Сложете ни в затвора за 5, 7, 10 години. Няма да се бием. За кого си даваме живота?
" Сложете ни в пандиза за 5, 7, 10 години. Няма да се бием. За кого си даваме живота? "
С сходни мнения мобилизирани руснаци от 1004-ти полк на съветската войска (от Калининград) засипаха командира си във видео, оповестено в канала " Осторожно. Новости " в " Телеграм ".
Войниците са гневни на локалните военни подразделения на ДНР.
" Те слагат момчетата ни на позиции и в първия комфортен случай бягат. " Тези от Калининград са месо ". Това са техни думи. Правете каквото пожелаете, аз се махам отсам! "
После се обажда различен глас.
" Те разделят армията. Когато работихме с инструктор го питах, тъй като се тормозих: " Защо ни разделяте? " Той ми отговори: " Винаги ще го върша. Вие сте си вие, ние сме ние. Това ваш дом ли е? ", пита ме той и като му отговорих " не ", той ми сподели: " Това е моят дом ".
След това приказва различен боец, който хипотетично ще има тежки проблеми даже в случай че физически остане незасегнат от войната.
" Ще ви кажа какво е да тичаш към позиции под непрекъснат огън. Слава Богу, че нищо не се случи. И извежднъж БАМ - пада граната от дрон. После седиш и пушиш 8 цигари, тъй като ръцете ти треперят. Да, не съм на 20 години, само че ръцете треперят. На всяка възраст това е ужасно. И тогава след няколко дни ти споделят, че би трябвало да се изтеглиш през същия насран път. А те (предполагаемо приказва за украинците) си седят там нахално с термовизионните камери - какво им пречи да дойдат и да ни обстрелват с гранати? "
Друг боец се обръща с пряк въпрос към командира.
" Как ще се чувствате, когато убиете цялата рота за една седмица? ", пита той и получава колеблив отговор:
" А вие какви оферти имате? ".
Руснаците избухват в хор, като на един от тях съумяват да се разграничат думите: " Изпратете ни при териториалните сили, където би трябвало да бъдем! ".
" Да не сме някакви експерти? Не желаете да ви отхвърляме? По-добре да отидем в пандиза тогава ", обажда се един и е подсилен от събратята си: " Сложете ни в затвор, никой няма да се бие ".
Един боец стартира да любознания.
" Колко време е: 5, 7, 10 години? Не ми пука! Поне ще сме живи и няма да си даваме живота! За кого, за какво? "
Командирът изяснява, че няма право да ги слага зад решетките.
" Кажете на тези, които имат, да го създадат. Животът ми е по-скъп, сериозен съм. Ще спечелвам пари в пандиза и ще ги изпращам на фамилията си. Дотук сме! "
Войник предизвестява командира да не си и помисля да ги изпраща по някакъв подъл метод на фронта. Той твърди, че ще му се стъжни живота и че " няма да извиним ".
" Готови сме за това, почтено. Готови ли сте всички? ", пита той събратята си, които удостоверяват гръмко с " Да ".
Малко по-късно бойците още веднъж възроптават против разделянето " ние - вие ", на което са подлагани от локалните подразделения и приканват командира да извика на място наемници да воюяват.
" Ако би трябвало ще се приберем пеш. Вие си воювайте. Може и с такси да си тръгнем ".
Руснаците описват за един от своите, който " през вчерашния ден просто излезе на открито, седна на скамейка, насочи револвер и си гръмна мозъка ".
" Право в челото. Медикът беше шокиран. Направи го тъкмо пред очите на механика ни. Той вървял и си приказвал: " Писна ми! Писна ми! ", след това паднал на колене... "
" В 04:00 часа вечерта чухме изстрела. "
" Целият взвод бе извикан в комендантството. Дойдохме през нощта. Какво е това? 1939 година? Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)? Черни камиони? "
Войник пита командира " дали желаят още самоубийци "? И продължи:
" Видяхте ли локвата от кръв? Върнах се от линията на съприкосновение и видях счупена военна каска и локва от кръв. Човекът не участваше в нападението. Не отиде, само че натисна спусъка. Нормално ли е това? Защото знаеше къде ще отиде, това нямаше да е първият му път. Как би трябвало да се отнасяме към това? "
Командирът, който съвсем от самото начало до този миг е мълчал, пита дали е казусът е в неналичието на добра подготовка на мобилизираните. Около него прозвучават въздишки и един изтощен глас стартира да приказва.
" Имаме доста проблеми, доста пъти ги изразихме. Моля, разберете ни, дайте ни да починем, през вчерашния ден беше такава неразбория, хора се върнаха от фронта и не им разрешиха да спят. Хора с маски нахлуха, съвсем разрушиха вратите. После го направиха още веднъж и още веднъж. И ядосаха момчета, които не са спали от 4 дни. Не желаеме да приказваме в този момент ".
" Put us in jail, 5, 7, 10 years, we`re ready! " " We`ll leave on foot or by taxi! Fight yourself! "
Footage of a conversation between the mobilised of the 1004th regiment from Kaliningrad and their battalion commander. The mobilised talk about their conflicts with local " L/DPR " …
— Dmitri (@wartranslated)
Още по темата
С сходни мнения мобилизирани руснаци от 1004-ти полк на съветската войска (от Калининград) засипаха командира си във видео, оповестено в канала " Осторожно. Новости " в " Телеграм ".
Войниците са гневни на локалните военни подразделения на ДНР.
" Те слагат момчетата ни на позиции и в първия комфортен случай бягат. " Тези от Калининград са месо ". Това са техни думи. Правете каквото пожелаете, аз се махам отсам! "
После се обажда различен глас.
" Те разделят армията. Когато работихме с инструктор го питах, тъй като се тормозих: " Защо ни разделяте? " Той ми отговори: " Винаги ще го върша. Вие сте си вие, ние сме ние. Това ваш дом ли е? ", пита ме той и като му отговорих " не ", той ми сподели: " Това е моят дом ".
След това приказва различен боец, който хипотетично ще има тежки проблеми даже в случай че физически остане незасегнат от войната.
" Ще ви кажа какво е да тичаш към позиции под непрекъснат огън. Слава Богу, че нищо не се случи. И извежднъж БАМ - пада граната от дрон. После седиш и пушиш 8 цигари, тъй като ръцете ти треперят. Да, не съм на 20 години, само че ръцете треперят. На всяка възраст това е ужасно. И тогава след няколко дни ти споделят, че би трябвало да се изтеглиш през същия насран път. А те (предполагаемо приказва за украинците) си седят там нахално с термовизионните камери - какво им пречи да дойдат и да ни обстрелват с гранати? "
Друг боец се обръща с пряк въпрос към командира.
" Как ще се чувствате, когато убиете цялата рота за една седмица? ", пита той и получава колеблив отговор:
" А вие какви оферти имате? ".
Руснаците избухват в хор, като на един от тях съумяват да се разграничат думите: " Изпратете ни при териториалните сили, където би трябвало да бъдем! ".
" Да не сме някакви експерти? Не желаете да ви отхвърляме? По-добре да отидем в пандиза тогава ", обажда се един и е подсилен от събратята си: " Сложете ни в затвор, никой няма да се бие ".
Един боец стартира да любознания.
" Колко време е: 5, 7, 10 години? Не ми пука! Поне ще сме живи и няма да си даваме живота! За кого, за какво? "
Командирът изяснява, че няма право да ги слага зад решетките.
" Кажете на тези, които имат, да го създадат. Животът ми е по-скъп, сериозен съм. Ще спечелвам пари в пандиза и ще ги изпращам на фамилията си. Дотук сме! "
Войник предизвестява командира да не си и помисля да ги изпраща по някакъв подъл метод на фронта. Той твърди, че ще му се стъжни живота и че " няма да извиним ".
" Готови сме за това, почтено. Готови ли сте всички? ", пита той събратята си, които удостоверяват гръмко с " Да ".
Малко по-късно бойците още веднъж възроптават против разделянето " ние - вие ", на което са подлагани от локалните подразделения и приканват командира да извика на място наемници да воюяват.
" Ако би трябвало ще се приберем пеш. Вие си воювайте. Може и с такси да си тръгнем ".
Руснаците описват за един от своите, който " през вчерашния ден просто излезе на открито, седна на скамейка, насочи револвер и си гръмна мозъка ".
" Право в челото. Медикът беше шокиран. Направи го тъкмо пред очите на механика ни. Той вървял и си приказвал: " Писна ми! Писна ми! ", след това паднал на колене... "
" В 04:00 часа вечерта чухме изстрела. "
" Целият взвод бе извикан в комендантството. Дойдохме през нощта. Какво е това? 1939 година? Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)? Черни камиони? "
Войник пита командира " дали желаят още самоубийци "? И продължи:
" Видяхте ли локвата от кръв? Върнах се от линията на съприкосновение и видях счупена военна каска и локва от кръв. Човекът не участваше в нападението. Не отиде, само че натисна спусъка. Нормално ли е това? Защото знаеше къде ще отиде, това нямаше да е първият му път. Как би трябвало да се отнасяме към това? "
Командирът, който съвсем от самото начало до този миг е мълчал, пита дали е казусът е в неналичието на добра подготовка на мобилизираните. Около него прозвучават въздишки и един изтощен глас стартира да приказва.
" Имаме доста проблеми, доста пъти ги изразихме. Моля, разберете ни, дайте ни да починем, през вчерашния ден беше такава неразбория, хора се върнаха от фронта и не им разрешиха да спят. Хора с маски нахлуха, съвсем разрушиха вратите. После го направиха още веднъж и още веднъж. И ядосаха момчета, които не са спали от 4 дни. Не желаеме да приказваме в този момент ".
" Put us in jail, 5, 7, 10 years, we`re ready! " " We`ll leave on foot or by taxi! Fight yourself! "
Footage of a conversation between the mobilised of the 1004th regiment from Kaliningrad and their battalion commander. The mobilised talk about their conflicts with local " L/DPR " …
— Dmitri (@wartranslated)
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ