Папа Франциск: Словашката църква е свидетелка на креативността, свободата и диалога
Словаците през днешния ден се нуждаят от Църква, „ която да образува хората на вътрешна и виновна независимост, която знае по какъв начин да бъде изобретателна, като се потопи в историята и културата и която знае по какъв начин да води разговор със света “. Това е пътят, който папа Франциск уточни на към 4 милиона католици в страната, към две хиляди катехети, 300 семинаристи, три хиляди свещеници, показани от тези, които дружно с 22-та епископи го слушат в катедралата „ Свети Мартин “ в първата същинска среща с общността на вярващите и пастирите на Църквата в Словакия.
„ Желая – сподели папата при започване на словото си – да споделя вашето пътешестване, вашите въпроси, упованията и очакванията на тази Църква и тази страна ”, в стила на първата християнска общественост.
„ Църквата не е цитадела, палат, ситуиран високо, който гледа на света от разстояние и с пренебрежение “, като красивия палат в Братислава, в една Словакия „ която е лирика “, добави Папата. Църквата е общественост, „ която желае да притегля към Христос с насладата на Евангелието “. Ето за какво дано не се поддаваме пред изкушението за величие, за светско великолепие! Колко е красива скромната Църква, която не се отделя от света и не гледа с равнодушие към живота, а живее в него “.
„ Нека не забравяме: да живеем в него, значи да споделяме, да вървим дружно, да одобряваме въпросите и упованията на хората. Това ще ни помогне да излезем от самореферентността, тъй като центърът на Църквата не е Църквата! “
„ Трябва да се измъкнем от несъразмерна угриженост за себе си, за нашите структури и да се запитаме: „ Какви са духовните потребности и упования на нашия народ? Какво чака той от Църквата?”. Отговорът е систематизиран с три думи: независимост, креативност и разговор.
Накрая папата напомни една словашката сентенция: „ На всеки, който ти хвърли камък, ти дай самун “, което, съгласно него, е доста евангелско, тъй като следва поканата на Исус „ да се прекъсне порочният кръг “ на насилието, да „ се преодолее злото с положително “. Франциск приключи, като напомни свидетелството на кардинал Корец, йезуит„ преследван от режима “ и затворен, „ до момента в който не се разболя “. И въпреки всичко, пристигайки в Рим за юбилея на 2000 година, „ той отиде в катакомбите и възпламени свещ за своите преследвачи, просейки благосклонност за тях. Това е Евангелието! Тя пораства в живота и в историята посредством скромна и търпелива обич “, сподели папата. Оттук и последното благопожелание на папата за Църквата в Словакия: „ продължете вашето пътешестване в свободата на Евангелието, в творчеството на вярата и в разговора, който произтича от Божието състрадание “, с цел да бъдете „ занаятчии на мира и единодушието “.
След срещата с духовенството папа Франциск се насочи към Апостолическата нунциатура в Братислава и по-късно денем посети центъра за бездомни " Витлеем ", за който се грижат сестрите на Майка Тереза от Калкута.
„ Желая – сподели папата при започване на словото си – да споделя вашето пътешестване, вашите въпроси, упованията и очакванията на тази Църква и тази страна ”, в стила на първата християнска общественост.
„ Църквата не е цитадела, палат, ситуиран високо, който гледа на света от разстояние и с пренебрежение “, като красивия палат в Братислава, в една Словакия „ която е лирика “, добави Папата. Църквата е общественост, „ която желае да притегля към Христос с насладата на Евангелието “. Ето за какво дано не се поддаваме пред изкушението за величие, за светско великолепие! Колко е красива скромната Църква, която не се отделя от света и не гледа с равнодушие към живота, а живее в него “.
„ Нека не забравяме: да живеем в него, значи да споделяме, да вървим дружно, да одобряваме въпросите и упованията на хората. Това ще ни помогне да излезем от самореферентността, тъй като центърът на Църквата не е Църквата! “
„ Трябва да се измъкнем от несъразмерна угриженост за себе си, за нашите структури и да се запитаме: „ Какви са духовните потребности и упования на нашия народ? Какво чака той от Църквата?”. Отговорът е систематизиран с три думи: независимост, креативност и разговор.
Накрая папата напомни една словашката сентенция: „ На всеки, който ти хвърли камък, ти дай самун “, което, съгласно него, е доста евангелско, тъй като следва поканата на Исус „ да се прекъсне порочният кръг “ на насилието, да „ се преодолее злото с положително “. Франциск приключи, като напомни свидетелството на кардинал Корец, йезуит„ преследван от режима “ и затворен, „ до момента в който не се разболя “. И въпреки всичко, пристигайки в Рим за юбилея на 2000 година, „ той отиде в катакомбите и възпламени свещ за своите преследвачи, просейки благосклонност за тях. Това е Евангелието! Тя пораства в живота и в историята посредством скромна и търпелива обич “, сподели папата. Оттук и последното благопожелание на папата за Църквата в Словакия: „ продължете вашето пътешестване в свободата на Евангелието, в творчеството на вярата и в разговора, който произтича от Божието състрадание “, с цел да бъдете „ занаятчии на мира и единодушието “.
След срещата с духовенството папа Франциск се насочи към Апостолическата нунциатура в Братислава и по-късно денем посети центъра за бездомни " Витлеем ", за който се грижат сестрите на Майка Тереза от Калкута.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ