България може да привлече над 6 млрд. евро в зелена енергетика до 2030 г. при предвидима инвестиционна среда
Следващият парламент да започва с промени в региона на зелената енергетика. Oколо това се сплотиха депутати от ГЕРБ, Има Такъв Народ и Демократична България по време на районната конференция за доставяне с възобновима сила RE-Source Southeast, извършена през миналата седмица в София. Премахването на административни бариери и предвидим режим за достъп до мрежата – тези и други оферти на секторните организации ще бъдат прегледани незабавно след изборите от енергийната комисия в новото Народното събрание.
Румъния ще построи над 7000 MW от слънце и вятър до края на десетилетието, а Гърция – над 30 000 MW. България също се нуждае от по-амбициозен проект и може да усили задачата си от 2000 MW на най-малко 10 000 MW, съгласно Делян Добрев (ГЕРБ). Запитвания за присъединение на 8500 MW нови мощности са получени единствено през последната година, съобщи шефа на ЕСО Ангелин Цачев.
Изграждането на слънчеви централи за лична консумация е измежду ограниченията, които промишлеността е подхванала, с цел да понижи разноските си за електрическа енергия. Това стана ясно от изявления на Румен Радев (АИКБ) и Ивайло Найденов (БФИЕК). Примери с съответни фабричен електроцентрали и амбициозни проекти за нови планове показаха Кирил Домусчиев (КРИБ) и Тим Курт (Аурубис).
Според настоящо проучване, България може да притегли над 6 милиарда евро в зелена енергетика до 2030 година, в случай че предложи предвидима капиталова среда. Секторът може да се развива без дотации, стига да продължи пазарната либерализация.
Първият в България дълготраен корпоративен контракт за изкупуване на сила от нова ВЕИ централа се чака да бъде разгласен до края на 2021. Този вид контракти ще дадат нов подтик на вложенията в зелени електроцентрали, тъй като оферират сигурност за вложителите и финансовите институции.
Първата районна конференция RE-Source Southeast се организира на 14 септември в София, с присъединяване на 150 участници и 30 лектори. Тя бе проведена от RE-Source Hub Bulgaria - Асоциация за Производство, Съхранение и Търговия с Електроенергия (АПСТЕ) и Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА), под егидата на RE-Source Platform, водещия европейки конгрес за корпоративно доставяне с възобновима сила.
„ Възобновяемата сила е най-достъпната опция за бизнеса да се защищити от високите цени на тока. Доволни сме, че събрахме на едно място индустриални потребители, производители на зелен ток и търговци на електрическа енергия. Изграждаме районна платформа за обмяна на опит, основаване на контакти и реализация на корпоративни покупко-продажби “, съобщи Никола Газдов, ръководител на АПСТЕ.
„ Първото събитие за корпоративно доставяне с възобновима сила в Югоизточна Европа се организира напълно на време - в подтекста на непосредствената динамичност на пазара на електрическа енергия и потребността от декарбонизация “, сподели ръководителят на БГВЕА, Миглена Стоилова.
Политики и регулации Конференцията бе открита с полемика по отношение на политическите тактики за декарбонизация на енергетиката. Панелистите се сплотиха към тезата, че новите ВЕИ планове не се нуждаят от дотации, тъй като могат да създават електрическа енергия на цени по-ниски от пазарните.
„ Високите борсови цени на тока ускоряват натиска върху ТЕЦ-овете и са спомагателен тласък за създаване на нови зелени електроцентрали “, съобщи Делян Добрев. Според Владислав Панев (ДБ), въглищните централи не са конкурентни даже при актуалните цени. Инвестиционният интерес на бизнеса е обвързван с създаване на нови ВЕИ планове за лично ползване. „ Развитието на ВЕИ би трябвало да върви в композиция с създаване на седми блок в АЕЦ Козлодуй и нова газова мощ, които да подсигуряват сигурността на системата “, съобщи Иван Хиновски (ИТН)
Депутатите се ангажираха да предложат понижаване на административната тежест за нови ВЕИ централи. Те приканиха ВЕИ сдруженията и работодателските организации да изготвят съответни текстове за опростяване на процедурите, които да бъдат импортирани за разискване в енергийната комисия на идното Народно Събрание.
Делян Добрев сложи въпроса за повишение на упоритостите за произвеждане на зелена сила в България: „ В момента националната цел на България е да изградим 2 000 MW нови ВЕИ мощности против 30 000 MW в прилежаща Гърция. Защо и ние да не си сложим по-амбициозна цел от най-малко 10 GW ВЕИ до 2030 година? “
Панелистите се сплотиха околно мнението, че развиването на мрежата е основно за интеграцията на евтината зелена сила. „ Възможно най-вече средства от националния проект за възобновяване и резистентност би трябвало да се влагат в развиване на преносната и разпределителните мрежи “, съобщи Делян Добрев.
„ Сигурно е, че в идващото десетилетие ще има потребност от милиарди за мрежата. Тези средства би трябвало да се влагат транспарантно, с цел да не потънат в корупционни схеми “, добави Владислав Панев.
Директорът на ЕСО Ангелин Цачев показа данни за повишен капиталов интерес в зелени централи: „ Само за последната година в ЕСО постъпиха заявки за присъединение на 8,5 GW. От тях близо 500 МW са получени от разпределителните сдружения. “, съобщи Цачев. „ Само в региона на Свиленград и Любимец има запитвания за слънчеви централи с мощ от 600 MW, само че неналичието на мрежови потенциал е спънка пред реализацията им”, добави шефът на ЕСО.
Цачев заяви, че ЕСО започва нова услуга, обвързвана с реализацията на механически и административни действия. „ Тази услуга ще опрости процеса по разглеждане и координиране на плановата документи и ще форсира реализация на нови ВЕИ планове “, добави той.
Директорът показа предложение за законови промени, които ще облекчат процедурата за запазване на мрежови потенциал, против възнаграждение на гаранция от страна на вложителите. Цачев акцентира и потребността от въвеждане на технологии за предпазване на сила, които да подобрят ръководството на енергийната система.
Пазарна интеграция
Регионалната интеграция на електроенергийните пазари на България, Гърция и Румъния за пазара „ Ден напред “ напредва и се чака да бъде приключена до края на годината, потвърдиха Золтан Наги-Беге, зам. ръководител на румънския енергиен регулатор ANRE и Ангелин Цачев от ЕСО.
„ Трябва да сменяем замърсяващите и скъпи централи. Голямата част от новите мощности ще са от възобновими източници “, съобщи Наги-Беге. „ Очакваме към 7000 MW нови възобновими мощности да бъдат построени в Румъния до 2030 година “, осведоми Чиприян Глодеану, президент на локалната фотоволтаична асоциация.
Золтан Наги-Беге очерта промените, които Румъния е осъществила в последната година – обособяване на средства за вложения в електропреносната мрежа, опростени процедури за присъединение на ВЕИ и опция за търговия отвън проведения пазар. Добър сигнал за резултата от промените е сключването на първия дълготраен контракт сред производител и потребител, подписан през септември “, добави зам.-председателят на румънския регулатор.
Индустрията влага във ВЕИ
Друг основен акцент в конференцията бе дискусионният панел с присъединяване на работодателските организации и енергийно интензивната промишленост. Изпълнителният шеф на БФИЕК Ивайло Найденов осведоми, че промишлеността търпи големи загуби поради рисковите цени на тока.
„ Енергийната съставния елемент съставлява сред 30% и 70% от себестойността на продукцията в промишлеността. Безпрецедентно високите борсови цени на електрическата енергия водят до директна загуба на конкурентноспособност “, съобщи Найденов.
Според него, преференциалната цена на тока от нови ВЕИ централи е добра опция за понижаване на ценовия напън.
Заместник-председателят на АИКБ Румен Радев поддържа това наблюдаване.
„ Очевидна е наклонността индустриални предприятия да построяват слънчеви системи за покриване на личното ползване. “, съобщи Радев. „ В последните две години следим нараснал интерес от бизнеса в България за създаване на слънчеви централи за лична консумация от предприятия, които желаят да понижат сметките си за ток “, удостовери и техническият шеф на Ренърджи, Димитър Цеков.
„ Екипът ни работи по сходни планове с огромни индустриални потребители – циментови фабрики, фармацевтични компании, химически комбинати и други. Това ни дава убеденост, че развиването на ВЕИ бранша към този момент е задвижвано от напълно пазарни процеси “, добави Цеков.
Според Румен Радев, слънчевите планове за лично ползване са рентабилни, само че с произвеждане на място може да се покрие под 20% от потреблението.
Тим Курт, основен изпълнителен шеф на Аурубис България даде образец със слънчевата централа, която компанията построява в Пирдоп. „ Изграждаме най-голямата фотоволтаична централа в България за лична консумация, с мощ от 10 MW. Тя ще помогне за покриване на 2,5% от годишната консумация на електрическа енергия на завода ни в Пирдоп. Затова предвиждаме уголемение на инвестицията и създаване на втора фаза на плана, с която да увеличим каузи на употребяваната сила от слънцето “, съобщи Курт. Той добави, че Аурубис възнамерява да продължи с програмата за вложения в ограничения за нараснала енергийна успеваемост.
„ Индустрията би трябвало да се занимава с произвеждане, а не със строителство на електроцентрали. Но събитията ни принуждават да влагаме във фотоволтаици, вместо в машини и уреди за главното ни произвеждане “. Това съобщи Кирил Домусчиев, ръководител на КРИБ. Той даде образец с ръководената от него Хювефарма, която към този момент е построила слънчеви централи за 3 MW към завода си в Пещера и работи по нов план за лично ползване с мощ от 20 MW в Разград.
Домусчиев изрече мнение, че индустриалните компании ще продължат да влагат във ВЕИ централи за лична консумация, в това число на отдалечени от индустриалните площадки.
Изпълнителният шеф на Соларпро, Любомир Евстатиев, даде за образец различен модел, при който „ Компаниите не вършат финансови разноски за построяването на централата, която ще употребяват за лична консумация, а подписват контракт за потреблението й чартърен с плановото сдружение “. Това ги освобождава от потребността да влагат в несвойствена сфера и им оказва помощ да се концентрират върху главната си активност.
Инвестиции в нови ВЕИ: Търговци на електрическа енергия и дълготрайни контракти за снабдяване
Панелистите се съгласиха, че енергийните търговци могат да играят значима роля за декарбонизация на промишлеността. Според Радев и Курт, пазарната волатилност може да бъде хеджирана посредством подписване на дълготрайни контракти за доставка. Радев посочи, че все още за дълготрайни се одобряват продуктите със период до 1 година. Той добави, че редица компании договарят с ВЕИ производители и търговци на електрическа енергия за по-дългосрочни контракти, само че занапред се чакат резултати.
Тим Курт показа опита на Аурубис от подписване на дълготрайни контракти с стандартни централи в Германия, с уточниението, че занапред се проучва изгодата от подписване на такива и с ВЕИ производители.
Търговците на електрическа енергия също регистрират голямо нарастване в търсенето на зелена сила. Според ръководителя на АТЕБ, Мартин Георгиев, „ Пазарът на електрическа енергия в България има ниска ликвидност, което е една от аргументите консуматорите да избират по краткосрочни артикули. “
Управителят на Синергон, Димитър Бартов, добави: „ Търговците на ток би трябвало да изградят уравновесено портфолио, което да включва и ВЕИ производители. При дълготрайни контракти цената на гаранциите би била прекомерно висока поради волатилността на цените на електрическата енергия, което е причина все още се подписват контракти за 1-2 години. “
Това се чака да се промени в околните месеци, съгласно Андрей Рекалов, шеф на търговеца ТОКИ. „ Предполагам, че до края на годината ще станем очевидци на първият корпоративен контракт сред производител и търговец на ток “, съобщи Рекалов.
Подобно мнение изрече и Северин Въртигов, шеф на капиталовата компания Енери. „ Очакванията са първият корпоративен PPA да бъде разгласен през идващите шест месеца. Либерализацията и районната интеграция на електроенергийния пазар ще подкрепи този развой “, съобщи Въртигов. Сключването на първо дълготрайно съглашение за покупка на сила (PPA) ще бъде голям подтик за възобновимия бранш.
„ Дългосрочните корпоративни контракти ще бъдат значим инструмент за привличане на вложители и обезпечаване на финансиране за нови ВЕИ централи “, сподели Таня Карагеоргиева в UnitCredit Bulbank. „ Тъй като в България няма схеми за подкрепяне на възобновими източници, корпоративните контракти за изкупуване ще подсигуряват предвидимост на приходите “, добави Карагеоргиева.
„ България може да притегли над 6 милиарда евро вложения в зелена сила до 2030 г “, съобщи Димитър Енчев, съосновател и шеф на CWP Global. Според пазарен разбор, предоставен от компанията, до края на десетилетието могат да бъдат конфигурирани 3.9 GW слънчева сила, 3.4 GW вятърна и 1.2 GW акумулаторни акумулатори. По думите на Енчев, в случай че това бъде реализирано, междинната цена на електрическата енергия в България ще бъде с 30% по-ниска през 2030 година, в съпоставяне със опазване на сегашния микс, износът ще се удвои, а въглеродният интензитет на стопанската система ни ще падне над пет пъти.
В закриващия панел бе показан отчет „ Съхранение на сила - Пазарни вероятности за България “ – профилирано изследване на АПСТЕ за технологиите и капацитета на пазара за системи за предпазване на сила в България.
До 2030 година могат да бъдат построени най-малко 7 GW нови ВЕИ мощности, дружно с 1.7 GW системи за предпазване на сила, в случай че бъдат приложени дейни политики за поощряване на бранша. Това би спомогнало за развиването на експортния капацитет на българската енергетика и за основаването на десетки хиляди нови работни места. Участниците в панела показаха последните софтуерни нововъведения и комерсиални решения за комбинирането на ВЕИ произвеждане със системи за предпазване на сила.
Александър Рангелов от IPS описа за сполучливите планове на българската компания в Съединени американски щати и Близкия Изток, където компанията си партнира с колоса Сауди Арамко.
Предимствата и пазарните приложения на литиево-йонните акумулатори показа Калоян Димов, шеф на Solar MD. Базираната в Кейптаун компания създава системи за предпазване на сила и има над 6000 работещи системи в Африка, Европа и Съединени американски щати.
„ Увеличаването на каузи на ВЕИ в енергийния микс води до нужда от по-широко нахлуване на системите за предпазване на сила “, заключи Мария Мерджанова от Jinko Solar. Китайската компания е водещ производител на фотоволтаични панели, само че неотдавна към този момент създава и литиево-йонни акумулатори.
Румъния ще построи над 7000 MW от слънце и вятър до края на десетилетието, а Гърция – над 30 000 MW. България също се нуждае от по-амбициозен проект и може да усили задачата си от 2000 MW на най-малко 10 000 MW, съгласно Делян Добрев (ГЕРБ). Запитвания за присъединение на 8500 MW нови мощности са получени единствено през последната година, съобщи шефа на ЕСО Ангелин Цачев.
Изграждането на слънчеви централи за лична консумация е измежду ограниченията, които промишлеността е подхванала, с цел да понижи разноските си за електрическа енергия. Това стана ясно от изявления на Румен Радев (АИКБ) и Ивайло Найденов (БФИЕК). Примери с съответни фабричен електроцентрали и амбициозни проекти за нови планове показаха Кирил Домусчиев (КРИБ) и Тим Курт (Аурубис).
Според настоящо проучване, България може да притегли над 6 милиарда евро в зелена енергетика до 2030 година, в случай че предложи предвидима капиталова среда. Секторът може да се развива без дотации, стига да продължи пазарната либерализация.
Първият в България дълготраен корпоративен контракт за изкупуване на сила от нова ВЕИ централа се чака да бъде разгласен до края на 2021. Този вид контракти ще дадат нов подтик на вложенията в зелени електроцентрали, тъй като оферират сигурност за вложителите и финансовите институции.
Първата районна конференция RE-Source Southeast се организира на 14 септември в София, с присъединяване на 150 участници и 30 лектори. Тя бе проведена от RE-Source Hub Bulgaria - Асоциация за Производство, Съхранение и Търговия с Електроенергия (АПСТЕ) и Българска Ветроенергийна Асоциация (БГВЕА), под егидата на RE-Source Platform, водещия европейки конгрес за корпоративно доставяне с възобновима сила.
„ Възобновяемата сила е най-достъпната опция за бизнеса да се защищити от високите цени на тока. Доволни сме, че събрахме на едно място индустриални потребители, производители на зелен ток и търговци на електрическа енергия. Изграждаме районна платформа за обмяна на опит, основаване на контакти и реализация на корпоративни покупко-продажби “, съобщи Никола Газдов, ръководител на АПСТЕ.
„ Първото събитие за корпоративно доставяне с възобновима сила в Югоизточна Европа се организира напълно на време - в подтекста на непосредствената динамичност на пазара на електрическа енергия и потребността от декарбонизация “, сподели ръководителят на БГВЕА, Миглена Стоилова.
Политики и регулации Конференцията бе открита с полемика по отношение на политическите тактики за декарбонизация на енергетиката. Панелистите се сплотиха към тезата, че новите ВЕИ планове не се нуждаят от дотации, тъй като могат да създават електрическа енергия на цени по-ниски от пазарните.
„ Високите борсови цени на тока ускоряват натиска върху ТЕЦ-овете и са спомагателен тласък за създаване на нови зелени електроцентрали “, съобщи Делян Добрев. Според Владислав Панев (ДБ), въглищните централи не са конкурентни даже при актуалните цени. Инвестиционният интерес на бизнеса е обвързван с създаване на нови ВЕИ планове за лично ползване. „ Развитието на ВЕИ би трябвало да върви в композиция с създаване на седми блок в АЕЦ Козлодуй и нова газова мощ, които да подсигуряват сигурността на системата “, съобщи Иван Хиновски (ИТН)
Депутатите се ангажираха да предложат понижаване на административната тежест за нови ВЕИ централи. Те приканиха ВЕИ сдруженията и работодателските организации да изготвят съответни текстове за опростяване на процедурите, които да бъдат импортирани за разискване в енергийната комисия на идното Народно Събрание.
Делян Добрев сложи въпроса за повишение на упоритостите за произвеждане на зелена сила в България: „ В момента националната цел на България е да изградим 2 000 MW нови ВЕИ мощности против 30 000 MW в прилежаща Гърция. Защо и ние да не си сложим по-амбициозна цел от най-малко 10 GW ВЕИ до 2030 година? “
Панелистите се сплотиха околно мнението, че развиването на мрежата е основно за интеграцията на евтината зелена сила. „ Възможно най-вече средства от националния проект за възобновяване и резистентност би трябвало да се влагат в развиване на преносната и разпределителните мрежи “, съобщи Делян Добрев.
„ Сигурно е, че в идващото десетилетие ще има потребност от милиарди за мрежата. Тези средства би трябвало да се влагат транспарантно, с цел да не потънат в корупционни схеми “, добави Владислав Панев.
Директорът на ЕСО Ангелин Цачев показа данни за повишен капиталов интерес в зелени централи: „ Само за последната година в ЕСО постъпиха заявки за присъединение на 8,5 GW. От тях близо 500 МW са получени от разпределителните сдружения. “, съобщи Цачев. „ Само в региона на Свиленград и Любимец има запитвания за слънчеви централи с мощ от 600 MW, само че неналичието на мрежови потенциал е спънка пред реализацията им”, добави шефът на ЕСО.
Цачев заяви, че ЕСО започва нова услуга, обвързвана с реализацията на механически и административни действия. „ Тази услуга ще опрости процеса по разглеждане и координиране на плановата документи и ще форсира реализация на нови ВЕИ планове “, добави той.
Директорът показа предложение за законови промени, които ще облекчат процедурата за запазване на мрежови потенциал, против възнаграждение на гаранция от страна на вложителите. Цачев акцентира и потребността от въвеждане на технологии за предпазване на сила, които да подобрят ръководството на енергийната система.
Пазарна интеграция
Регионалната интеграция на електроенергийните пазари на България, Гърция и Румъния за пазара „ Ден напред “ напредва и се чака да бъде приключена до края на годината, потвърдиха Золтан Наги-Беге, зам. ръководител на румънския енергиен регулатор ANRE и Ангелин Цачев от ЕСО.
„ Трябва да сменяем замърсяващите и скъпи централи. Голямата част от новите мощности ще са от възобновими източници “, съобщи Наги-Беге. „ Очакваме към 7000 MW нови възобновими мощности да бъдат построени в Румъния до 2030 година “, осведоми Чиприян Глодеану, президент на локалната фотоволтаична асоциация.
Золтан Наги-Беге очерта промените, които Румъния е осъществила в последната година – обособяване на средства за вложения в електропреносната мрежа, опростени процедури за присъединение на ВЕИ и опция за търговия отвън проведения пазар. Добър сигнал за резултата от промените е сключването на първия дълготраен контракт сред производител и потребител, подписан през септември “, добави зам.-председателят на румънския регулатор.
Индустрията влага във ВЕИ
Друг основен акцент в конференцията бе дискусионният панел с присъединяване на работодателските организации и енергийно интензивната промишленост. Изпълнителният шеф на БФИЕК Ивайло Найденов осведоми, че промишлеността търпи големи загуби поради рисковите цени на тока.
„ Енергийната съставния елемент съставлява сред 30% и 70% от себестойността на продукцията в промишлеността. Безпрецедентно високите борсови цени на електрическата енергия водят до директна загуба на конкурентноспособност “, съобщи Найденов.
Според него, преференциалната цена на тока от нови ВЕИ централи е добра опция за понижаване на ценовия напън.
Заместник-председателят на АИКБ Румен Радев поддържа това наблюдаване.
„ Очевидна е наклонността индустриални предприятия да построяват слънчеви системи за покриване на личното ползване. “, съобщи Радев. „ В последните две години следим нараснал интерес от бизнеса в България за създаване на слънчеви централи за лична консумация от предприятия, които желаят да понижат сметките си за ток “, удостовери и техническият шеф на Ренърджи, Димитър Цеков.
„ Екипът ни работи по сходни планове с огромни индустриални потребители – циментови фабрики, фармацевтични компании, химически комбинати и други. Това ни дава убеденост, че развиването на ВЕИ бранша към този момент е задвижвано от напълно пазарни процеси “, добави Цеков.
Според Румен Радев, слънчевите планове за лично ползване са рентабилни, само че с произвеждане на място може да се покрие под 20% от потреблението.
Тим Курт, основен изпълнителен шеф на Аурубис България даде образец със слънчевата централа, която компанията построява в Пирдоп. „ Изграждаме най-голямата фотоволтаична централа в България за лична консумация, с мощ от 10 MW. Тя ще помогне за покриване на 2,5% от годишната консумация на електрическа енергия на завода ни в Пирдоп. Затова предвиждаме уголемение на инвестицията и създаване на втора фаза на плана, с която да увеличим каузи на употребяваната сила от слънцето “, съобщи Курт. Той добави, че Аурубис възнамерява да продължи с програмата за вложения в ограничения за нараснала енергийна успеваемост.
„ Индустрията би трябвало да се занимава с произвеждане, а не със строителство на електроцентрали. Но събитията ни принуждават да влагаме във фотоволтаици, вместо в машини и уреди за главното ни произвеждане “. Това съобщи Кирил Домусчиев, ръководител на КРИБ. Той даде образец с ръководената от него Хювефарма, която към този момент е построила слънчеви централи за 3 MW към завода си в Пещера и работи по нов план за лично ползване с мощ от 20 MW в Разград.
Домусчиев изрече мнение, че индустриалните компании ще продължат да влагат във ВЕИ централи за лична консумация, в това число на отдалечени от индустриалните площадки.
Изпълнителният шеф на Соларпро, Любомир Евстатиев, даде за образец различен модел, при който „ Компаниите не вършат финансови разноски за построяването на централата, която ще употребяват за лична консумация, а подписват контракт за потреблението й чартърен с плановото сдружение “. Това ги освобождава от потребността да влагат в несвойствена сфера и им оказва помощ да се концентрират върху главната си активност.
Инвестиции в нови ВЕИ: Търговци на електрическа енергия и дълготрайни контракти за снабдяване
Панелистите се съгласиха, че енергийните търговци могат да играят значима роля за декарбонизация на промишлеността. Според Радев и Курт, пазарната волатилност може да бъде хеджирана посредством подписване на дълготрайни контракти за доставка. Радев посочи, че все още за дълготрайни се одобряват продуктите със период до 1 година. Той добави, че редица компании договарят с ВЕИ производители и търговци на електрическа енергия за по-дългосрочни контракти, само че занапред се чакат резултати.
Тим Курт показа опита на Аурубис от подписване на дълготрайни контракти с стандартни централи в Германия, с уточниението, че занапред се проучва изгодата от подписване на такива и с ВЕИ производители.
Търговците на електрическа енергия също регистрират голямо нарастване в търсенето на зелена сила. Според ръководителя на АТЕБ, Мартин Георгиев, „ Пазарът на електрическа енергия в България има ниска ликвидност, което е една от аргументите консуматорите да избират по краткосрочни артикули. “
Управителят на Синергон, Димитър Бартов, добави: „ Търговците на ток би трябвало да изградят уравновесено портфолио, което да включва и ВЕИ производители. При дълготрайни контракти цената на гаранциите би била прекомерно висока поради волатилността на цените на електрическата енергия, което е причина все още се подписват контракти за 1-2 години. “
Това се чака да се промени в околните месеци, съгласно Андрей Рекалов, шеф на търговеца ТОКИ. „ Предполагам, че до края на годината ще станем очевидци на първият корпоративен контракт сред производител и търговец на ток “, съобщи Рекалов.
Подобно мнение изрече и Северин Въртигов, шеф на капиталовата компания Енери. „ Очакванията са първият корпоративен PPA да бъде разгласен през идващите шест месеца. Либерализацията и районната интеграция на електроенергийния пазар ще подкрепи този развой “, съобщи Въртигов. Сключването на първо дълготрайно съглашение за покупка на сила (PPA) ще бъде голям подтик за възобновимия бранш.
„ Дългосрочните корпоративни контракти ще бъдат значим инструмент за привличане на вложители и обезпечаване на финансиране за нови ВЕИ централи “, сподели Таня Карагеоргиева в UnitCredit Bulbank. „ Тъй като в България няма схеми за подкрепяне на възобновими източници, корпоративните контракти за изкупуване ще подсигуряват предвидимост на приходите “, добави Карагеоргиева.
„ България може да притегли над 6 милиарда евро вложения в зелена сила до 2030 г “, съобщи Димитър Енчев, съосновател и шеф на CWP Global. Според пазарен разбор, предоставен от компанията, до края на десетилетието могат да бъдат конфигурирани 3.9 GW слънчева сила, 3.4 GW вятърна и 1.2 GW акумулаторни акумулатори. По думите на Енчев, в случай че това бъде реализирано, междинната цена на електрическата енергия в България ще бъде с 30% по-ниска през 2030 година, в съпоставяне със опазване на сегашния микс, износът ще се удвои, а въглеродният интензитет на стопанската система ни ще падне над пет пъти.
В закриващия панел бе показан отчет „ Съхранение на сила - Пазарни вероятности за България “ – профилирано изследване на АПСТЕ за технологиите и капацитета на пазара за системи за предпазване на сила в България.
До 2030 година могат да бъдат построени най-малко 7 GW нови ВЕИ мощности, дружно с 1.7 GW системи за предпазване на сила, в случай че бъдат приложени дейни политики за поощряване на бранша. Това би спомогнало за развиването на експортния капацитет на българската енергетика и за основаването на десетки хиляди нови работни места. Участниците в панела показаха последните софтуерни нововъведения и комерсиални решения за комбинирането на ВЕИ произвеждане със системи за предпазване на сила.
Александър Рангелов от IPS описа за сполучливите планове на българската компания в Съединени американски щати и Близкия Изток, където компанията си партнира с колоса Сауди Арамко.
Предимствата и пазарните приложения на литиево-йонните акумулатори показа Калоян Димов, шеф на Solar MD. Базираната в Кейптаун компания създава системи за предпазване на сила и има над 6000 работещи системи в Африка, Европа и Съединени американски щати.
„ Увеличаването на каузи на ВЕИ в енергийния микс води до нужда от по-широко нахлуване на системите за предпазване на сила “, заключи Мария Мерджанова от Jinko Solar. Китайската компания е водещ производител на фотоволтаични панели, само че неотдавна към този момент създава и литиево-йонни акумулатори.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ