АИКБ призовава за реална регулация на висшето образование
Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм
Капацитетът на висшите учебни заведения доста надвишава действителното търсене на просветителни услуги. Това основава дисбаланс изключително в посоки с ниска запълняемост на местата. Същевременно раздробяването на България на шест обособени района в планирането на висшето обучение води до неефективност и благоприятни условия за разкриване на нови просветителни звена, без да е налице действителна нужда от тях. Това освен натоварва системата, само че и затруднява основаването на съгласувана тактика за развиване на образованието, основана на действителните потребности на стопанската система и пазара на труда. Считаме, че България следва да бъде обсъждана като обединен район, а не разграничена на шест обособени области. Това би премахнало непотребното повтаряне на звена и би основало условия за по-ефективно обмисляне и ръководство на висшето обучение. Това се споделя в позиция на АИКБ, адресирана до министъра на образованието.
Ето цялостния текст на писмото:
ДО
ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ,
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) като най-представителна организация на работодателите на национално ниво продължава да взе участие интензивно, в това число със свои оферти, при разискване и въвеждане на всички промени, свързани със системата на образованието. С изключително внимание следим връзката сред държавния план-прием и действителните потребности на пазара на труда, защото имаме вяра, че висшето обучение би трябвало да бъде инструмент за развиването на стопанската система и обществото, а не самоцел.
Приетата през 2021 година Национална карта на висшето обучение в България (НКВОРБ) сложи основата за по-добро обмисляне на просветителната инфраструктура по отношение на потребностите на районите и бъдещите прогнози за пазара на труда. Въпреки това досегашното осъществяване на картата сподели редица недостатъци, които попречват нейното сполучливо приложение. Липсата на ясно изразена връзка сред просветителните специалности и пазара на труда, както и териториалната разпокъсаност на метода водят до основаване на структури, които не дават отговор на действителните потребности, само че се откриват по административни съображения. АИКБ смята, че в препоръчаната за публично разискване обновена Национална карта са налице редица структурни проблеми, които въздействат на качеството и успеваемостта на системата на висшето обучение. Сред тях е фактът, че потенциалът на висшите учебни заведения доста надвишава действителното търсене на просветителни услуги. Това основава дисбаланс изключително в посоки с ниска запълняемост на местата. Същевременно раздробяването на България на шест обособени района в планирането на висшето обучение води до неефективност и благоприятни условия за разкриване на нови просветителни звена, без да е налице действителна нужда от тях. Това освен натоварва системата, само че и затруднява основаването на съгласувана тактика за развиване на образованието, основана на действителните потребности на стопанската система и пазара на труда. Считаме, че България следва да бъде обсъждана като обединен район, а не разграничена на шест обособени области. Това би премахнало непотребното повтаряне на звена и би основало условия за по-ефективно обмисляне и ръководство на висшето обучение.
Картата не обезпечава съответна връзка сред броя на завършващите и търсенето на експерти, което лимитира опциите за дейно потребление на човешките запаси в народен мащаб. Липсата на динамична и дълготрайна визия за адаптиране на системата към условията на пазара на труда лимитира успеваемостта на НКВОРБ като стратегически инструмент.
АИКБ постоянно е изразявала своята поддръжка за актуализация на НКВОРБ, само че досега дадените от нас оферти не намират своето систематично място при актуализиране на НКВОРБ, което продължава да води и задълбочава редица недостатъци, които се отразяват в неправилни политически решения.
Тези недостатъци, както и съответни оферти бяха разисквани още при започване на 2022 година година с екипа на Фондация „ Отворено общество “, като срещнахме схващане по тяхното въвеждане. Същите обаче не престават да не са въведени в актуалната актуализация и тези недостатъци не престават да провокират голословно нарастване на държавния план-прием по някои специалности за сметка на понижението на други такива, които са витално значими за действието на българската стопанска система. Следва да имаме поради, че висшето обучение (платено от страната, т.е. от данъкоплатците) е главен инструмент за облекчаване на бъдещите потребности на пазара на труда и повишение възможностите на младежите за качествена претовареност. В тази връзка представяме на Вашето внимание следните оферти и мнения, които бихме желали да бъдат взети поради при следваща актуализация на НКВОРБ:
1. За следващ път подчертаваме, че е належащо да се прибавят критерии в Методиката за създаване на картата, които да дават действителна връзка с потребностите на пазара на труда. Всяка година картата дава една моментна картина на работни места, заети от висшисти, само че не дава изясненост дали те действително са заети по специалността си, нито какви са условията за заемане на тези работни места. Следва да се прибавят критерии, които показват, от една страна, броя студенти по специалности, а от друга - броя и типа на работните места, които са заети сега и изискват съответна компетентност от професионалните посоки на висшето обучение. Този аршин, тази параленост ще даде опция да се направи оценка на работните места, които в идващите години ще се освободят (поради пенсиониране), и на нужния брой студенти от съответната компетентност, които могат да ги заемат. Видно от Рейтинга на висшите учебни заведения близо 40% от завършващите заемат места неизискващи висше обучение. В същото време има незадоволено търсене на инженери, лекари и други експерти за потребностите на промишлеността. Липсата на описания аршин единствено задълбочава описания проблем. Същевременно има специалности, които са неповторими за едно висше учебно заведение, само че според актуалната методика не се планува увеличението на план-приема по тях, а може да се стигне и до понижаване. Това визира някои от техническите висши учебни заведения, които попадат в регион от вид Г.
2. Вторият значителен проблем в методиката е междинното пресмятане на осигурителния приход на работещите в другите обитаеми места. Избраният аршин деформира получените резултати, защото по да вземем за пример търсени специалности, по които множеството от приключилите студенти се осъществят в дребни обитаеми места, полученият по-нисък приход дефинира по-лошо класиране на съответната компетентност. Необходимо е слагането на коефициент, посредством който да се реализира съответно съпоставяне. Такъв аршин може да бъде „ коефициент на покупателната дарба “ или посредством съотнасяне на осигурителния приход към междинния за района. Осредняването на осигурителните приходи може да сътвори в допълнение отрицателни настройки у кандидат-студентите за тяхната следваща реализация и надлежно избор на специалност.
От основаването й досега считаме, че Националната карта на висшето обучение в Република България не извършва в целокупност задачите, за които е въведена от законодателя, а точно - да вкара ред в профилната и териториалната конструкция на висшето обучение в страната по професионални посоки и специалности в сходство със социално-икономическото развиване и потребности на пазара на труда.
За да извърши поставените цели, НКВОРБ следва да отразява обстоятелството, че структурните несъответствия на пазара на труда не са знак за възможна безработица или прекъсване на производството в даден бранш, а знак за известно разминаване сред наличния човешки капитал и нужния в обособените стопански браншове. Тенденцията към работни места на всички равнища, които изискват засилено използване на нерутинни умения, ще продължи и доста от обичайните работни места, до неотдавна изискващи използване на физически или обикновен труд, ще бъдат изместени от такива, свързани с нови компетентности главно от региона на инженерните и природоматематическите науки.
Разчитаме, че направените оферти и дадени причини ще провокират преразглеждане на актуалната Методика и посредством отразяването им последователно ще се реализира действителна регулация на висшето обучение, съобразено с потребностите на българската стопанска система и общество.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
