Експерт: Следващият здравен министър да е част от системата и да е балансьор
„ Следващият здравен министър би трябвало да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и осведомителната информираност. Трябва акцент върху обществените мрежи, с цел да се стигне до по-младата част от обществото ". Това съобщи в изявление за БГНЕС Аркадий Шарков, здравен икономист и откривател от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
„ Факт е, че професор Хинков самичък съобщи, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато приказваме за министър на опазването на здравето и потребностите на системите, касаят най-много балансите там. Профилът на идващия министър би трябвало да бъде привързан с това да може да балансира всичките видови ползи в системата на опазването на здравето ", безапелационен е Шарков. Според него идващият човек на поста би трябвало да бъде балансьор, с необятен административен опит и потенциал, с цел да може да ръководи структурата, а даже и да е бил част от системата. „ Ключовите задания, с които би трябвало да се заеме идващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг, касаещи съществени онкологични болести. Тук би трябвало да споменем и културата на пациентите за провеждането на постоянни прегледи, с цел да се хване заболяването на време, в този случай би трябвало да има осведомителна акция от страна на Министерство на здравеопазването, само че освен посредством медиите, само че и да се навлезе на равнище обществени мрежи, с цел да бъде достигнато до най-младите ", счита специалистът.
Аркадий Шарков изясни, че след пандемията от Ковид стана ясно, че вниманието върху хроничните болести е било занемарено. Един от главните проблеми, които изплува на дневен проект, е множеството нелекувани тежки хронични болести, свързани със сърдечно-мозъчно съдовата система, тук приказваме за хипертонии, които бяха отвън надзор за хората с диабет. „ Лекарствата за точно такива пациенти са обезпечени едвам на 25% от НЗОК, и този % би трябвало да е повишен ", счита Шарков.
Според него дефицитът на медикаменти е в разнообразни форми, и за това има и външни фактори. „ Повишаващите се цени на базовите съставки за произвеждане на медикаменти и цените за опаковките - тук приказваме за липса на алуминий в резултат на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки в резултат на постефектите от пандемията, и взаимоотношенията на Европа със Съединени американски щати и Китай, както и спорът в Палестина. Има направен законопроект, касаещ системата „ СЕСПА ", той би трябвало да бъде изработен тъй че да бъде в изгода за пациентите ", означи Аркадий Шарков.
Относно дефицита на фрагменти в системата на опазването на здравето здравният икономист разяснява, че лекари ще има, само че казусът е при медицинските сестри. „ Трябва тласъци за медицинските сестри, и то най-много финансов. Трябва да се намерения от бъдещите управници за сходен вид стабилизация за това изчезнало звено ", поучава Аркадий Шарков.
Експертът дефинира множеството пари в НЗОК и по-бързия достъп до лекарски услуги като „ позитивно направени неща в областта на опазването на здравето “. „ Първо, имаме покачване на парите за предварителна защита и профилактика в бюджета на НЗОК. Второ, имаме по-лесен достъп до лекарски услуги ", сподели Шарков, само че разяснява, че към момента има и висок растеж на хронични болести, и на онкологични такива. „ Там внимание би трябвало да се обърне ", счита здравният икономист, след което посочи, че липсва необятен обсег на профилактика. „ В РСМ имунизацията против папилома вирус е 85%, до момента в който в България са едвам 4%. В тази посока би трябвало да бъде обърнато внимание през идващите години ", поучава още Аркадий Шарков.
„ Факт е, че професор Хинков самичък съобщи, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато приказваме за министър на опазването на здравето и потребностите на системите, касаят най-много балансите там. Профилът на идващия министър би трябвало да бъде привързан с това да може да балансира всичките видови ползи в системата на опазването на здравето ", безапелационен е Шарков. Според него идващият човек на поста би трябвало да бъде балансьор, с необятен административен опит и потенциал, с цел да може да ръководи структурата, а даже и да е бил част от системата. „ Ключовите задания, с които би трябвало да се заеме идващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг, касаещи съществени онкологични болести. Тук би трябвало да споменем и културата на пациентите за провеждането на постоянни прегледи, с цел да се хване заболяването на време, в този случай би трябвало да има осведомителна акция от страна на Министерство на здравеопазването, само че освен посредством медиите, само че и да се навлезе на равнище обществени мрежи, с цел да бъде достигнато до най-младите ", счита специалистът.
Аркадий Шарков изясни, че след пандемията от Ковид стана ясно, че вниманието върху хроничните болести е било занемарено. Един от главните проблеми, които изплува на дневен проект, е множеството нелекувани тежки хронични болести, свързани със сърдечно-мозъчно съдовата система, тук приказваме за хипертонии, които бяха отвън надзор за хората с диабет. „ Лекарствата за точно такива пациенти са обезпечени едвам на 25% от НЗОК, и този % би трябвало да е повишен ", счита Шарков.
Според него дефицитът на медикаменти е в разнообразни форми, и за това има и външни фактори. „ Повишаващите се цени на базовите съставки за произвеждане на медикаменти и цените за опаковките - тук приказваме за липса на алуминий в резултат на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки в резултат на постефектите от пандемията, и взаимоотношенията на Европа със Съединени американски щати и Китай, както и спорът в Палестина. Има направен законопроект, касаещ системата „ СЕСПА ", той би трябвало да бъде изработен тъй че да бъде в изгода за пациентите ", означи Аркадий Шарков.
Относно дефицита на фрагменти в системата на опазването на здравето здравният икономист разяснява, че лекари ще има, само че казусът е при медицинските сестри. „ Трябва тласъци за медицинските сестри, и то най-много финансов. Трябва да се намерения от бъдещите управници за сходен вид стабилизация за това изчезнало звено ", поучава Аркадий Шарков.
Експертът дефинира множеството пари в НЗОК и по-бързия достъп до лекарски услуги като „ позитивно направени неща в областта на опазването на здравето “. „ Първо, имаме покачване на парите за предварителна защита и профилактика в бюджета на НЗОК. Второ, имаме по-лесен достъп до лекарски услуги ", сподели Шарков, само че разяснява, че към момента има и висок растеж на хронични болести, и на онкологични такива. „ Там внимание би трябвало да се обърне ", счита здравният икономист, след което посочи, че липсва необятен обсег на профилактика. „ В РСМ имунизацията против папилома вирус е 85%, до момента в който в България са едвам 4%. В тази посока би трябвало да бъде обърнато внимание през идващите години ", поучава още Аркадий Шарков.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ