Да превърнеш трагедията в сила: Баба Янка от с. Ледник дари органите на починалите си внук и син
Следва една история за голяма тъга и още по-силен дух. Чували се за баба Янка, дамата, която за година загуби внука и сина си. Същата тази жена, която през същата тази година взе най-важното и най-трудното решение в живота. Да се раздели с тях, само че да подари органите им. Кореспондентите ни от Велико Търново описват.
Янка Морчева. Жената, която първо загуби внука си. Година по-късно сподели последно довиждане и на сина си. Срещаме се с нея в село Леденик. Сред мемоари и фотоси. За времената, когато нейните момчета са били при нея. Разказва ни, че първо си отива Тошко - едвам на 21. Обстоятелствата остават неизяснени. През март предходната година отива на рожден ден с другари, с цел да не се завърне в никакъв случай.
„ Вика „ Бабо, изпуснах рейса, ще видя с какво мога да си дойда “. И той се обажда на едни причтелчета, дето са от първи клас, още са си дружно момчетата, и се схваща, че ще отиде у тях. И тъй като вратата се отваря от вътрешната страна с отдалечено, те споделили - като наближиш се обади. Той се обажда, предизвестяват го, че асансьора, нещо дръжката му е счупена, асансьорът не работи. Значи някак крушката светва първите 5-10 секунди. Те момчетата изчакват някъде към 5 минути и тъй като не идва, помислили, че вратата не може да се отвори. Слизат долу и го намират – по тил, на стъпалата, безсъзнание, с рана на челото. Обаждат се на 112 … Стъпалата са направени от плочки. Първо се хлъзгат, и второ ръба на плочката е друго. Патрулката се обажда и оттова към този момент завъртат. И най-сетне идва, доста късно идва “, споделя Морчева.
Тошко издъхва в реанимацията на Великотърновската болница. Момчето е третокурсник в специалността „ Компютърни технологии “. В момента върви следствие за изясняване повода за гибелта. В този миг следва най-важното решение в живота на околните му. Преценяват, че момчето може да продължи живота си като дарят органите му.
Близките дават единодушието си бъбреците и черния дроб на младежа да се употребяват за трансплантация. Година по-късно, от инсулт на 58 години в болничното заведение издъхва и синът на Янка – Ивайло.
Жената споделя, че с този човечен акт болката от загубата е по-поносима. И има вяра, че нейните момчета са живи.
„ Винаги съм казвала, че за мен е грях, даже закононарушение, органи, които са годни, да ги заровиш да гният в земята. Защо бе? Когато можеш да спасиш нечий живот! Аз когато отида на гробищата, знам, че и Тошко и Иво са там, само че част от тях е жива. Моята болежка не е толкоз огромна. Аз по тази причина споделих - имам още един внук, един наследник и още две дъщери, те са си мои! За мен те са мои деца, моите момчета се разхождат някъде и са живи! “, споделя баба Янка.
Днес тя още веднъж има вяра. И таи една дребна вяра. Че някой ден ще се срещне с хората, чиито животи са избавени, с помощта на нейните момчета.
Вижте повече в репортажа.
Янка Морчева. Жената, която първо загуби внука си. Година по-късно сподели последно довиждане и на сина си. Срещаме се с нея в село Леденик. Сред мемоари и фотоси. За времената, когато нейните момчета са били при нея. Разказва ни, че първо си отива Тошко - едвам на 21. Обстоятелствата остават неизяснени. През март предходната година отива на рожден ден с другари, с цел да не се завърне в никакъв случай.
„ Вика „ Бабо, изпуснах рейса, ще видя с какво мога да си дойда “. И той се обажда на едни причтелчета, дето са от първи клас, още са си дружно момчетата, и се схваща, че ще отиде у тях. И тъй като вратата се отваря от вътрешната страна с отдалечено, те споделили - като наближиш се обади. Той се обажда, предизвестяват го, че асансьора, нещо дръжката му е счупена, асансьорът не работи. Значи някак крушката светва първите 5-10 секунди. Те момчетата изчакват някъде към 5 минути и тъй като не идва, помислили, че вратата не може да се отвори. Слизат долу и го намират – по тил, на стъпалата, безсъзнание, с рана на челото. Обаждат се на 112 … Стъпалата са направени от плочки. Първо се хлъзгат, и второ ръба на плочката е друго. Патрулката се обажда и оттова към този момент завъртат. И най-сетне идва, доста късно идва “, споделя Морчева.
Тошко издъхва в реанимацията на Великотърновската болница. Момчето е третокурсник в специалността „ Компютърни технологии “. В момента върви следствие за изясняване повода за гибелта. В този миг следва най-важното решение в живота на околните му. Преценяват, че момчето може да продължи живота си като дарят органите му.
Близките дават единодушието си бъбреците и черния дроб на младежа да се употребяват за трансплантация. Година по-късно, от инсулт на 58 години в болничното заведение издъхва и синът на Янка – Ивайло.
Жената споделя, че с този човечен акт болката от загубата е по-поносима. И има вяра, че нейните момчета са живи.
„ Винаги съм казвала, че за мен е грях, даже закононарушение, органи, които са годни, да ги заровиш да гният в земята. Защо бе? Когато можеш да спасиш нечий живот! Аз когато отида на гробищата, знам, че и Тошко и Иво са там, само че част от тях е жива. Моята болежка не е толкоз огромна. Аз по тази причина споделих - имам още един внук, един наследник и още две дъщери, те са си мои! За мен те са мои деца, моите момчета се разхождат някъде и са живи! “, споделя баба Янка.
Днес тя още веднъж има вяра. И таи една дребна вяра. Че някой ден ще се срещне с хората, чиито животи са избавени, с помощта на нейните момчета.
Вижте повече в репортажа.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ