Сложен е проблемът с политическото четене на българската история в

Сложен е казусът с политическото четене на българската история в едно общество, което е много неисторично. 

Това сподели пред БНР историкът доцент Мартин Иванов, учител с СУ " Св. Климент Охридски ".

" Когато не познаваш и не се интересуваш от персоналната си фамилна история, какъв брой достоверен е ползата ти към историята на по-голямата общественост, на нацията, на която принадлежиш. Може би трябва да се търси очовечаване на историята и изчистване от политически злоупотреби с нашето минало, с цел да може да бъде почувствано по.-лично и по-естествено ".

Не би трябвало да се спекулира с историята, безапелационен беше доцент Иванов и добави: 

" Дълбоко се колебая до каква степен беше разтърсено българското общество от това кой да бъде Националният празник - дали 3-ти март, или 24-ти май ".

По думите на историка дебатът, последвал предлагането за смяна на националния празник на България, е посочил, че тематиката е употребена като платформа за отиграване на обособени политически цели, " чисто тактически, даже не и стратегически ":

" За страдание историята продължава да бъде полесражение на днешни политически щения, които никога не са свързани с националната ни горделивост ".

Според историка доцент Мартин Иванов издигането на съветски флагове на Националния празник на България е поредна политическа корист с българската история:

" Това е политическа провокация, тъй като ние би трябвало да си зададем въпроса дали фактически честваме празника на българо-руската дружба, или би трябвало да честваме българското Освобождение. Защото остава натрапчиво усещането, че за едни хора това е денят на българо-руската дружба