Сливи за смет
„ Сливи за боклук “ е българска национална приказка, която, за разлика от авторовите, които са измислени от съответен създател, е плод на мъдростта на народа. Както множеството от нас знаят, дейностите от всекидневието на българите в далечното минало са разграничени – мъжете правят тежката и уморителна работа на полето или в работилницата, до момента в който дамите са задължени да поддържат реда в къщата и да се грижат за децата. Работните хора се радват на особена респект, тъй като те носят самун на масата и по този начин у дома постоянно е радостно. Именно по тази причина българският фолклор нееднократно акцентира трудолюбието като полезност.
Неслучайно от дребни израстваме с поговорки като: „ Работата краси индивида, мързелът го грози. “ или „ Няма положително без пот “. Дори тези поговорки отразяват обстоятелството, че трудът заема централна роля в българския обичай епохи наред. Считан за незаменима добродетел, той е в основата на сюжета на доста български битови приказки.
Сливи за боклук
Един селяндур намислил да ожени сина си за положително и работно момиче. Натоварил кола със сливи. Тръгнал по селата да ги продава.
— Хайде сливи за боклук, сливи за боклук! — викал селянинът и карал колата по улиците.
Разбързали се дами, моми, баби да метат къщите. Надпреварвали се коя повече боклук да събере, та повече сливи да вземе. Една носи цялостен чувал, друга — крина, трета — престилка. Носят и се хвалят:
— Я погледнете какъв брой боклук събрах из къщи! Добре, че пристигна подобен малоумен сливар, да му я дадем за сливи!
Селянинът вземал боклук, давал сливи. По едно време пристигнало хубаво момиче. То стискало боклук в забрадка.
— Е-е, хубава девойко, доста малко си събрала — споделил сливарят. — За толкоз боклук какви сливи ще ти дам!
— Нямаме повече, чичко, по никакъв начин нямаме. Тая боклук не е от нашата къща. Дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.
Сливарят като чул това, доста се зарадвал.
— Такова чисто и работливо момиче, което не държи боклук в къщи, ще бъде най-хубавата къщовница за моя наследник — рекъл си той и го взел за снаха.
