Западът и Украйна нямат ясна идея за победа. Защо това е проблем
Следващите месеци може да бъдат решаващи за войната в Украйна. И може би ще подскажат развръзката. Но Украйна и подкрепящите я западни страни нямат ясна концепция какво за тях би било триумф във войната. Стефан Попов изяснява за какво това е проблем.
В последните дни на септември Володимир Зеленски беше на посещаване в Съединени американски щати, приказва пред Общото заседание на Организация на обединените нации, срещна се с Джо Байдън и Камала Харис, както и с Доналд Тръмп. Преди да замине за Съединени американски щати той разгласи, че ще показа на Байдън и Харис „ проект за победа “.
Както се предполагаше, проектът предвиждаше повече военна помощ и гледище за позволение за удари в дълбочината на Русия. Пред Организация на обединените нации Зеленски съобщи, че Русия ще одобри обективен за мир единствено в случай че да бъде принудена.
Всичко това е казвано и повтаряно неведнъж и резултатът от диалози и изказвания не е окуражаващ. След срещата с Байдън, американският президент повтори познатото „ Ние сме с Украйна “ и разгласи пакет помощи - колкото се очакваше, само че отново незадоволителни.
Байдън е още по-предпазлив и преди изборите заобикаля внезапни заявления и огромни задължения. Разрешение за приложимост на далекобойните оръдия не беше обещано публично. Възможно е да има импровизирано договаряне, само че поради изборите - надали.
Решаващ миг
На този декор военни специалисти и авторитетни тинк танкове и медии сигнализират, че идващите месец-два ще бъдат основни до степен да дефинират бъдещето на войната. И може би да подскажат развръзката.
Подобни паники има постоянно, само че този път наподобяват по-сериозни, по-обосновани, с по-широко единодушие. Ако са основателни, въпросът с разрешението за удари надълбоко в територията на Русия е подробност в по-мащабната картина.
От сходни разбори и прогнози обаче отсъства не друго, а фундаменталният въпрос за ясната тактика. Преди време писах, че това, което провежда стратегическата материя – цели, средства, начинания, запаси, график и други – е какво се дефинира като триумф преди тактиката да се развие.
Затова в последните години има наклонност на тактиките да се гледа не през цели и средства (както става обичайно и във всеки проект), а през формулировка за триумф .
Липса на реалистична концепция за триумф
Каква е концепцията за триумфа на Украйна в страните от Европейски Съюз и на Съединени американски щати?
Представите за триумф са разнообразни, наподобяват си единствено декларациите – „ Ние сме с вас, ние сме с Украйна “. Следват самостоятелни и едва координирани дейности на разнообразни страни, по този начин е в демократичния свят.
Докладът за 11 септември 2001 сподели, че Съединени американски щати са имали нужния потенциал да предотвратят нещастието. Но той е бил разпръснат сред двайсетина организации, без съгласуваност, които бяха обединени с съдбовно забавяне.
Такава съгласуваност липсва през днешния ден във връзка с войната в Украйна и това се дължи на липса на реалистична концепция за триумф. Ако е високо евентуално идващите два месеца да са интервал с нараснало значение за хода на войната, изумително е по какъв начин този въпрос даже не се разисква.
Отделни страни дават помощ, а самият Европейски Съюз по-скоро отделя средства съгласно стандартите за помощ в невоенно време. Съединени американски щати поддържат, само че изборите са тестване и сега има пауза. Съединени американски щати са ангажирани с войната в Близкия изток и за гласоподавателя мощно замесване в две зони може да се схване като отдалечаване от значителните американски проблеми – стопанска система, имиграция, абортите и така нататък
При такава смутена визия за триумф и неприятна съгласуваност по въпроса по какъв начин да се дефинира той, разноречието пораства, вреди на прагматичния диалог и прави тактиката в по-конкретните й параметри невъзможна. По тази причина въпросите ден за ден от обстановката на фронта и съответни потребности на украинските изместват по-големия въпрос. Дори и да са добре аргументирани, какъвто е случат с разрешението на Съединени американски щати за офанзиви в дълбочина, те остават без дълбоки учредения, каквито единствено реалистична концепция за триумф може да даде.
Отложено проваляне
Няколко часовника тиктакат обезпокоително таман в този проект.
Ако навлизането в Курск бъде спряно и се окаже дълготрайно неуспешно; в случай че съветските войски завладяват Покровск и продължат; в случай че Русия ускори опустошението на енергийната инфраструктура на Украйна, която наподобява над 70% разрушена, и остави страната на процедура без електричество през зимата и така нататък, то по какъв начин Украйна и Зеленски, само че и подкрепящият запад виждат триумфа, успеха, за която Зеленски твърдеше, че носи явен проект? А в случай че американската помощ спре при положение на победа на Тръмп?
Тези условия би трябвало ясно и почтено да се изговорят и да станат изходна точка за реален отговор на въпроса какво считаме за триумф.
Нека задам един безпределно доверчив въпрос: Защо западният либерален сват поддържа Украйна с оръжия и други?
Един отговор би бил тъй като съчувства, че демократична страна е обект на безумна и поголовна експанзия. Този отговор няма стратегическо значение. Или тъй като подкрепя закъсалия в неволя? Този пък става за филантропична помощ. Защото изпитва виновност? Това е благо, само че няма смисъл. Може би тъй като желае Украйна да победи? Ако това е концепцията за триумф, с настоящата поддръжка и той няма тежест. А може би западните съдружници се надяват, че по прилика със Съюз на съветските социалистически републики, че Русия е на прага на имплозия, ще колабира. Русия не е стабилно политическо тяло и Руската федерация ще преживее дезинтеграцията си… един ден. Но да се възнамерява победа във войната с тази обща визия не е съществено и наподобява на приканване на тайнствени сили.
Войната на безсилие сега изтощава повече Украйна и това ще продължава. TheEconomist в една изненадващо откровена тематика на броя, под заглавие „ Критичен миг за Украйна “ приканва за „ смяна на курса “. При това без значение от изборите в Съединени американски щати. И формулира следното изречение, което намирам за изключително значимо: „ За да може Украйна и западните й поддръжници да завоюват, би трябвало първо да има смелостта да си признаят, че губят “.
Ако идващите два месеца има развиване в тази посока, то би трябвало да стартира от необятно споделена формулировка за триумф. Моделът, открит до момента, не е резистентен и не следва от концепция за триумф, а за отсрочено проваляне.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В последните дни на септември Володимир Зеленски беше на посещаване в Съединени американски щати, приказва пред Общото заседание на Организация на обединените нации, срещна се с Джо Байдън и Камала Харис, както и с Доналд Тръмп. Преди да замине за Съединени американски щати той разгласи, че ще показа на Байдън и Харис „ проект за победа “.
Както се предполагаше, проектът предвиждаше повече военна помощ и гледище за позволение за удари в дълбочината на Русия. Пред Организация на обединените нации Зеленски съобщи, че Русия ще одобри обективен за мир единствено в случай че да бъде принудена.
Всичко това е казвано и повтаряно неведнъж и резултатът от диалози и изказвания не е окуражаващ. След срещата с Байдън, американският президент повтори познатото „ Ние сме с Украйна “ и разгласи пакет помощи - колкото се очакваше, само че отново незадоволителни.
Байдън е още по-предпазлив и преди изборите заобикаля внезапни заявления и огромни задължения. Разрешение за приложимост на далекобойните оръдия не беше обещано публично. Възможно е да има импровизирано договаряне, само че поради изборите - надали.
Решаващ миг
На този декор военни специалисти и авторитетни тинк танкове и медии сигнализират, че идващите месец-два ще бъдат основни до степен да дефинират бъдещето на войната. И може би да подскажат развръзката.
Подобни паники има постоянно, само че този път наподобяват по-сериозни, по-обосновани, с по-широко единодушие. Ако са основателни, въпросът с разрешението за удари надълбоко в територията на Русия е подробност в по-мащабната картина.
От сходни разбори и прогнози обаче отсъства не друго, а фундаменталният въпрос за ясната тактика. Преди време писах, че това, което провежда стратегическата материя – цели, средства, начинания, запаси, график и други – е какво се дефинира като триумф преди тактиката да се развие.
Затова в последните години има наклонност на тактиките да се гледа не през цели и средства (както става обичайно и във всеки проект), а през формулировка за триумф .
Липса на реалистична концепция за триумф
Каква е концепцията за триумфа на Украйна в страните от Европейски Съюз и на Съединени американски щати?
Представите за триумф са разнообразни, наподобяват си единствено декларациите – „ Ние сме с вас, ние сме с Украйна “. Следват самостоятелни и едва координирани дейности на разнообразни страни, по този начин е в демократичния свят.
Докладът за 11 септември 2001 сподели, че Съединени американски щати са имали нужния потенциал да предотвратят нещастието. Но той е бил разпръснат сред двайсетина организации, без съгласуваност, които бяха обединени с съдбовно забавяне.
Такава съгласуваност липсва през днешния ден във връзка с войната в Украйна и това се дължи на липса на реалистична концепция за триумф. Ако е високо евентуално идващите два месеца да са интервал с нараснало значение за хода на войната, изумително е по какъв начин този въпрос даже не се разисква.
Отделни страни дават помощ, а самият Европейски Съюз по-скоро отделя средства съгласно стандартите за помощ в невоенно време. Съединени американски щати поддържат, само че изборите са тестване и сега има пауза. Съединени американски щати са ангажирани с войната в Близкия изток и за гласоподавателя мощно замесване в две зони може да се схване като отдалечаване от значителните американски проблеми – стопанска система, имиграция, абортите и така нататък
При такава смутена визия за триумф и неприятна съгласуваност по въпроса по какъв начин да се дефинира той, разноречието пораства, вреди на прагматичния диалог и прави тактиката в по-конкретните й параметри невъзможна. По тази причина въпросите ден за ден от обстановката на фронта и съответни потребности на украинските изместват по-големия въпрос. Дори и да са добре аргументирани, какъвто е случат с разрешението на Съединени американски щати за офанзиви в дълбочина, те остават без дълбоки учредения, каквито единствено реалистична концепция за триумф може да даде.
Отложено проваляне
Няколко часовника тиктакат обезпокоително таман в този проект.
Ако навлизането в Курск бъде спряно и се окаже дълготрайно неуспешно; в случай че съветските войски завладяват Покровск и продължат; в случай че Русия ускори опустошението на енергийната инфраструктура на Украйна, която наподобява над 70% разрушена, и остави страната на процедура без електричество през зимата и така нататък, то по какъв начин Украйна и Зеленски, само че и подкрепящият запад виждат триумфа, успеха, за която Зеленски твърдеше, че носи явен проект? А в случай че американската помощ спре при положение на победа на Тръмп?
Тези условия би трябвало ясно и почтено да се изговорят и да станат изходна точка за реален отговор на въпроса какво считаме за триумф.
Нека задам един безпределно доверчив въпрос: Защо западният либерален сват поддържа Украйна с оръжия и други?
Един отговор би бил тъй като съчувства, че демократична страна е обект на безумна и поголовна експанзия. Този отговор няма стратегическо значение. Или тъй като подкрепя закъсалия в неволя? Този пък става за филантропична помощ. Защото изпитва виновност? Това е благо, само че няма смисъл. Може би тъй като желае Украйна да победи? Ако това е концепцията за триумф, с настоящата поддръжка и той няма тежест. А може би западните съдружници се надяват, че по прилика със Съюз на съветските социалистически републики, че Русия е на прага на имплозия, ще колабира. Русия не е стабилно политическо тяло и Руската федерация ще преживее дезинтеграцията си… един ден. Но да се възнамерява победа във войната с тази обща визия не е съществено и наподобява на приканване на тайнствени сили.
Войната на безсилие сега изтощава повече Украйна и това ще продължава. TheEconomist в една изненадващо откровена тематика на броя, под заглавие „ Критичен миг за Украйна “ приканва за „ смяна на курса “. При това без значение от изборите в Съединени американски щати. И формулира следното изречение, което намирам за изключително значимо: „ За да може Украйна и западните й поддръжници да завоюват, би трябвало първо да има смелостта да си признаят, че губят “.
Ако идващите два месеца има развиване в тази посока, то би трябвало да стартира от необятно споделена формулировка за триумф. Моделът, открит до момента, не е резистентен и не следва от концепция за триумф, а за отсрочено проваляне.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ