Осил в носа, нож в гърба – тревата в Сливен расте, гневът – също
Сливен – града на ветровете, на кълбовидните плевели и на публично узаконеното безхаберие. Тук тревните площи са не просто занемарени – те са дребни джунгли, в които всеки сантиметър трева е заредена с изненада: кърлеж, осил, стъкло или просто безсмъртна бутилка от предишното лято.
Собственичка на куче споделя в обществените мрежи по какъв начин любимецът ѝ се нуждаел от риноскопия под цялостна анестезия, с цел да бъде изваден осил, забит в носната празнина. Причината? Общинската немарливост. Площите не се косят. Не се почистват. Не се обезпаразитяват. А извиненията? Все същите: " Няма хора. " " Няма средства. " " Не е приоритет. "
Днес е куче, на следващия ден е дете
Много хора си споделят: „ Ами, да си го гледа! “ Добре. А по какъв начин тъкмо гледаме децата си, когато играят в тези същите треви? Когато осилите влизат не в кучешки нос, а в детски обувки, очи, уши? Кога ще разберем, че една неокосена повърхност не е „ проблем на кучкарите “, а на всички ни?
Ето целия пост във Фейсбук на Daniela Deicheva:
Искам да изразя дълбокото си отвращение от положението, в което се намират тревните площи из някои елементи на града – неподдържани, с живеещи в тях кърлежи, цялостни с рискови сухи осили, които освен загрозяват, само че и заплашват здравето на живи същества.
Пиша това известие, откакто на личното ми куче се наложи да бъде направена риноскопия под анестезия, с цел да бъде отхвърлен осил, забил се надълбоко в носната празнина. Това не беше просто неприятно – беше мъчително, рисковано и скъпо. Всичко това – поради безхаберие и цялостна липса на обикновена грижа за общите площи. И не желая мнения от сорта на " Гледайте си кучето по-внимателно " или " Не го разхождайте там, има кучешки паркове ", тъй като ситуацията там е същото! Внимавайте доста, сливналии, пазете и децата си, тъй като това можеше да са те! Ето по какъв начин от нещо толкоз малко, стават огромни беди.
Настоявам да бъде взето отношение и да се извърши постоянно косене и разчистване на тревните площи – освен в централната част, а и в междублоковите пространства, по паркове и край улици и алеи!
Стига с нехайството! Това е въпрос на отговорност към общността. Срамота!
Услугите си ги плащаме. Грижата – я има, я не. Хората заплащат налози. За поддръжка. За непорочност. За ред. А какво получават? Риноскопии, капсули с антибиотици, и посттравматични прекарвания след разходка в кварталната поляна.
Стига с тази селективна грижа! Не желаеме „ празнично окосен център за Гергьовден “. Искаме постоянно окосени и обезпаразитени площи на всички места!
Защото, когато хванеш осил в носа на кучето си, не ти е до смях. Не ти е до избори. И сигурно не ти е до „ това не е моя работа “.
Време е някой в Сливен да слезе от служебния джип и да се разноски пешком. Само да не не помни противокърлежовия спрей. И маска – не от Коронавирус, а от позор.
Собственичка на куче споделя в обществените мрежи по какъв начин любимецът ѝ се нуждаел от риноскопия под цялостна анестезия, с цел да бъде изваден осил, забит в носната празнина. Причината? Общинската немарливост. Площите не се косят. Не се почистват. Не се обезпаразитяват. А извиненията? Все същите: " Няма хора. " " Няма средства. " " Не е приоритет. "
Днес е куче, на следващия ден е дете
Много хора си споделят: „ Ами, да си го гледа! “ Добре. А по какъв начин тъкмо гледаме децата си, когато играят в тези същите треви? Когато осилите влизат не в кучешки нос, а в детски обувки, очи, уши? Кога ще разберем, че една неокосена повърхност не е „ проблем на кучкарите “, а на всички ни?
Ето целия пост във Фейсбук на Daniela Deicheva:
Искам да изразя дълбокото си отвращение от положението, в което се намират тревните площи из някои елементи на града – неподдържани, с живеещи в тях кърлежи, цялостни с рискови сухи осили, които освен загрозяват, само че и заплашват здравето на живи същества.
Пиша това известие, откакто на личното ми куче се наложи да бъде направена риноскопия под анестезия, с цел да бъде отхвърлен осил, забил се надълбоко в носната празнина. Това не беше просто неприятно – беше мъчително, рисковано и скъпо. Всичко това – поради безхаберие и цялостна липса на обикновена грижа за общите площи. И не желая мнения от сорта на " Гледайте си кучето по-внимателно " или " Не го разхождайте там, има кучешки паркове ", тъй като ситуацията там е същото! Внимавайте доста, сливналии, пазете и децата си, тъй като това можеше да са те! Ето по какъв начин от нещо толкоз малко, стават огромни беди.
Настоявам да бъде взето отношение и да се извърши постоянно косене и разчистване на тревните площи – освен в централната част, а и в междублоковите пространства, по паркове и край улици и алеи!
Стига с нехайството! Това е въпрос на отговорност към общността. Срамота!
Услугите си ги плащаме. Грижата – я има, я не. Хората заплащат налози. За поддръжка. За непорочност. За ред. А какво получават? Риноскопии, капсули с антибиотици, и посттравматични прекарвания след разходка в кварталната поляна.
Стига с тази селективна грижа! Не желаеме „ празнично окосен център за Гергьовден “. Искаме постоянно окосени и обезпаразитени площи на всички места!
Защото, когато хванеш осил в носа на кучето си, не ти е до смях. Не ти е до избори. И сигурно не ти е до „ това не е моя работа “.
Време е някой в Сливен да слезе от служебния джип и да се разноски пешком. Само да не не помни противокърлежовия спрей. И маска – не от Коронавирус, а от позор.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




