Ако зависеше от българите, Тръмп би спечелил вота в САЩ
Следващия вторник, 5 ноември 2024 година, в Съединени американски щати ще се състоят извънредно оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже значително въздействие в световен мащаб, в това число и върху редица обществени и политически процеси у нас. По този мотив “Галъп интернешънъл болкан “ се включи в огромно социологическо изследване за настройките и упованията към Доналд Тръмп и Камала Харис, извършено в 43 страни по света под егидата на интернационалната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ (основана през 1947 г.).
Ако българите бяха изправени пред електоралната алтернатива „ Доналд Тръмп или Камала Харис “, то болшинството щеше да избра Доналд Тръмп. Той би получил 49%, а Харис – 36%. Само 15% от интервюираните не декларират желание към някой от претендентите. Сходни са и настройките, които споделят респондентите, без значение от персоналните си пристрастия, за това кой ще завоюва вота в Щатите – 46% чакат това да е Тръмп, а 36% – Харис, регистрират анализаторите.
В същото време болшинството от нашите сънародници считат, че борбата за Белия дом има значително значение за нашата страна и ще въздейства върху протичащото се в стопански и политически аспект – 57%. Едва 12% намират, че събитията оттатък океана няма да имат такова въздействие, а 7% правят оценка въздействието им като малко.
Освен по-висока поддръжка за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи позитивни упования с него. Така да вземем за пример, 34% чакат възможен президентски мандат на Доналд Тръмп да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света, до момента в който делът на жителите, които заявяват такова очакване към Камала Харис, е 25%. В изгода на претендента на Републиканската партия на Съединени американски щати е и пропорцията при въпрос кой от двамата евентуални президенти може да донесе повече непоклатимост – едвам 20% считат, че това би била Камала Харис, до момента в който 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.
Резултатите от проучването демонстрират и някои забавни районни разлики в Европа от позиция на отношението към претендентите за Белия дом. В тяхната основа стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори. В Западна Европа доминира поддръжка за либерално-прогресистката кандидатура на Камала Харис, до момента в който в Източна – за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп. Показателно е, че най-висока е поддръжката за Камала Харис в Скандинавието, където лявото, социаллибералното и засилената преразпределителна роля на страната обичайно дефинират образа на обществения и политически модел. Ако имаха такава опция, за кандидатката на Демократическата партия на Съединени американски щати биха дали своят вот цели 85% от гласоподавателите в Дания, 82% - във Финландия, 81% - в Швеция, 81% - в Норвегия. Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след рухването на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на всевластната тоталитарна страна и присъщата за нея обществена уравнивиловка, се следи по-висока поддръжка за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп, като най-високите стойности се записват в Сърбия - 59%, в Унгария - 49%, в България - 49% и в Словения - 43%.
В международен мащаб картината е по-различна най-много във връзка с упованията към възможното ръководство на всеки от претендентите. Двама от всеки трима души в обхванатите от изследването 43 страни считат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „ доста силно/високо “ - 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да усъвършенства позицията на Америка в света споделят 38%, до момента в който с Доналд Тръмп такова очакване свързват единствено 19%. Ако Харис е президент, тя би могла да подкрепи повишение на стабилността съгласно 32%, до момента в който ръководство на Тръмп би асъдействало за понижаване на световната непоклатимост, споделят 49%. Ясно болшинство от 59% в 43-те изследвани страни биха посъветвали американския президент да вложи повече американски запаси в помощ на Украйна или най-малко да ги резервира на сегашните равнища, се споделя в изследването.
Размер на извадката и терен: в международен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 страни. Във всяка страна представителна извадка от към 1000 мъже и дами беше интервюирана през октомври 2024 година лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата неточност за изследването е сред +3 и 5% при 95% равнище на меродавност.
Определението " отпадък " нагря
заключителния стадий на акцията
Белият дом и акцията на Доналд Тръмп влязоха в конфликт по въпроса дали президентът Джо Байдън е нарекъл поддръжниците на Тръмп " отпадъци ", отбелязва в. " Вашингтон пост ". Скандалът в президентската конкуренция избухна в сряда вечерта, откакто Джо Байдън разкритикува някогашния президент Доналд Тръмп по време на виртуално събитие, а по-късно отхвърли да е наричал поддръжниците на Тръмп " отпадъци ".
Байдън говореше по време на активизиране на латиноамериканските гласоподаватели, когато повдигна въпроса за расистката засегнатост на оратор на митинга на Тръмп по адрес на Пуерто Рико през уикенда.
" Само преди ден един оратор на неговия протест назова Пуерто Рико " плаващ остров от отпадък ", сподели Байдън, визирайки коментара на комика Тони Хинчклиф на митинга на Тръмп в неделя в Ню Йорк.
След това президентът, както в последно време е податлив да прави, показва " Вашингтон пост ", се обърка, пробвайки се да внуши, че характерността на Хинчклиф не е такава, с каквато той би описал пуерториканците, които познава.
Помолен за коментар, представителят на Белия дом Андрю Бейтс съобщи в изказване: " Президентът назова отпадък реториката на ненавист на митинга в " Медисън Скуеър Гардън ".
Междувременно акцията на Тръмп се възползва от момента, като съобщи в имейл: " Партньорът на Камала Харис в ръководството преди малко обиди десетки милиони американци. Ще се извини ли Камала и ще се отхвърли ли от забележките на Джо Байдън? ".
Ако българите бяха изправени пред електоралната алтернатива „ Доналд Тръмп или Камала Харис “, то болшинството щеше да избра Доналд Тръмп. Той би получил 49%, а Харис – 36%. Само 15% от интервюираните не декларират желание към някой от претендентите. Сходни са и настройките, които споделят респондентите, без значение от персоналните си пристрастия, за това кой ще завоюва вота в Щатите – 46% чакат това да е Тръмп, а 36% – Харис, регистрират анализаторите.
В същото време болшинството от нашите сънародници считат, че борбата за Белия дом има значително значение за нашата страна и ще въздейства върху протичащото се в стопански и политически аспект – 57%. Едва 12% намират, че събитията оттатък океана няма да имат такова въздействие, а 7% правят оценка въздействието им като малко.
Освен по-висока поддръжка за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи позитивни упования с него. Така да вземем за пример, 34% чакат възможен президентски мандат на Доналд Тръмп да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света, до момента в който делът на жителите, които заявяват такова очакване към Камала Харис, е 25%. В изгода на претендента на Републиканската партия на Съединени американски щати е и пропорцията при въпрос кой от двамата евентуални президенти може да донесе повече непоклатимост – едвам 20% считат, че това би била Камала Харис, до момента в който 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.
Резултатите от проучването демонстрират и някои забавни районни разлики в Европа от позиция на отношението към претендентите за Белия дом. В тяхната основа стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори. В Западна Европа доминира поддръжка за либерално-прогресистката кандидатура на Камала Харис, до момента в който в Източна – за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп. Показателно е, че най-висока е поддръжката за Камала Харис в Скандинавието, където лявото, социаллибералното и засилената преразпределителна роля на страната обичайно дефинират образа на обществения и политически модел. Ако имаха такава опция, за кандидатката на Демократическата партия на Съединени американски щати биха дали своят вот цели 85% от гласоподавателите в Дания, 82% - във Финландия, 81% - в Швеция, 81% - в Норвегия. Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след рухването на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на всевластната тоталитарна страна и присъщата за нея обществена уравнивиловка, се следи по-висока поддръжка за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп, като най-високите стойности се записват в Сърбия - 59%, в Унгария - 49%, в България - 49% и в Словения - 43%.
В международен мащаб картината е по-различна най-много във връзка с упованията към възможното ръководство на всеки от претендентите. Двама от всеки трима души в обхванатите от изследването 43 страни считат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „ доста силно/високо “ - 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да усъвършенства позицията на Америка в света споделят 38%, до момента в който с Доналд Тръмп такова очакване свързват единствено 19%. Ако Харис е президент, тя би могла да подкрепи повишение на стабилността съгласно 32%, до момента в който ръководство на Тръмп би асъдействало за понижаване на световната непоклатимост, споделят 49%. Ясно болшинство от 59% в 43-те изследвани страни биха посъветвали американския президент да вложи повече американски запаси в помощ на Украйна или най-малко да ги резервира на сегашните равнища, се споделя в изследването.
Размер на извадката и терен: в международен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 страни. Във всяка страна представителна извадка от към 1000 мъже и дами беше интервюирана през октомври 2024 година лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата неточност за изследването е сред +3 и 5% при 95% равнище на меродавност.
Определението " отпадък " нагря
заключителния стадий на акцията
Белият дом и акцията на Доналд Тръмп влязоха в конфликт по въпроса дали президентът Джо Байдън е нарекъл поддръжниците на Тръмп " отпадъци ", отбелязва в. " Вашингтон пост ". Скандалът в президентската конкуренция избухна в сряда вечерта, откакто Джо Байдън разкритикува някогашния президент Доналд Тръмп по време на виртуално събитие, а по-късно отхвърли да е наричал поддръжниците на Тръмп " отпадъци ".
Байдън говореше по време на активизиране на латиноамериканските гласоподаватели, когато повдигна въпроса за расистката засегнатост на оратор на митинга на Тръмп по адрес на Пуерто Рико през уикенда.
" Само преди ден един оратор на неговия протест назова Пуерто Рико " плаващ остров от отпадък ", сподели Байдън, визирайки коментара на комика Тони Хинчклиф на митинга на Тръмп в неделя в Ню Йорк.
След това президентът, както в последно време е податлив да прави, показва " Вашингтон пост ", се обърка, пробвайки се да внуши, че характерността на Хинчклиф не е такава, с каквато той би описал пуерториканците, които познава.
Помолен за коментар, представителят на Белия дом Андрю Бейтс съобщи в изказване: " Президентът назова отпадък реториката на ненавист на митинга в " Медисън Скуеър Гардън ".
Междувременно акцията на Тръмп се възползва от момента, като съобщи в имейл: " Партньорът на Камала Харис в ръководството преди малко обиди десетки милиони американци. Ще се извини ли Камала и ще се отхвърли ли от забележките на Джо Байдън? ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ