европейска валута, а Словения има мощни търговски и туристически връзки с тези страни. Важна роля е изиграла и осведомителната акция, осъществена в съгласуваност сред разнообразни словенски институции. „ Сега, откакто еврото се употребява към този момент над 20 години, мисля, че страните, които ще се причислят към еврозоната през идващите години, няма да имат проблеми в подготовката, приемането или потреблението на еврото. Подобна е обстановката в Хърватия. Те имат обилни доходи от туризъм, доста хора идват в страната с евро, тъй че хърватите познават еврото. Не мисля, че при България ситуацията е доста по-различно в това отношение “, сподели Доленц. Словенският вицегуверньор разяснява опасенията от внезапен скок на цените след въвеждането на еврото, като разграничи статистическата инфлация и така наречен възприемана инфлация. Статистическите данни сочат, че годишната инфлацията (HICP) в Словения е била 2,5 на 100 през 2006 година и се е ускорила до 3,8 на 100 през 2007 година, когато в страната е въведено еврото, а през 2008 година е достигнала 5,5 %. В Словения резултатът от еврото в действителност беше много слаб. На еврото, съгласно оценки, се дължи единствено една четвърт процентен пункт от инфлацията през 2007 година, отбелязва Примож Доленц. Макар резултатът върху растежа на инфлацията от въвеждането на единната европейска валута да е бил пренебрежимо дребен, по думите на банкера става дума най-вече за артикули и услуги с по-ниска стойност, чиито цени хората са познавали добре и по тази причина са забелязали всяко покачване при тях. Той отбелязва, че в сходна обстановка статистически инфлацията остава ниска, защото тези артикули и услуги не съставляват забележителен дял в потребителската кошница, само че хората я усещат като висока. Това докара до негативен психически резултат върху хората. Всеки знаеше какъв брой струваше кафето преди и след еврото, само че статистически резултатът беше съвсем нищожен, беше дребен, сподели Доленц. Друга причина за ускорение на инфлацията след въвеждането на еврото съгласно Доленц е прегряването на словенската стопанската система в този интервал. Словения регистрира стопански напредък от 5,7 % през 2006 година, който през 2007 година се форсира до 7 на 100. През 2007 година, и даже преди този момент, имахме мощен стопански напредък посредством основно на вътрешното търсене. Растежът на брутния вътрешен артикул (БВП) по това време беше към 7 % и това докара до повишение на инфлацията. Имахме по едно и също време въвеждане на еврото и прегряване на стопанската система и хората биха помислили, че инфлацията се дължи на еврото, само че това не е по този начин, акцентира Доленц.  Коментирайки изгодите за Словения от приемането на еврото, словенският вицегуверньор посочи свързаността на Словения с европейските пазари, европейското произвеждане и вериги на доставки. Той акцентира също по този начин забележителните доходи на страната от туризъм. Делът на приходите от туризъм в общия Брутният вътрешен продукт на Словения е 6,5 на 100 през 2020 година по данни на Световния съвет за пътувания и туризъм. В този подтекст по думите на Доленц извънредно значим фактор е това, че с приемането на еврото се заобикалят рисковете, свързани с валутните курсове. Благодарение на еврото " несигурността в бизнеса доста е намаляла ", напомня той. Еврото, по наши оценки, е асъдействало доста за конкурентоспособността на Словения посредством по-конкурентните цени, а също така способства за по-стабилна икономическа среда, сподели Доленц. Той означи също по този начин, че с пълноправното участие в еврозоната за насочените към експорт компании пазарът се е нараснал доста, защото е " доста по-лесно да се прави бизнес с една и съща валута ".  Благодарение на еврото също така са се нараснали корпоративните вложения, суверенните рейтинги на страната са били нараснали и това съответно се е отразило удобно на разноските й по кредитирането. “В последна сметка еврото донесе ниски лихви за Словения, донесе финансова непоклатимост, ценова непоклатимост и тази непоклатимост има голям индиректен резултат върху бизнеса и хората ”, заключи Доленц. Според него влизането в еврозоната има един единствен минус, най-малко на доктрина: загубата на суверенитет на страната при осъществяване на паричната политика, с която да балансира личния си бизнес цикъл. По думите му обаче това може да стане посредством други ограничения. Имаме фискална политика, имаме структурни политики, макропруденциална политика. Така че имаме други принадлежности, посредством които можем да изгладим бизнес цикъла, изяснява Доленц. Той дефинира бързото прекосяване към еврото като естествено решение за Словения и очерта три фактора за това.  Първият е чисто политическото решение на страната. Вторият е, че словенците са имали високо доверие на еврото като тяхна бъдеща валута, защото исторически са били привикнали с немската марка, която бе сменена от еврото. А третият фактор е, че са съумели за малко време да изпълнят Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. “Основното предизвикателство беше инфлацията, защото отчитахме високи инфлационни нива преди да се присъединим (бел. ред. към еврозоната) и имаше мощен ангажимент и взаимни координирани дейности на словенското държавно управление и на словенската централна банка за намаление на инфлация, “ сподели Доленц. Той напомни, че когато Словения е била част от тогавашна Югославия, страната исторически е имала големи проблеми с инфлацията и даже хиперинфлация и по тази причина задължението и мотивацията за нейното нормализиране са били още по-големи.  Един от критериите за участие в еврозоната е ценова непоклатимост, като условието е междинният ритъм на инфлация в страната претендент да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите страни членки на Европейски Съюз с най-хубави индикатори. Според Доленц еврото се е оказало един натурален метод за справяне с казуса на високата инфлация. Всички наши старания за справяне с инфлация бяха допълнени от ограничения на фискалната политика и структурни промени, добави словенският вицегуверньор.