Ето какво причинява на слоновете експлоатацията им в туристическата индустрия
Слоновете може и да са известни със своите размери и мощ, само че туристите, които се возят на гърба им, към момента могат да причинят огромни вреди, както демонстрира тази фотография, споделена от група за избавяне на диви животни в Тайланд, пишат от Си Ен Ен.
На фотографията, предоставена от Фондация " Приятели на дивата природа в Тайланд " (WFFT), е изобразена Пай Лин, 71-годишна женска, чийто гръбначен дирек се е обезобразил след 25 години работа в туристическата промишленост, където е била принудена да носи до шест туристи по едно и също време.
" Гърбът на Пай Лин към момента носи белези от остарели точки на напън ", споделя групата. " Този непрестанен напън върху телата на слоновете може да утежни положението на тъканите и костите на гърба им, причинявайки необратими физически увреждания на гръбначния дирек. "
Разходките със слонове са известна туристическа активност в страните от Югоизточна Азия, само че съгласно деятелите тази процедура е форма на свирепост към животните, защото телата им не са предопределени за езда. Те настояват, че животните постоянно са измъчвани и експлоатирани и в други промишлености като трекинг и дърводобив, като доста от тях умират от безсилие и недохранване, защото са безусловно експлоатирани до гибел.
" Пай Лин дойде в нашето леговище през 2006 година, откакто е работил в тайландската туристическа промишленост ", споделя пред CNN Едуин Вик, шеф и създател на WFFT.
" Тя беше изоставена от предходния си притежател, който смяташе, че е прекомерно мудна и постоянно изпитва болежка и към този момент не може да работи добре ", добави той.
Том Тейлър, шеф на плана на групата, добави, че гърбовете на слоновете не са пригодени за носене на огромна тежест.
" Гръбнакът им се простира нагоре ", сподели Тейлър. " Постоянният напън върху гръбнака им от страна на туристите може да докара до трайни физически увреждания - което може да се види при Пай Лин. "
Вик сподели, че групата споделя историята на Пай Лин, с цел да увеличи осведомеността за жестокостта към слоновете и да подсети на хората в никакъв случай да не ги яздят, защото туризмът се завръща в страната след пандемията.
" Важно е да се разбере, че слоновете, за разлика от конете, не са отглеждани, с цел да бъдат яздени. Те не са питомни животни, а са взети от дивата природа и се отглеждат в ужасни условия ", споделя той.
Пай Лин доживява дните си дружно с още 24 избавени слона в убежището на WFFT покрай крайморския град Хуа Хин, на към 2,5 часа път с кола от Банкок.
Сега тя е по-възрастна и е напълняла. " Тя е по-дебела, в сравнение с когато пристигна при нас за първи път ", споделя Вик. " Но формата на гръбнака ѝ се вижда доста ясно - това е физическа дисторция, с която тя ще би трябвало да живее, само че се оправя добре. "
Интровертната " остаряла дама " се радва на личното си пространство.
" Тя несъмнено е интроверт и не обича да е в компанията на други слонове, само че обича вниманието на хората ", прибавя Вик.
" Тя става раздразнителна, когато става дума за храна, само че е доста блага слоница. "
На фотографията, предоставена от Фондация " Приятели на дивата природа в Тайланд " (WFFT), е изобразена Пай Лин, 71-годишна женска, чийто гръбначен дирек се е обезобразил след 25 години работа в туристическата промишленост, където е била принудена да носи до шест туристи по едно и също време.
" Гърбът на Пай Лин към момента носи белези от остарели точки на напън ", споделя групата. " Този непрестанен напън върху телата на слоновете може да утежни положението на тъканите и костите на гърба им, причинявайки необратими физически увреждания на гръбначния дирек. "
Разходките със слонове са известна туристическа активност в страните от Югоизточна Азия, само че съгласно деятелите тази процедура е форма на свирепост към животните, защото телата им не са предопределени за езда. Те настояват, че животните постоянно са измъчвани и експлоатирани и в други промишлености като трекинг и дърводобив, като доста от тях умират от безсилие и недохранване, защото са безусловно експлоатирани до гибел.
" Пай Лин дойде в нашето леговище през 2006 година, откакто е работил в тайландската туристическа промишленост ", споделя пред CNN Едуин Вик, шеф и създател на WFFT.
" Тя беше изоставена от предходния си притежател, който смяташе, че е прекомерно мудна и постоянно изпитва болежка и към този момент не може да работи добре ", добави той.
Том Тейлър, шеф на плана на групата, добави, че гърбовете на слоновете не са пригодени за носене на огромна тежест.
" Гръбнакът им се простира нагоре ", сподели Тейлър. " Постоянният напън върху гръбнака им от страна на туристите може да докара до трайни физически увреждания - което може да се види при Пай Лин. "
Вик сподели, че групата споделя историята на Пай Лин, с цел да увеличи осведомеността за жестокостта към слоновете и да подсети на хората в никакъв случай да не ги яздят, защото туризмът се завръща в страната след пандемията.
" Важно е да се разбере, че слоновете, за разлика от конете, не са отглеждани, с цел да бъдат яздени. Те не са питомни животни, а са взети от дивата природа и се отглеждат в ужасни условия ", споделя той.
Пай Лин доживява дните си дружно с още 24 избавени слона в убежището на WFFT покрай крайморския град Хуа Хин, на към 2,5 часа път с кола от Банкок.
Сега тя е по-възрастна и е напълняла. " Тя е по-дебела, в сравнение с когато пристигна при нас за първи път ", споделя Вик. " Но формата на гръбнака ѝ се вижда доста ясно - това е физическа дисторция, с която тя ще би трябвало да живее, само че се оправя добре. "
Интровертната " остаряла дама " се радва на личното си пространство.
" Тя несъмнено е интроверт и не обича да е в компанията на други слонове, само че обича вниманието на хората ", прибавя Вик.
" Тя става раздразнителна, когато става дума за храна, само че е доста блага слоница. "
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ