Пансън Ким, хореограф: Страхът е издигнал огромна стена между нас и щастието
Сливайки танц, музика и куклен спектакъл, танцовият театър CAGED води публиката в света на трима персонажи и техните страхове, които завладяват съзнанието и мозъците им. Неговият създател, корейският хореограф Пансън Ким го дефинира като " огледало на личните ни увреждания ". Световната му премиера следва на 7 септември от 19:30 ч. в Дом на културата " Борис Христов " в Пловдив.
Това е първата творба на учредената от Ким в България Gaya dance Company, само че за хореографа танцът е метод на живот още от дете. Завършва Националния университет по изкуства в Корея (K-Arts) в Сеул. Развива интернационална кариера като танцьор в продукции на Жан-Клод Галота, Изток Ковач, Исмаел Иво, Laboratory Dance Project, Мина Ю и други. От 2010 година е хореограф на редица модерни танцови спектакли с интернационално самопризнание.
В CAGED той работи с огромен и доста пъстър интернационален екип с българско присъединяване. В спектакъла под друга форма вземат участие няколко български актьори. С музикално осъществяване се включва Павел Терзийски, кукловоди са Стефан Димитров и Полина Христова, сценографията е на Никола Тороманов, с дизайна на куклите и маските се занимава Мариета Голомехова, а композитор и озвучител е Емилиян Гацов.
Към техния труд се причисляват и танцьорите от Gaya Dance Company, Корея - Бонг Су Ким, Йонгджун Шин и Джийон Янг. Светлинният дизайн пък е поверен на Каролин Вандам от Франция.
Седмица преди премиерата " Дневник " беседва с ядрото на този повсеместен труд - Пансъм Ким, който от известно време живее в Пловдив, към този момент обича България и учи езика.
Кога започнахте да гледате на страховете като източник на въодушевени?
- Този театър не е инспириран от страха. Той е опозиция против страха. CAGED е реакция против болните ни мозъци, в които страхът е издигнал голяма стена сред нас и щастието. Проявите на тази болест са на всички места в близост - яд, ненавист, горест, двуличие, злоба. Искаме ли да живеем по този начин?
Какъв беше Вашият максимален боязън, до момента в който бяхте дете и какъв е най-големият Ви боязън в този момент като зрял човек? Как въздейства времето на страховете ни?
- Моят максимален боязън постоянно е бил да престана в един миг да бъда добър, обичащ и благополучен човек.
Толкова сме привикнали да приказваме за друг тип придвижвания за права и свободи в историята, че като че ли рядко мислим за тях безусловно като за придвижвания на тялото. Днес като че ли по-често следим измененията да се случват, до момента в който седим някъде напълно другаде. Сякаш сами се ограничаваме. Как придвижването в действителност може да ни освободи?
- Най-базовата ни " не-свобода " като същества е, че сме заключени в тяло, което има доста ограничавания. Танцът се пробва да спори с тях.
Ограниченията на нашето тяло са повече, в сравнение с доста други същества на планетата, които могат да летят или да живеят в дълбините на океаните, да вземем за пример.
Придвижването несъмнено е най-важната страна на свободата, освен в подтекста на нашата планета, а в подтекста на цялата галактика. Възможностите за напредване съгласно мен имат директна връзка с стадия на развиване, на който се намираме всички ние като същества в тъкмо този съответен миг.
Какво ни следва да забележим и изживеем, до момента в който гледаме CAGED? Каква е сюжетната линия и какви страстите, които очаквате спектакълът да провокира в публиката?
- В този театър се пробвам да материализирам заболяванията на мозъка. Чудовищата, които отглеждаме в главите си, до момента в който забравяме, че сами държим ключа за вратата, през която те си потеглят. CAGED е провокация, чиято цел е да ни срещне със личните ни страхове да бъдем засегнати. Страховете, които пораждат нещастието ни.
А по какъв начин решихте да дойдете и да работите в България?
- Не беше решение. Съдбата ме докара тук и аз единствено я последвах.
Какъв беше най-големият Ви боязън, идвайки тук?
- Най-големият ми боязън беше, че няма да намеря корейска храна, тъй като съм привързан към корейската кухня.
В Париж, където живеех през последните осем години, е цялостно с корейски заведения за хранене и корейски супермаркети. Можех във всеки един миг да имам кимчи в хладилника си. Тук се пробвам да го заменявам с българска туршия.
Как намирате работата с толкоз доста разнообразни актьори в подобен огромен план?
- Това беше предизвикателство и огромен стрес за мен първоначално. Имам обаче щастието да работя с изключителни експерти от България, Корея и Франция и съм им признателен, че ми се довериха, че се отдадоха на плана.
Кои са най-големите културни разлики, които намирате за забавни, занимателни или странни?
- Начинът, по който тук хората се майтапят между тях.
Мислите ли към този момент за други планове тук в България?
- GAYA dance company беше основана в Пловдив. Тя е българска танцова компания. Вероятно това звучи необичайно, казано от устата на кореец. Но мога да ви кажа, че във френската компания, в която работех, единственият французин беше админът.
Знам, че тук има доста футболни тимове, в които играят футболисти от разнообразни страни, само че тимовете си остават български. Същото е и в света на актуалния танц. Засега проектите ми са да продължа да работя в България.
Това е първата творба на учредената от Ким в България Gaya dance Company, само че за хореографа танцът е метод на живот още от дете. Завършва Националния университет по изкуства в Корея (K-Arts) в Сеул. Развива интернационална кариера като танцьор в продукции на Жан-Клод Галота, Изток Ковач, Исмаел Иво, Laboratory Dance Project, Мина Ю и други. От 2010 година е хореограф на редица модерни танцови спектакли с интернационално самопризнание.
В CAGED той работи с огромен и доста пъстър интернационален екип с българско присъединяване. В спектакъла под друга форма вземат участие няколко български актьори. С музикално осъществяване се включва Павел Терзийски, кукловоди са Стефан Димитров и Полина Христова, сценографията е на Никола Тороманов, с дизайна на куклите и маските се занимава Мариета Голомехова, а композитор и озвучител е Емилиян Гацов.
Към техния труд се причисляват и танцьорите от Gaya Dance Company, Корея - Бонг Су Ким, Йонгджун Шин и Джийон Янг. Светлинният дизайн пък е поверен на Каролин Вандам от Франция.
Седмица преди премиерата " Дневник " беседва с ядрото на този повсеместен труд - Пансъм Ким, който от известно време живее в Пловдив, към този момент обича България и учи езика.
Кога започнахте да гледате на страховете като източник на въодушевени?
- Този театър не е инспириран от страха. Той е опозиция против страха. CAGED е реакция против болните ни мозъци, в които страхът е издигнал голяма стена сред нас и щастието. Проявите на тази болест са на всички места в близост - яд, ненавист, горест, двуличие, злоба. Искаме ли да живеем по този начин?
Какъв беше Вашият максимален боязън, до момента в който бяхте дете и какъв е най-големият Ви боязън в този момент като зрял човек? Как въздейства времето на страховете ни?
- Моят максимален боязън постоянно е бил да престана в един миг да бъда добър, обичащ и благополучен човек.
Толкова сме привикнали да приказваме за друг тип придвижвания за права и свободи в историята, че като че ли рядко мислим за тях безусловно като за придвижвания на тялото. Днес като че ли по-често следим измененията да се случват, до момента в който седим някъде напълно другаде. Сякаш сами се ограничаваме. Как придвижването в действителност може да ни освободи?
- Най-базовата ни " не-свобода " като същества е, че сме заключени в тяло, което има доста ограничавания. Танцът се пробва да спори с тях.
Ограниченията на нашето тяло са повече, в сравнение с доста други същества на планетата, които могат да летят или да живеят в дълбините на океаните, да вземем за пример.
Придвижването несъмнено е най-важната страна на свободата, освен в подтекста на нашата планета, а в подтекста на цялата галактика. Възможностите за напредване съгласно мен имат директна връзка с стадия на развиване, на който се намираме всички ние като същества в тъкмо този съответен миг.
Какво ни следва да забележим и изживеем, до момента в който гледаме CAGED? Каква е сюжетната линия и какви страстите, които очаквате спектакълът да провокира в публиката?
- В този театър се пробвам да материализирам заболяванията на мозъка. Чудовищата, които отглеждаме в главите си, до момента в който забравяме, че сами държим ключа за вратата, през която те си потеглят. CAGED е провокация, чиято цел е да ни срещне със личните ни страхове да бъдем засегнати. Страховете, които пораждат нещастието ни.
А по какъв начин решихте да дойдете и да работите в България?
- Не беше решение. Съдбата ме докара тук и аз единствено я последвах.
Какъв беше най-големият Ви боязън, идвайки тук?
- Най-големият ми боязън беше, че няма да намеря корейска храна, тъй като съм привързан към корейската кухня.
В Париж, където живеех през последните осем години, е цялостно с корейски заведения за хранене и корейски супермаркети. Можех във всеки един миг да имам кимчи в хладилника си. Тук се пробвам да го заменявам с българска туршия.
Как намирате работата с толкоз доста разнообразни актьори в подобен огромен план?
- Това беше предизвикателство и огромен стрес за мен първоначално. Имам обаче щастието да работя с изключителни експерти от България, Корея и Франция и съм им признателен, че ми се довериха, че се отдадоха на плана.
Кои са най-големите културни разлики, които намирате за забавни, занимателни или странни?
- Начинът, по който тук хората се майтапят между тях.
Мислите ли към този момент за други планове тук в България?
- GAYA dance company беше основана в Пловдив. Тя е българска танцова компания. Вероятно това звучи необичайно, казано от устата на кореец. Но мога да ви кажа, че във френската компания, в която работех, единственият французин беше админът.
Знам, че тук има доста футболни тимове, в които играят футболисти от разнообразни страни, само че тимовете си остават български. Същото е и в света на актуалния танц. Засега проектите ми са да продължа да работя в България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ