Зоолог обясни защо мечките слизат в населените места
Слизането на мечките в обитаемоте места е обусловено от неналичието на храна в гората, разяснява за Българска телеграфна агенция зоологът Александър Дуцов. Той е член на Сдружение за дива природа " Балкани " и дълги години следи разпространяването на мечките у нас.
По думите му огромна част от горите са изсечени и няма остарели дървета , които да плододават буков или дъбов жълъд. На доста места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са сменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на предишния век, уточни Дуцов. Според него боровата гора няма вода и храна, там не се срещат нито жълъди, нито плодове и една широколистна или смесена гора е доста по-богата на живот.
Освен това, к огато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки човеци, младите са изтласкани в периферията и постоянно слизат до обитаемоте места. Това също е една от аргументите за чести срещи с мечки, показа Дуцов. Той увери, че в Централен Балкан мечките са повече, в сравнение с в Родопите да вземем за пример . По думите му това се дължи на широколистните и смесени гори, с доста по-богати местообитания и хранителна среда.
Мечките у нас демонстрират почит от хората и в случай че човек не им влиза в персоналното пространство, са безвредни, счита Дуцов. При среща с мечка е належащо да се резервира успокоение, да не се бяга, а да наведеш глава и леко да отстъпваш, без да гледаш хищника в очите, поучава зоологът.
Мечките са значим съставен елемент от природата, без тях светът ще бъде доста по-пуст и системата ще излезе отвън баланс, твърди Дуцов. Според него, като всеядно животно, мечката се храни с доста плодове и инсекти, доста постоянно обръща дънери, търси червеи и ларви. Тя е висшият див звяр, който попречва развиването на по-висока популация на другите хищници. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, с цел да не се популяризират заболявания и да не се развиват епидемии, изясни зоологът. Той уточни като образец американския парк Йелоустоун, в който в резултат на изгонването на мечките и вълците, се е получила свръхпопулация на елените и е спряло възобновяването на гората.
" Всеки див звяр си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма потребност от тровене с пестициди. Хората не го схващат - избиват хищниците, след това дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната ", сигнализира зоологът.
Изготвен е европейски проект за деяние по отношение на мечките, който е съгласуван с особеностите на всяка страна, заяви още Дуцов. Планът стъпва с изключение на на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Всяка страна има и собствен народен проект. В документа е приложена допустимо най-хубавата процедура за съответната страна и за Европа.
Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, вероятни закани, ограничения за намаляването им, взаимоотношение с хора, карантинна активност и така нататък Ако изключим Русия, най-вече мечки има Румъния, във Финландия и Швеция , сподели Дуцов.
По думите му огромна част от горите са изсечени и няма остарели дървета , които да плододават буков или дъбов жълъд. На доста места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са сменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на предишния век, уточни Дуцов. Според него боровата гора няма вода и храна, там не се срещат нито жълъди, нито плодове и една широколистна или смесена гора е доста по-богата на живот.
Освен това, к огато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки човеци, младите са изтласкани в периферията и постоянно слизат до обитаемоте места. Това също е една от аргументите за чести срещи с мечки, показа Дуцов. Той увери, че в Централен Балкан мечките са повече, в сравнение с в Родопите да вземем за пример . По думите му това се дължи на широколистните и смесени гори, с доста по-богати местообитания и хранителна среда.
Мечките у нас демонстрират почит от хората и в случай че човек не им влиза в персоналното пространство, са безвредни, счита Дуцов. При среща с мечка е належащо да се резервира успокоение, да не се бяга, а да наведеш глава и леко да отстъпваш, без да гледаш хищника в очите, поучава зоологът.
Мечките са значим съставен елемент от природата, без тях светът ще бъде доста по-пуст и системата ще излезе отвън баланс, твърди Дуцов. Според него, като всеядно животно, мечката се храни с доста плодове и инсекти, доста постоянно обръща дънери, търси червеи и ларви. Тя е висшият див звяр, който попречва развиването на по-висока популация на другите хищници. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, с цел да не се популяризират заболявания и да не се развиват епидемии, изясни зоологът. Той уточни като образец американския парк Йелоустоун, в който в резултат на изгонването на мечките и вълците, се е получила свръхпопулация на елените и е спряло възобновяването на гората.
" Всеки див звяр си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма потребност от тровене с пестициди. Хората не го схващат - избиват хищниците, след това дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната ", сигнализира зоологът.
Изготвен е европейски проект за деяние по отношение на мечките, който е съгласуван с особеностите на всяка страна, заяви още Дуцов. Планът стъпва с изключение на на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Всяка страна има и собствен народен проект. В документа е приложена допустимо най-хубавата процедура за съответната страна и за Европа.
Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, вероятни закани, ограничения за намаляването им, взаимоотношение с хора, карантинна активност и така нататък Ако изключим Русия, най-вече мечки има Румъния, във Финландия и Швеция , сподели Дуцов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ