Сливането на Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк може да

Сливането на Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк може да додеве до монопол в България. За това предизвестяват икономисти и анализатори. Според тях договорката не би трябвало да се утвърждава от Българска народна банка, Комисията на финансов контрол и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Наскоро финансистът Борис Петров изясни, че Банка ДСК може да господства и да изкриви пазара. Анализът на комбинираните пазарни дялове по сегменти на двете банки, според възприетата от Комисията за защита на конкуренцията процедура демонстрира, че на пазара на жилищни и ипотечни заеми на физически лица SG Експресбанк и Банка ДСК ще имат смесен пазарен дял от към 27%. В сегмента потребителски заеми на физически лица пазарният дял е още по-внушителен от 38,78%, написа abcnews.bg

След сливането на двете банки, към 20% от активите на българската банкова система ще бъдат следени от групата OTP с централа в Унгария. Това е страна отвън Еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде извънредно подвластна от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм непоклатимост на банката-майка, само че и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При съществуване на инфлационни или дефлационни шокове и съответни внезапни дейности на унгарската централна банка, смяната в цената на унгарсктата валута ще има пряк резултат върху стабилността на българската ДСК. Потенциалните отрицателни резултати могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично стесняване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково евакуиране на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира, разясняват икономисти.

Този проблем е стабилно следен в исторически проект в редица дребни страни, чиито банкови браншове са доминирани от задгранични банки с друга икономическа, фискална и парична обстановка. Вероятно най-известните проблеми са в прибалтийските страни и несъразмерната взаимозависимост на техните банкови системи от скандинавските такива. Например, през 2011 година в Латвия се основава банкова суматоха, разследване на неточно интерпретирана информация и клюки за финансовото положение на шведската Swedbank. Понастоящем управляващите в Литва са съществено обезпокоени от евентуалния заможен балон в Швеция, чието пръсване би стимулирало шведските банки-майки да изтеглят облаги и запаси от литовските си дъщерни банки и по този метод да основат кредитна рецесия в прибалтийската страна.

Икономисти считат, че купувачът на Сосиете Женерал Експресбанк в България – унгарската OTP е с рисков профил. След договорката Fitch разгласи, че слага рейтинга на Експресбанк А- под наблюдаване и чака при приключването й той да бъде намален до равнища към BB поради по-слабата опция за поддръжка от новия притежател. Това би означавало намаляване с най-малко пет стъпки.

За разлика от Societe Generale, която е под директния контрол на Европейската централна банка и има достъп до нейната ликвидност, унгарската OTP е отвън Еврозоната и е от страна, където ръководещите през последните години имаха комплицирани взаимоотношения (особено с задграничните банки) и бяха подложени на критика за тъпчене на независимостта на централната банка. Така че е разумно да се чака някои клиенти, основно мултинационални компании, да помислят за рефинансиране и пренасочване към други банки. Често те имат написани критерии или даже лист с съответни банки, с които могат да работят.

След подписването на контракта при започване на август до предстоящото завършване на продажбата преди края на годината остава единствено да се получат нужните регулаторни утвърждения. В България преди всичко такова би трябвало да даде Българска народна банка. От централната банка не се чакат съществени обструкции, защото тя от дълго време излъчва сигнали, че предизвиква консолидацията в бранша. Формално договорката би трябвало да получи зелена светлина и от Комисията за финансов контрол поради продавания осигурител, само че и тук решението е по-скоро условност.

В случая в по-съществено затруднение се трансформира Комисията за защита на конкуренцията, изключително в светлината на последните й решения, с които за пръв път в историята си блокира покупко-продажби (за българските активи на CEZ и за "Нова телевизия "). Евентуално обединение сред ДСК и Експресбанк ще създаде колос, изключително при банкирането на дребно. Комбинираният им пазар при ипотечните заеми е близо 27%, а при потребителските - 37%. Според икономисти Комисия за защита на конкуренцията не би трябвало да позволява и договорката за Сосиете.